Горнооряховското бойно знаме е ветеран от 4 войни

Музеят в железничарския град пази костюм на Атанас Буров и златния пръстен на Иван Момчилов

Интерес предизвикват пътуващите изложби, обединени в трилогия „Пороците“

Горнооряховското бойно знаме е ветеран от четири войни. То е единственото, което е шито у нас и участва в най-важните сражения за Освобождението на България. Реликвата, която е изработена в навечерието на Априлското въстание през 1876 г. , се съхранява в Националния военноисторически музей, а нейно копие пази Историческия музей в Горна Оряховица. Това разказа директорът на културната институция Пламен Мадемов. Знамето е създадено по време на подготовката на Априлското въстание, когато Горна Оряховица, макар и неофициално е столица на Първи революционен окръг. Задачата за изработката му е поставена от Революционния комитет на Елена Грънчарова, известна като една от освободителките на града. Тогава тя е председател на женското дружество “Просвета” и заедно със сестра си Вангели и с две техни братовчедки, ушиват няколко знамена – за различните чети, които трябва да излязат по време на Априлското въстание.

Още преди да влезе в сражение обаче, знамето е пленено. То било отнесено в Конака в Търново, тъй като 13-те въстаници, които е трябвало да го развеят, били предадени. Вероятно съдбата е щяла да остане трагична, ако не се е появил генерал Гурко, заедно с Предния отряд, който на 7 юли 1877 г. освобождава Търново и превзема Конака. Тогава две млади момчета откриват знамето, разказват историята му на генерала. Той бил силно впечатлен и решава да го връчи на Четвърта опълченска дружина, която поема към героичната си слава. Така Горнооряховското бойно знаме става второто заедно със Самарското знаме, което участва в най-важните боеве при Стара Загора, Шипка и Шейново.

“Самарското знаме не е шито в България, а Горнооряховското е единственото, което е българско и се сражава в най-важните битки”, уточнява Пламен Мадемов. През 1881 г. Самарското знаме е предадено в Двореца, но Горнооряховското продължава да е действащо и е зачислено към тогавашната 20-та Пловдивска дружина. В навечерието на 6-ти септември 1885 г. командирът на Втора пловдивска дружина решава, че за Съединението е редно да закълне своите войници във вярност под такъв героичен флаг. Войниците полагат клетвата си под Горнооряховското знаме, свалят губернатора и обявяват Съединението на двете части на разпокъсаната България. Горнооряховското бойно знаме участва и в Сръбско-Българската война от 1885 г. След това е предадено в София като от 1946 г. се пази в Националния военноисторически музей. Копието, съхранявано в Исторически музей – Горна Оряховица, е създадено в началото на 90-те години на миналия век.

На байрака с героична слава и извезан върху него лъв, е отредено централно място в Историческия музей в Горна Оряховица. Редом с него могат да се видят оръжия, униформи, снимки, документи, които разказват за национално-освободителните борби. Сред експонатите от войните е и дървена картичка, която е войнишко творчество. Тя е изработена от боец в окопите, който я изпратил като послание до близките си.

Ценни експонати са изложени и в разделите “Етнография” и “Стар градски бит”. Специално място заемат възстановените в духа на своето време “Модерна дрехарница” на Елена Семерджиева и част от главната улица на Горна Оряховица в началото на ХХ век. Представена е сцена с градски кокони на почерпка с бяло сладко.

В музея кътат още костюм на известния банкер и политик Атанас Буров. Изложено е облекло на една от първите местни учителки Мариола Смилова, както и на семейството на поп Йонко Тревненски, който освен свещенослужител се е прославил и като виден възрожденец. От негова записка в богослужебна книга, става ясно, че през 1870 г. селището Горна Оряховица е провъзгласено за град. “Със съдействието на Общината подготвихме атрактивна експозиция, посветена на прочутия горнооряховски суджук. Показали сме автентични машини, инструменти, богат снимков материал, разказващ за този занаят. Уникален стенопис пък представя някогашно суджукарско ателие”, обяснява Мадемов.

В Историческия музей са изложени и останките на най-древния жител, обитавал Горнооряховския регион.Това е и акцентът в експозицията, показваща находките, открити по време на Археологическо лято - 2018 г. на древната крепост Ряховец край Горна Оряховица. В близост до външното лице на северната стена на калето археолозите откриват погребение на дете от тракийските племена, обитавали региона преди 5000 години. Възстановката на гроба и пренасянето на скелета частица по частица е дело на д-р Надежда Атанасова от Националния антропологичен музей към БАН. Стъкленият саркофаг, в който са експонирани останките пък е изработен от Стефан Пимпирев.

Внимание привлича вертикален стан. Възстановено е ателието на първия фотограф на Горна Оряховица Иванчо Захариев, който пристигнал в града през 1872 г. от Самоков. Местните жители го нарекли “светлописец”. Той е първият фотограф, който започнал да прави снимки на открито. През 90-те години на XIX век поставил началото на панорамните фотоси. Музейният шеф не пропуска да отбележи, че културната институция разполага с експонати от учебното дело, развивано през годините в Горна Оряховица. Сред старинните вещи са най-ранните средства за писане като пинакида, което е дъсчица за писане, дивид (б.а.мастилница) и др.

“В раздел “Възраждане” са представени образци на дърворезбарското и иконописното изкуство от XIX век, дело на тревненски майстори, и част от олтара на най-старата църква в града. Имаме интересни икони като една от тях е на Станислав Доспевски. Посетителите могат да се запознаят с различните занаяти и основния поминък на ряховчани – търговията”, изброява Пламен Мадемов.

Музеят съхранява позлатена чаша на Христо Димитров, който е бил един от опълченците. След Освободителната война той получил въпросната позлатена чаша от руския император Николай II, която е щампована с неговия монограм. Сред ценните ни реликви е и златният пръстен на именития книжовник и издател Иван Момчилов, който е създател на първото класно училище в Горна Оряховица през 1859 г. Сред уникатите в културното средище са и първият гаров часовник и първата гарова камбана, известявала потеглянето на влаковете. В лапидариума пък са експонирани две надгробни плочи от римската епоха открити по време на строителни дейности.

Вече 5 години музеят организира летни семейни съботи, на които се стичат деца и родители. В специално обособени ателиета горнооряховски занаятчии демонстрират ръчно майсторство. Децата редят пъзели, разплитат исторически загадки, участват в научно-опознавателни игри.

Институцията ежегодно организира тематични изложби, с които по атрактивен начин представя забравени и слабо известни експонати и факти от историята и бита на града. Най-популярните от тях са превърнати в мобилни колекции, които обикалят страната.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи