Голямото промиване на мозъци

Критичната расова теория е фанатична система от глупави идеи

Световните медии вече пишат как „джендър войните“ са се настанили трайно в Европа и сега Старият континент е арена на дебати за природата и посланията на така нареченото LGBTQ+ движение. Много европейци, сред които сме и ние българите, трябва да намерят пътя към реалните факти корпоративната пропаганда и да се информират за колекция от анти-научни твърдения в пълен разрез с биологията, мариновани за вкус със сочна политическа агитация.

Но докато тук тепърва навлизаме в това тресавище, отвъд океана вече се надига новата вълна на лудостта, набрала сила в американските университети и преляла в обществения организъм. Докато говорим и спорим за „джендъра“, дано запазим сили и здрав разум за „критичната расова теория“. Тя идва с универсална матрица за превръщане на всяко общество в територия-лаборатория, в която морално укоримото мнозинство е обречено на вечна вина и винаги дължи права на идеализирани малцинства.

Тази расова теория е най-модерната и гореща идеология в Америка и англоезичния свят като цяло. До съвсем скоро повечето медии и активисти отричаха, че изобщо съществува такова нещо, а сега без да им мигне окото са хвърлили всичките си сили да направят „критичната расова теория“ задължителна нова основа на образованието и обществените отношения. Нещото, което уж го нямаше и беше „конспиративна теория“ вчера, днес е най-важната официална кауза на американските елити - от Пентагона до Холивуд.

Критичната расова теория е фанатична и токсична система от глупави идеи, вкоренени в няколко пароли и тотеми на културния релативизъм и мазохизъм като „бяла привилегия“, „системен расизъм“ и „равенство на резултата“.

Проповедниците на критичната расова теория в медиите, университетите, корпорациите, институциите и шоубизнеса говорят сектантски за „вроденото зло“ на „белотата“, което било в основата на Американската конструкция. Белите са вечните лоши, а черните - вечните жертви. Публични фигури съвсем сериозно казват, че се срамуват от бялата си кожа, от своето минало, култура и история.

Патологията вече е мейнстрийм. Медии като „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Поуст“ публикуват безумни есета на чернокожи радикали със заглавия като „Трябва ли децата ми да имат бели приятели“. Високите нива на престъпност сред чернокожите в определени урбанистични зони са обяснени с „бял супремасизъм“. Дори зачестилите атаки на чернокожи над азиатци в големите либерални градове на САЩ буквално са третирани като продукт на „бялото превъзходство“.

Само си представете за каква антиутопия става въпрос. Чернокож рецидивист пребива на улицата в Ню Йорк случаен кореец, а медиите описват престъплението като „бяло превъзходство“. Това е алгоритъмът на критичната расова теория. Самият дизайн на цялото нещо е не просто да отрече реалността, а да го направи по толкова безобразен начин, че сам да започнеш да се питаш има ли изобщо реалност и трябва ли да вярваш на очите си. А тези дни епично трагикомичният проект за промиване на мозъци ескалира драматично.

Администрацията на Джо Байдън ще индоктринира служителите си с курсове по критична расова теория, а генерали от Пентагона открито говорят за ползите на подобно „обучение“ и легитимират анти-американската програма с нуждата от противодействие на „белия гняв“.

Но и това не е достатъчно. Преди дни най-големият учителски профсъюз в САЩ официално подкрепи преподаването на анти-научната критична расова теория. От ранна детска възраст децата трябва да учат как буквално всяка сфера на живота - от математиката до географията - трябва да се разглежда през расова призма, в която цветът на кожата ти отрежда фиксирана морална роля. Белите са лоши и виновни, а черните - добри и невинни. Без преувеличение.

Расовите бунтове, грабежите, изгорените квартали, тормозът над обикновени хора от фанатизирани тълпи... целият хорър пейзаж на пост-Флойд САЩ показва, че синтетичният НПО-гняв на псевдо-интелектуалната расова теория има чисто материално измерение и води до реално проливане на кръв.

А сега си представете едно цяло поколение, индоктринирано в най-крайните вариации на подобна лудост. Още си спомням колко много млади американци и англичани, които срещах през последните пет години се срамуваха от историята и културата си, от „бялото си расистко и колониално минало“. Форми на критичната расова теория отдавна са поразили имунната система на тези общества, но сега процесът придобива исторически очертания. Една гигантска програма за задължителна масова ваксинация срещу разума, фактите и смисъла. Какво може да се обърка?

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари