Двойник на Казанова шета през Възраждането

Конте Николи в акция.

“Любовник” е първата среща на българина с еротичния жанр

Във Филибето Конте Николи се чувства в свои води. Тамошните кокони са тъкмо по тертипа му

Скандално рано българинът среща еротичния жанр. Далеч преди революционните четива на Раковски, Каравелов и Ботев излиза “Любовник или неговите в Цариград от любов приключения”. Това е първата книга, която нашенецът крие под одъра и тайно чете нощем на вощеница.

Автор е гръцкият писател Григориос Кондилис. Преводачът се е скрил зад инициалите Г. I. С. Георги Иванов Стоев от Стара Загора е срамежливият списовател. Типографисана в печатницата на арменеца Тадей Дивитчиян, “Любовник” се появява в столицата на стамбулските султани. През паметната 1849 година.

Възрожденският критик Нешо Бончев отразява литературното явление като “безнравствени Любовници с гнусотиите им Цариградски”. В наше време Дочо Леков нарече книгата “чисто порнографска”. Афродита Алексиева я определи като “предвестник на булевардния жанр”. Само Николай Аретов беше справедлив. “Любовник” - посочи той - е първото произведение, което без много уговорки може да се разглежда като съвременно.”

Главен герой е Хариген, който разказва еротичните си приключения. Една нощ например е в леглото на госпожа Еленка. “Бяхме се сплели любовно и си смучехме устните”, изповядва се той. В кулминационния момент Еленка бие тревога, че някой влиза в дома й. “Аз бях си загубил ума, защото нямаше отгде да побегна. Скочих, прочее, от прозореца на пътя и като бягах, тичешком паднах в един трап, пълен с лайна и потънах вътре до шия; страхът и вонята, що претеглих тогава, не мога ви описа”, оплаква се покорителят на женски сърца.

“Едва можах с много труд и мъки да изляза - четем нататък, - като кълнях хилядо пъти и нея, и забавленията й. По-смешното обаче беше, че като й разказах на следующий ден това мое приключение, умираше от смях и ме питаше дали имаше добра воня в трапа.”

Хариген всъщност е балканският авантюрист Конте Николи. Двойник на Джакомо Казанова в светлата епоха на Възраждането. Той върви по стъпките на знаменития венецианец и се прочува като неотразим прелъстител. Скандализира патриархалния български бит в средата на ХIХ столетие.

Николи е син на грък и българка. Роден в Измир през 1822 г., когато започват да се печатат мемоарите на Казанова. До 1828 г. излизат дванадесет тома. “Николи вероятно е откърмен с това четиво”, отбелязва неговият биограф Асен Василиев.

Юношестките си години прекарва в Цариград. Подгонен от мъжката половина на османската столица, бяга в Атина, където записва медицина. Сетне отива в Париж и Варшава да изпедепца лечителството. Препитава се като професионален секундант и доктор по дуелите.

Във Варшава Николи засуква роман с вдовицата Анна Валберг, сестра на шведския дипломат Карл Валберг. Скандинавката е влюбена до уши, а балканският юначага проиграва дебели нейни суми на карти. Тогава Карл хвърля ръкавица в нозете на измамника.

“Кир Николи стреля, но куршумът минава покрай Карл. Шведът го прострелва в лявото ухо, “за назидание”, както бил обещал пред влюбената си сестра”, описва схватката Василиев. По-късно Валберг участва в Кримската война, само за да открие Николи и повторно да го накаже. Съблазнителят обаче се е запилял из обширната Османска империя. Намерил е тих пристан в Розовата долина под китния Балкан.

През ХVIII век Джакомо Казанова се подвизава като войник, музикант, библиотекар и какъв ли не още. Неговият двойник от следващото столетие също сменя кожите. В Карлово Николи е ханджия, симидчия и бозаджия, а в съседния Сопот минава за знаменит лечител. В града на Левски се нарича Христодул, галено му викат Тольо. В родното място на Вазов пък е доктор Леонидас.

Под вънкашност чужда и под име ново тук авантюристът опитва “тайни цярове” върху клиентелата. Негова жертва става хубавата Младена. Тя е невеста на Георги Икономов от Дупница, който учителства в Сопот. Изкушението завърта лековерната й глава и пада в обятията на чародееца Николи. Понеже се оплаквала от болежки тук-там по снагата, хекиминът почва да я цери с някакъв илач. Процедурата продължава дотогава, докато един ден на 1855 г. госпожата предава богу дух.

Даскал Георги потапя перо в скръбта и създава сатирата “Огледало на гръко-арнаутските магесници, шарлатани и биляро-бозаджии хикими”. Авторът нарича Николи “биляро-бозаджия”, защото заедно с бозата забърквал отвари от билета. Още една скандална книга!

Поместен е портрет на лечителя, изтипосан по последна европейска мода. Николи е с риза, елече, сюртук, пелерина, панталон и островърхи чепици. От елечето се подава ланец на часовник. В едната ръка държи бастон, в другата шапка “алафранга”. Главата на изкусителя е магарешка с древна символика. Още от времето на римския писател Апулей, автор на романа “Златното магаре”, дългоухото животно олицетворява необуздана похот.

“Тая брошура се четеше с жадност от българската младеж. Тя произвеждаше силно впечатление особено с лика на д-ра Леонида, поставен над коричката с дълги магарешки уши и опашка”, разказва един съвременник.

Подплашен от лика си, Николи се прехвърля в Пловдив. Тук търси подкрепата на местни гъркомани, за да се разправи с Георги Икономов. Българинът е подложен на заплахи и гонения, конфликтът опира до съд. В края на краищата даскал Георги се спасява зад граница. Малката “критическа книжка”, както я нарича, едва не коства живота му.

Във Филибето Николи се чувства в свои води. Тамошните кокони са тъкмо по тертипа му. Нашенките не само се обличат “по градски”, но някои от тях са били в Букурещ, че и в Париж. Заедно с европейската култура по пловдивския калдъръм на пръсти пристъпя и неизбежната съблазън.

В Куршумли хан Николи се хвали, че е от знатен произход и пред името му лепват побългарената титла Конте (от conte - граф). Лъжеблагородникът превзема сърцата на госпойците със своите “пет дуела” из Европа. Изумява ги с историята на Байрон, влюбен в собствената си сестра. Разказва и някаква лакърдия за страстен роман между мадмоазел В. Т. и мосю М. Г.

Един ден пловдивските първенци се събират и правят оплакване в конака, че Конте Николи закача момите им. Майсторът на любовни капани отново стяга куфарите и заминава за Влашко. Отвъд Дунава се залюбва с жената на някакъв чокоин, който имал мушия, тоест имение край Галац. Съпругът усеща, че му никнат рога и плаща на полицията да сложи пранги на изкусителя.

Николи е тикнат във Фокшанския затвор, но подкупва охраната и тя му помага да духне. Възрожденският двойник повтаря прочутото бягство на Джакомо Казанова от Оловния затвор във Венеция. Приключението е описано в специална книга от италианеца.

Влашката любов на Николи му изяжда главата, защото този път искрено хлътва по чокойката. Рискува, търси връзка с нея, а издайници алармират мъжа й. Рогоносецът кипва и наема хайдуци да ликвидират натрапника.

На 4 юни 1861 г. двама мъжаги хващат Конте Николи в букурещкия хотел “Габровени”. Умъртвяват го в стаята, после закачат тялото му в клозета. Така еротичните приключения на възрожденския Казанова започват от отходна яма в Цариград и завършват във влашки нужник.

Коментари

Задължително поле