Над 60 хиляди домакинства във Франция са без ток след проливни дъждове и силен вятър

Русия приключи първото изпитание на най-мощния си ледоразбивач „Арктика“ (ВИДЕО)

Агент 007 няма време да умре с новия Defender Офроудърът на Land Rover вилнее във филма за Джеймс Бонд

Див популизъм в Общинския съвет в Стара Загора води до голям финансов дефицит за дейностите в чистотата

МВР отчете повече жертви в катастрофи през 2019 г., стартира мащабна операция за безопасност на пътя

Българите вече са по-бързи от Мат и Жирардели, Банско още чака втора кабинка

БСП избира нов лидер на 26 април 2020 г.

Мумия се появи на мястото на бившия мавзолей в София (СНИМКИ)

Взривиха сака, заради който бе отцепен пл. „Независимост” във Варна

Андалузитът – и в болест, и в здраве Кристалът внася хармония в дома

Австралия се готви за най-горещия ден в историята си

Блокиран е площад във Варна заради забравен багаж

Задържаха извършители на множество кражби и грабежи от Велинград

Младен Маринов: Пробата за алкохол на шофьора, блъснал двете момичета на столичен булевард, е отрицателна

Нов режим на водата в Перник ще бъде въведен през следващата седмица

Градове на бойната слава. Кои и защо? Тази високо патриотична инициатива се радва на парламентарен консенсус, какъвто почти не виждаме у нас

След Добрич и Тутракан, Сливница е на път да придобие званието „Град на Българската бойната слава“. Комисията по отбрана подкрепи единодушно предложението на вицеадмирал от запаса Пламен Манушев и група депутати и след гласуване на Народното събрание третият „Град на Българската бойната слава“ у нас ще бъде факт. Мотивите са свързани с участието на населението от района в Сръбско-българската война преди 133 години.

Тази високо патриотична инициатива се радва на парламентарен консенсус, какъвто почти не виждаме у нас. Така беше през септември в пленарна зала, когато званието получаваха Добрич и Тутракан по повод 100 години от Първата световна война. Така ще бъде и за Сливница, макар че този град заслужаваше да бъде първи. От тук нататък обаче следват въпроси, които бяха повдигнати и на последното заседание на Комисията по отбрана. Те са свързани със статута на званието и процедурата, която води до парламентарното решение. На този етап има извървян донякъде път. Началото поставят съответните общински съвети със свои решения. След това се намират няколко депутати, които приемат присърце инициативата. Те обикновено са от тамошния избирателен район. Внасят проекторешението, минава през комисията без проблеми и стига до дневния ред на Народното събрание.

Макар, че и процедурата не е напълно уеднаквена. В Сливница, например, Общинският съвет взема решение след предложение на Областния управител. За Добрич и Тутракан предложението е на общинските съвети, казва народният представител адмирал Пламен Манушев. Те са писали писма до президента, до премиера, до председателя на Народното събрание, но правно основание няма, за да получат това звание. Тази е причината да се отиде на парламентарно решение, което не поражда никакви финансови и административни последици. Макар, че и тази позиция подлежи на дискусия.

Въпросите опират най-вече до критериите и статута. Може ли всеки град да претендира за това звание? Ако Общинският съвет гласува подобно предложение, това задължава ли Народното събрание да вземе решение? На този етап от Министерството на отбраната поеха ангажимента и заместник-министър ген. Атанас Запрянов не отклони молбата на депутатите да инициира разработването на подобен нормативен документ, който, очевидно, трябва да бъде междуведомствен.

Засега е ясно, че като основен критерий се очертава местното население да е участвало активно в боевете на територията на съответния град. Той на практика е водещ при обсъждането и гласуването на решенията за Добрич, Тутракан и Сливница. Исторически факт е, обаче, че в момента има градове, които отговарят на това изискване, но не са в границите на днешна България. Но пък има градове, които са носители на българската бойна слава по други критерии. Според данни на изследователи само до края на Първата световна война под знамената са свикани близо 900–950 хил. души. Това е 20 процента от цялото население. Почти във всеки град имаме военен паметник с имената на загинали воини за освобождението и обединението на България. Нима те не са носители на бойна слава? Сигурно, да!

През октомври Общинският съвет на Стара Загора даде съгласие Стара Загора да бъде обявен за „Град на Българската бойна слава“. Тук мотивите за свързани с битката по време на Руско-турската освободителна война през юли 1877 г. и за участието на 3500 български опълченци, както и с опожаряването безмилостното избиване на над 14 500 българи. Още повече, че, като казва, народният представител доц. Милен Михов, В черквата „Свето Успение Богородично“ в Стара Загора на 5 октомври 1912 г. цар Фердинанд прочита манифеста за обявяване на война на Османската империя. Тук критериите са малко по-различни, но те са определени на местно ниво.

Инициативата действително заслужава адмирации. Тя е привлекателна и е логично да последват решения и на други общински съвети. Подобно предложение, например, скоро имаше от общински съветник в Петрич. Но, както казва, бившият вътрешен министър, сега народен представител, Валентин Радев, трябва да се сложи ред. Дори, продължава той, да се изучи международният опит и да се подреди системата. Така топката остава в полето на изпълнителната власт, по-точно на Министерството на отбраната. То се занимава с военно-патриотичното възпитание, с военните паметници, защо да не поеме и градовете на българската бойна слава. Има достатъчен опит и капацитет, за да бъде водещо при изготвянето на съответните документи.

 

Защо да не приемем закон?

Европейският шампион по бокс Тервел Пулев участва във възстановката на героичните боеве на сливнишките позиции по повод 133 години от Сръбско-българската война.

За какво ли не се приемат закони у нас. За патриотизма и за бойната ни слава, обаче няма. В този смисъл може да има Закон за градовете на българската бойна слава. С критериите за обявяване и със съответните последици. Сега, за да няма перипетии, казваме, че не става въпрос за финансови средства. Дали, обаче е достатъчно, на входа на града да сложим табела с надпис „Град на българската бойна слава”? Защо да не се отделят повече средства от бюджета за съхраняване на военната памет на тези градове? И за възраждане на забравената в други.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Ех, Спиридоне …
    И като приеха за „славни градове“ Силистра и Добрич – какво от това?
    Важни са не само градовете с „бойна слава“! Важни са ПОСЛЕДСТВИЯТА ЗА БЪЛГАРИЯ от тази „бойна слава“!
    В случая със Силистра и Добрич последствията са, че ЕДИН ЗАВОЕВАТЕЛ, ЕДИН ОКУПАТОР, през 1916 год. БЕШЕ ИЗХВЪРЛЕН ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ на третата българска държава!
    И този завоевател и окупатор БЕШЕ ПРИНУДЕН ДА ПОДПИШЕ МИРЕН ДОГОВОР С ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ!!!
    ТРЕТИ МАРТ 1918 година!!!!
    Изминаха 100 години от тогава…
    Някой някъде някога в държавната институция „върховен главнокомандващ“ дори и да е посмял да си ПОМИСЛИ, че трябва да се ПОЧЕТЕ ТАЗИ БЪЛГАРСКА СВЕТЛА ДАТА – 3-ти март 1918 г. ????????
    Н И Щ О, Н И Щ О, Н И Щ О!!!!
    Ето затова ще се „роят“ стотици „бойни населени места“, свързани с ПОБЕДИТЕ НА СЪЩИЯ ТОЗИ ЗАВОЕВАТЕЛ И ОКУПАТОР!!!!
    Но БЪЛГАРСКИТЕ БОЙНИ ГРАДОВЕ ще потъват в УМИШЛЕНА ЗАБРАВА!
    Защото не са само Добрич и Силистра!
    Къде е Тутракан?
    Къде е Варна (и в двете световни войни беше нападана от един и същи ЗАВОЕВАТЕЛ И ОКУПАТОР!!! И Винаги го е ПОБЕЖДАВАЛА!!!)?
    Къде е Бургас?
    Да добавям ли Лом, Фердинанд, Берковица (нападани от БЪЛГАРСКИТЕ ПОДЛОГИ НА СЪЩИЯ ЗАВОЕВАТЕЛ И ОКУПАТОР! А Енина и Нова Загора?)?
    Затова, Спиридоне, ЗАМЪЛЧИ!
    НЕ БУДИ ПАМЕТТА ЗА КЛАНЕТАТА от „братския народ“!
    Дори и да не са „бойни градове“ ВСИЧКИ ТЕ НЕ ДАДОХА НА ОКУПАТОРА да ни победи с военни действия!
    Победени бяхме от БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДАТЕЛИ, които ни КЛАХА 45 години!
    И до ДЕН ДНЕШЕН са КОГА ПРЕЗИДЕНТИ, кога министър-председатели на нашата татковина!
    И до ден днешен не дават и думичка да се издума, че ЕДИНСТВЕНИЯ ВЕКОВЕН ВРАГ НА БЪЛГАРИЯ Е РУСИЯ!!!
    От 980 година до ДЕН ДНЕШЕН!

  2. Клаха ни турците-скот малоумен!Недей да обръщаш историята,злобен кравар!

  3. Жълтурков, е ярък пример на ,,твърдоглав бай ганьо ‘’.Има толкова нови факти за сторените злини на руснаците ама той и такива като него продължават да твърдят втълпените от комунистите глупости за ,,братушките-двойни освободители»!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.