Дневен хороскоп на Алена за събота, 07.12.2019

На 7 декември 2019 да почерпят

Стоянка игра, за да живее На 97 голямата актриса слезе от сцената на живота

Алкохолът е ключов фактор за оцеляването на човешкия вид

Турция се налага в Средиземно море

Турция втора по износ на сериали в света

Партиите вече доят две крави Формациите, прескочили 1% вземат по 8 лв. на глас от държавата, могат да получават и безлимитни дарения от бизнеса

Младенов награден и в Португалия

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

По-скъп ток и нов доставчик от 1 юли

БАБХ крие отровните храни по наредба

Данаил Кирилов разговаря с Полфрийман за проблемите на затворите

Работник е пострадал сериозно, а други двама са леко ранени след експлозия в цех за производство на биогаз в Ямболско

Раздор за 50 000 лв. довел до убийството край езерото Вая Оставиха в ареста заподозрения за разстрела в Бургаско

Двама души са убити при стрелба в американска военна база във Флорида

Да управляваш голям завод и българските щанги Стефан Досев и на 90 г. продължава да се занимава с политика

Стефан Досев

Още преди да навърши 15 става партизанин в македонските планини

Когато си живял през три епохи на развитието на родината си и когато съдбата ти е дала шанса да опиташ меда и жилото на всяка от тях, участвайки в едни от най-важните процеси на страната си, може да си каже, че си щастлив човек. Така разсъждава Стефан Досев, който на 9 ноември стана на 90 години. Трябва да признаем, че годините никак не му личат. Изглежда поне 20 години по-млад, има феноменална памет, страхотно чувство за хумор, всеки ден можеш да го видиш в забързан ритъм по столичните улици с папка и вестник в ръка, на кафе с приятели и въобще няма да ти мине през ума, че този човек има зад гърба си цели 9 десетилетия.

Обича да казва, че е видял и царското време, и социализма, усетил е и демокрацията. Критерий за работата му винаги е бил дали служи в полза на държавата и народа или не. В този си стремеж той е нарушавал и закони, и правилници във всички тези времена. В царско време преживява войната, още ненавършил 15 години става партизанин в македонските планини и така се включва в антифашистката съпротива там. През времето на социализма преминава най-важната част от живота му и се издига в партийната йерархия до кандидат член на ЦК на БКП, а в държавната – като първи заместник министър на труда, отговаряйки за трудовите ресурси в страната (1983-1989).

Ражда се през 1929 г. и остава полусирак от 9-годишна възраст. След смъртта на неговия баща целият му живот буквално се преобръща. През 1941 г. майката взема тримата си сина и за да преживее войната, заминава с тях за Скопие, откъдето е рода є. И добре че става така, защото малката им къща на софийската улица “Бели Искър” е разрушена изцяло по време на бомбардировките над столицата, извършени от американските и английските самолети. Стефан е най-големият от тримата братя, а любопитен факт е, че един от тях е известният наш актьор Досьо Досев, който българската публика познава от театъра и киното.

В Македония Стефан се запознава с братовчед на майка си, интербригадист в Испания. Той е назначен за заместник-кмет на селата около Скопие, а името му е Борис Атков – Попето или Спаньолеца. Още 11-годишен той тръгва с него да обикалят селата и по това време получава първото си политическо образование. През пролетта на 1944-а, когато още няма 15, Стефан вече е част от 16-та скопска бригада, дават му пушка с 8 патрона и става партизанин. “Кръвта вода не става”, казва той. Майка му е от бунтарски род, нейният баща е комита и се е бил срещу турците, а брат є е сподвижник на македонския войвода Тодор Александров в съпротивителното движение. Познавал се е с Мара Бунева, чието лобно място е само на 50 метра от къщата им в онези години.

След края на войната Стефан разбира, че бъдеще за семейството му в Скопие като българи няма и той ще настоява всички да се завърнат в България. И така през август 1945-а четиримата вече са в София. След 10 години той вече е общ работник в новия слаботоков завод в столицата “Климент Ворошилов”, където преминава през всички стъпала, за да стане още на 37 години негов директор. “Заводът беше един от водещите в нашата електротехническа промишленост. Там се произвеждаха радиоприемници и телефонни апарати, автоматични телефонни централи, нискочестотни усилватели, електромери, стрелкови измервателни уреди. Въобще това беше една забележителна радиоиндустрия”, разказва със сълзи на очи бившият му директор.

Цял живот спазва правилото, че приятелството и субективизмът в служебната работа не трябва да взема връх, важни са принципите и затова по някой път му се налага да взима тежки решения.

С Тодор Живков има много срещи. Още 32-годишен, когато е само главен нормировчик в завода заедно с Мишо Мишев – член на Секретариата на ЦК и министър на труда, решават да разработят нова система за материално стимулиране. Викат го в ЦК на партията и му дават да чете нова икономическа система.

Забелязват го всички – как няма да е така, като идеите му се чуват, а енергията му е безкрайна. Привличат го на работа първо в Димитровския районен комитет на БКП, после в Градския комитет.

В края на 70-те години той въвежда в София дългосрочно планиране на промишлеността (за 10-15 г.), най-вече управлението на инвестиционния процес. Резултатът е впечатляващ – за 10 г. столичната промишленост се увеличава 2,3 пъти и персоналът є се намалява с 30 000 души.

В живота му има един много любопитен период, през който той освен с всичко друго, се занимава и със… спорт, като 12 години е председател на Националната федерация по вдигане на тежести. Това е по времето на златния период на нашата тежка атлетика, когато треньор е великият Иван Абаджиев. В тези години той има две задачи пред себе си: да няма интриги в отбора и да подкрепя треньора изцяло. И успява. Макар и тогава да има състезатели, които искат да свалят треньора като правят фалове по време на състезания с цел да загубят битката, показвайки, че методиката на Абаджиев е грешна. А тя изисква много труд и тренировки, което е изтощително. Досев отива при шефа на БСФС Трендафил Мартински и му предлага да изгонят тези, които саботират тренировките и да оставят треньора. Решението е тежко, защото между тях има и шампиони. Казва, че никога не са получавали нареждания отгоре да загубят от съветските спортисти. “Нито те са се опитвали да ни казват да паднем, нито ние сме им лягали. Приказките за това са измислени”, обобщава Досев.

Тази длъжност му помага много за професионалното развитие. Когато отиде на някое първенство в чужда страна, той винаги посещава някой от водещите крупни заводи там – това предварително го организира посланика там. В Англия, САЩ, Италия и къде ли не той попива успешния западен опит, след което го прилага в България. Особено го интересува системата на управление. По отделни въпроси той информира Тодор Живков.

“Живков е диалогичен и когато смислено му обясниш, той разбира за какво става дума”, отбелязва той.

Стефан Досев заедно с Пеню Керацов имат изключителната заслуга за изграждането на столичния квартал Зона Б-5 в район Възраждане – точно те убеждават Тодор Живков, че там да изникнат модерни жилища. В онези години това място е истинско гето, с малки къщички, повечето на бегълци от Македония и Тракия. Досев е и човекът, който дава гласност за раздаването на общински жилища. Всичко това се появява на списъци в общината и срещу всеки е описано защо трябва да получи жилището. Това нещо започва още в края на 70-те и стопира напрежението, както и възможностите за корупция.

Досев създава и система за материални стимули за хората с мюсюлманско вероизповедание, когато е заместник-министър на труда и кандидат-член на ЦК на БКП.

Точно след началото на промените обаче след едно инфарктно заседание на министерския съвет, Досев е уволнен от премиера Андрей Луканов, защото си позволил да му възрази. Оттогава е пенсионер, но признава, че не може без да работи. Член е на УС на Българския антифашистки съюз и често може да бъде засечен в офиса на организацията.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.