Турция инсталира термокамери на летищатa за проверка на новия коронавирус

Разкриха телефонна измама от миналия септември

Протест срещу данъчна наредба на жълтите павета

Великотърновският университет реализира амбициозен медиен проект

Хванаха администратор от прокуратурата в Търговище с 2,96 промила алкохол Срещу служителя тече бързо производство, вече е без работа

Тесен кръг близки и приятели изпращат акад. Благовест Сендов

„Опел“ блъсна пенсионер в Бургас

Нова улица и кръгови кръстовища в Бургас

Сърбия обмисля да помогне на България строежа на “Турски поток”

Девет години чества търновският клуб UN BESO

ГДБОП задържа мъж и жена за трафик на хора с цел сексуална експлоатация в Русе

Арестуваха иманяр рецидивист в Силистра

Румен Петков за предложенията за хазарта: Грубия популизъм ще го платят българите

Полицията в Казанлък влезе в ромския квартал заради замърсяване на околната среда

Антикорупционната комисия внесе иск за отнемане на имущество за близо 400 млн. лв. на Арабаджиеви

Да, това е тоталитаризъм! Американските борци за толерантност в името на властта могат да зачеркнат човек, съсипвайки кариерата и живота му

Гей парадите днес са рекламирани силно от новото политкоректно общество и политиците му.

Разкостиха световно признат професор, защото не е намерил мъж-трансджендър за ролята на Жулиета

Книгата на Ейбръм X. Кенди „Как да бъдеш антирасист“ се превърна в бестселър в САЩ. Публицистът Ендрю Съливан вижда в този „манифест на толерантността“ признак за политическия край на сегашното американско общество. Ето какво пише: „Всичко на света, както твърди Канди – е или расистко, или антирасистко: „Няма такова нещо като нерасова или расово неутрална политика … Ако дискриминацията създава справедливост, значи е антирасистка. Ако дискриминацията поражда несправедливост, тогава тя е расистка“. Неравенството се дефинира като всяка разлика между етническите групи в техните средни резултати във всяка една област от живота или работата. Всяка политика, която води до расови различия във всичко, което приблизително не отразява расовата демография на обществото, е расистка“.

Затова либералните ценности изхвърлят автора на тази книга почти веднага. Кенди, професор в Американския университет и наскоро станал носител на стипендията Гугенхайм, няма време за каквато и да е свобода, която може да доведе до някакво неравенство. Всъщност, според него „най-заплашителното расистко движение не е малко вероятното желание на политиците за бяла етнодържава, а желанието на обикновения американец да бъде „расово неутрален“. Кенди предлага да не губите време за убеждения или диалог: „Активистът оказва влияние на властта и произвежда политически, а не ментални промени.“ Главното е властта. Вие или я притежавате, или контролирате нейните представители. Формулата е проста: ако получите власт, ще можете да провеждате антирасистка политика“.

Вероятно, затова Кенди не се опитва да убеди никого в своята книга. Ендрю Съливан обръща внимание на неговата страхотна препоръка, отправена към правителствените служители: трябва да се постигне пълен контрол върху целия обществен и частен живот, за да се принудят всички да се подчинят на диктатурата на антирасизма.

„Изглежда, привържениците на пълната толерантност искрено не вярват в свободата, демокрацията или убежденията. Те нямат ясна основна отдаденост към правата на личността или свободата на словото. Крайната им цел очевидно е властта над страната, за да се „очисти от нея расизма“. И те изискват „дисциплинарни инструменти“ от страна на държавните органи, за да осигурят „радикална преориентация на нашето съзнание“. Освен това такава политика и такава теория за универсален контрол са отдавна известни, а в някои страни този контрол е бил приложен изцяло и това е тоталитаризмът“, пише Съливан.

Разбира се, Съливан е прав. Вярно е, че трябва да се направи малка поправка: това е „мек тоталитаризъм“. При него няма концлагери или нощни разпити с изтезания: борците за толерантност просто ще ви „изтрият“ и вече няма да работите. Те ще научат вашите деца да ви мразят, а след това да намразят и самите себе си. И така нататък.

Хората, израснали при съветската система, постоянно казват на американците, че буквално „отглеждат“ тоталитаризма в собственото си общество и дори не го виждат. Навярно сте слушали за признатия румънски театрален режисьор Андрей Сербан, който наскоро беше принуден да напусне един от факултетите на известния Колумбийски университет? По време на телевизионното си интервю той категорично заяви, че американската система за висше образование се движи към тоталитаризма. Професорът разказа детайли за своята оставка. Оказва се, че Сербан и някои други са били поканени на среща с декана на Художествената школа на университета. По време на тази среща деканът им казал, че „има твърде много бели професори, твърде много хетеросексуални мъже“, работещи в Колумбийския университет. На групата онемели преподаватели й бе казано, че ръководството е решило да наеме на работа членове на малцинството. Конкретно за позицията на Сербан са разглеждани кандидатурите на цветнокожа жена или на мъж-гей.

Обърнете внимание, че в Университета Колумбия, Сербан, освен с преподаване, ръководеше и комисията по заетостта. Но на него му казаха, че преподавателят не може да бъде като него, защото Сербан е „женен, бял хетеросексуален мъж, който има деца“. На въпроса дали е възможно да се наеме „грешния“ човек, ако той е най-квалифицираният от всички кандидати за длъжността, деканът бързо му отговори „Не!“. А след това той порица професор Сербан, който е театрална фигура със световна известност, че не е намерил мъж-трансджендър за ролята на Жулиета в новата постановка на „Ромео и Жулиета“.

Либи Емънс, която учила при него в Колумбийския университет, пише: „Професор Андрей Сербан беше легенда по време на моето следване в театралния отдел на школата по изкуства на университета. Студентите го обичаха и преподавателите го хвалеха. Сербан беше прекрасен наставник. И представете си, този човек, изкачил се до върха на своята професия, станал значима фигура в изкуството, е изправен пред необходимостта да избере актьор в спектакъла не в съответствие с неговия талант, а поради съображения за политическа коректност. За съвременните художници изкуството е най-важно. И за да научите изкуството са ви нужни професори като Андрей Сербан, които се борят с безсмислени забрани“.

Е, в съответствие с плановете на Ейбръм X. Кенди, държавата ще дойде и ще смаже хора като Андрей Сербан. Но знаете ли, не е нужно да чакате това, защото политически коректното ръководство на Колумбийския университет вече прави това.

Представете си, че радикали като Кенди получат пълен контрол над държавните, полицейските и американските сили. Само си представете, че те ще имат възможността да „унищожат лошите хора“ … Мислите ли, че това не може да се случи? Когато човек с талант на Андрей Сербан бъде изгонен от един от най-добрите университети в Америка, защото отказва да направи компромиси със своите убеждения, това е лош знак.

Днес подобни инциденти се множат с всеки изминал ден. Американците свикват с тях. Книгата на Кенди се счита за бестселър, изявленията му са широко цитирани в медиите, а броят на последователите на „радикалната толерантност“ се увеличава. Ендрю Съливан е прав, че тези хора не се интересуват от свободата на словото, свободата на избора и класическите добродетели. Те се нуждаят от власт. И заради нея те са готови да унищожат живота и кариерата на всеки човек.

(Превод за “Труд” – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.