Дневният хороскоп на Алена за събота, 29.02.2020

На 29 февруари 2020 да почерпят

Проф. Тодор Кантарджиев: Ситуацията с коронавируса не е толкова страшна, но никой не слуша

Премиерът е разговарял с Кириакос Мицотакис за ситуацията с мигрантите

Българи дариха 178 000 евро за бебето Анди Чернодробната трансплантация ще е в Германия, някой от родителите ще е донор

Младен Маринов: Предприемаме всички мерки за засилена охрана на границата

Борисов към Шарл Мишел: Безопасността на външните граници има пряко отношение към общата сигурност на ЕС

Борисов и фон дер Лайен обсъдиха проблема с мигрантите в Турция

Първите тестове за коронавирус в отбора на „Лудогорец“ са отрицателни

Турция пусна бежанците (обзор) Премиерът Борисов прати армия и жандармерия по границата

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Ангела Меркел разкритикува нападението срещу турски войници в Сирия

Турция е поискала от Русия незабавно да спре огъня в Идлиб

ВМА: Всички проби, изследвани за коронавирус днес, са отрицателни

В Ямбол договориха участъците, за които няма да се искат винетки

Голямата война на континентите Властта е съвкупност от дипломатически и военни, и на трето място икономически възможности на държавата

Тримата президенти на най-могъщите страни – Тръмп, Путин и Си Дзинпин.

В първата тройка са САЩ, Русия и Китай

Американско издание U.S. News публикува неотдавна рейтинга на „най-могъщите“ страни в света. В първата тройка са САЩ, Русия и Китай. Германия и Обединеното кралство също попадат в топ 5. При оценката бяха взети предвид военните и дипломатическите възможности, както и икономическият потенциал на претендентите.

Любопитното е, че рейтингът се затваря със страните с най-малко влияние в света – Естония, Латвия, Литва, Словения и Словакия. Колкото и да се надуваха или да се представяха за значими участници в световната политика, дори настоящите им господари – американците, не можеха да ги поставят по-високо в класацията. Обективността, очевидно, все още има някакво значение за тях.

Най-важното, на което трябва да се обърне внимание, е, че основният критерий за този рейтинг е концепцията за могъществото. Това е геополитически термин. В геополитиката властта се дефинира като мощ, тоест съвкупността от дипломатически и военни и едва на трето място икономически възможности на държавата. По този начин представеният рейтинг не е нищо повече от таблица за геополитическото могъщество. И сред световните сили по могъщество Русия е на второ място. Това е абсолютно обективно, ако се оценява ситуацията от геополитическа гледна точка.

Световните лидери на държавите от Г 20 по време на срещата им в Осака, Япония през юни 2019 г.

Американците по принцип мислят много геополитически. И докато либералните идеолози се опитват да намаляват значението и влиянието на геополитиката, американците винаги изхождат преди всичко от геополитическата логика. В САЩ геополитиката се преподава във всички значими образователни институции. Особено там, където се обучават силовите структури.

Можете да пренебрегвате геополитиката колкото искате или обратното – да не пренебрегвате, но те мислят и най-важното – да действат точно така в оптиката на геополитическата конфронтация между два типа цивилизации – морската и сухопътната. По своята координатна система Америка е №1 сред морските цивилизации. На нея u противостои цивилизацията №1 сред сухоземните цивилизации – Русия.

Що се отнася до Китай, той е на трето място заради хипертрофираното си икономическо могъщество и военен потенциал. Но от гледна точка на геополитическия критерий, тоест въз основа на категорията могъщество – вижте морската сила – see power САЩ и сухопътната сила – land power Русия и това са двамата основни играчи на световната сцена. Китай е класифициран според класическата геополитика като крайбрежна зона – rimland. Съвременната геополитика, разбира се, е малко по-сложна и оперира с концепцията за разпределеното могъщество, но това е отделен въпрос.

Сега към аутсайдерите – Латвия, Естония и Литва са наистина много значими държави. Но в голямата геополитическа игра – Голямата война на континентите – те играят ролята на някакъв стар галош, който се подхвърля на противника, за да го дразнят. Това също е много важна функция – галошът лети, удря по челото, врагът е бесен, което може да провокира сериозен конфликт между двата полюса на световната геополитическа цивилизация. А без галоша няма начин да започне войната. Следователно в тази класация всеки е на своето място. И Латвия, Литва и Естония заемат там своето геополитическо място.

Илюстрация: Алексей Беляев-Гинтовт

Могат ли лидерите на държавите в първата тройка да разменят своите места? Да вземем Китай, и той може ли да изпревари Русия, като увеличи своето могъщество или увеличи своята военна сила, да речем? Разбира се, това не може да се изключи и Китай е възможно да изпревари Русия. Например, като провокира, хвърляйки своя геополитически галош и след това печели истинската война. Например, да си върне Тайван по военен път. Или по някакъв начин да се разшири на юг, да речем, до Австралия и да установи геополитически контрол над австралийския континент. Или да извърши някакъв друг геополитически ход, който ще промени картината на света. Защо да не започнем с процеса на бързото формиране на Азиатско-Тихоокеанския геополитически блок, като поеме контрола от САЩ над Япония? Всичко това, разбира се, е чисто хипотетична опция, но така се формира геополитическото могъщество.

С други думи, за да увеличи своята власт, Китай трябва да демонстрира способността си да действа. Така действа силата. Не потенциалът на могъществото, не военният потенциал, а реалните геополитически възможности за действие, водещи до увеличаване на китайското военно, политическо и геополитическо влияние в света.

Ще кажете, че това ще даде повод на Америка да обвини Китай в агресивни планове. Да, разбира се. Това е същността на конфронтацията и произтичащото от нея могъщество. Цялата диалектика на съвместното съществуване между Русия и Запада е изградена на взаимните обвинения. И докато Русия обвинява по-малко, но се бори повече и побеждава, а другите повече обвиняват и по-малко побеждават, точно така се формира геополитическият субект: когато той участва в голямата война на континентите, в геополитическата битка на континентите за власт, за могъщество, за влияние.

Превод за “Труд” – Павел Павлов

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.