Раците с впечатляващи делови предложения, Везните да не вкарват свои пари в инвестиции – Дневният хороскоп на Алена

На 10 април 2020 да почерпят

Пролет пукна, ние още не… Всички слухове за край на нацията са силно преувеличени

881 жертви на коронавируса във Великобритания за денонощие

Роб Лоу: Супергероите са в спасителните служби Звездата играе главна роля в „911: Тексас”

Страните от ОПЕК + са се договорили да намалят производството на петрол с 23%

Проф. Радка Аргирова, председател на българското дружество по вирусология, пред “Труд”: Без дисциплина ще станем Ломбардия след празниците

Орбан удължи извънредното положение в Унгария за неопределено време

Прототип на българска ваксина срещу COVID-19 може да бъде готов до 1 година

Доц. д-р Атанас Мангъров пред “Труд”: За лечението на COVID-19 няма доказателства

СЗО ще поиска 1 млрд. долара за борба с коронавируса

90% от сиренето – от българско мляко Свинско и зеленчуци задължително от местни ферми

Дават евтини кредити на туроператорите Със средствата ще се връщат пари за предплатени ваканции

Живко Тодоров оглавява ББР (обзор) БНБ одобри назначението на 2 април

Боян Магдалинчев: Никой не се е възползвал от уязвимостта на системата за разпределяне на дела

Двойнственият и единствен Хайтов В литературата се ражда неговата известност, а в киното – популярността и любовта на хората

Николай Хайтов (1919 – 2002 )

Писателят води 3 битки: за гроба на Левски, за чистотата на езика и за съдбата на нацията

Днес обществото е раздвоено към паметта и наследството на Хайтов. Защото той беше сложен характер, с нееднозначни действия, двойствен и потаен. Виждал съм го да проявява не само доброто в себе си. Много ме изненада информацията за неговата принадлежност към ДС, но там аршинът трябва да е не етикетът, а конкретната роля. Аз не я зная, но и не мисля, че някой скалъпва фалшиво обвинение. Допускам и че някои от подмятанията за негови опити да се домогне до чужди ръкописи са достоверни. Но съдбата го е закриляла да не изпадне във върховен писателски грях. Тъй че името му стои само под собствени текстове. А издадените назидателни присъди за намерения са продиктувани не по морални причини.

Народопсихологията

Та време е за равносметка, на чиито везни се претегля най-вече качеството на сътвореното слово. Ангелските крила или дяволската опашка не прилягат там и не бива да служат нито за дегизировка, нито за определение. Не ще отричам, но ще уточня: Хайтов е не известен, а най-известен с „Диви разкази“. Те са му заслужена емблема, основополагаща книга за представата ни за силата на водещия български прозаичен жанр – разказа. Отличавам две неща в тях – разказваческия маниер и приносът им в народопсихологичните проникновения. Хайтов използва в сборника основно сказа, другояче казано – героят е и разказвачът. И това не е попадение, а дълго, оказало се успешно, търсене на възможност за най-убедително представяне на героя и на неговия образ на света. Ако си служеше с класическия авторов разказ, писателят нямаше как да изгради свободолюбивото простовато непоколебимо и образно виждане на героите за живота и за присъствието им в него. В друг род повествование щеше да се заличи непринудената органичност и светът на героите щеше да изглежда маниерно. В тъканта на „Диви разкази“ има близост с Йовковото народопсихологично откритие – завладяващото умение на българина да живее в хармония с подчинения му уж животински и растителен свят, с цялата природа. Хайтов прави и свое откритие, което пак е сходно Йовковата сила на красотата – най-силният обединителен мотив за българина в общност е духовният. В разказа „Черното пиле“ той е материализиран с пеенето на двойка косове в кафез, което радва и сближава хората и с първичността, и с изненадващата навременност, и с атмосфера, носеща веселие и надежда. Но тъжният финал на Хайтовия разказ показва и крехкостта на водещата духовност, трудността тя да бъде дълговечна обединителна сила.

Големият дял от прозата на писателя не е художествената. А е народоведска, есеистична, документална, публицистична, пътеписна, мемоарна, дневникова. Някак естествено възниква въпросът: защо след грандиозния читателски успех с „Диви разкази“ Хайтов издава само още една книга с разкази – „Шумки от габър“ (успешна, но не колкото първата.) Без да са задали въпроса, някои спекулират с възможния отговор за Хайтов присвоителя. Има нещо вярно в друг отговор – изключителните усилия при създаването на „Диви разкази“ са породили някакъв охранителен рефлекс. Не е страх, а отлагане на следващата стъпка. Несъстояла се! Защото българският писател не може да разчита на пазара на творбите си в любимите жанрове. И трябва да намери своята стратегия за хляба, а донякъде и за успеха. Това често значи и обвързване с някаква конюнктура. В това време тя, обаче, е творчески благоприятна. Нарича се кино и сценарии за киното. Тук Хайтов е мотивиран и от бедното си детство и младост, стреми се към компенсираща сигурност на зрелостта. А съдбата отново го закриля. В литературата се ражда неговата известност, а в киното – популярността и любовта на хората към него. Като главен създател на „Капитан Петко войвода“, на „Козият рог“ и на ред още кинотворби-фундамент на българската култура и изкуство.

Битките при писателя

Да не се реализира пълноценно Хайтов-прозаика е виновен и Хайтов-воинът, начинателят на битки за важни български каузи. Писателят очевидно е смятал тази си мисия за равна с писателската. Три са основните му битки, всяка от които води с години: за истината за гроба на Левски; за чистотата и предназначението на езика; срещу заплахата за националната идентичност, култура и традиции. В тях той е безкомпромисен войн, който е избрал девиза победа и никакво отстъпление. В тях той е приел себе си за върховен изразител на националната необходимост и срещу националната застрашеност. В тях той е пристрастен само към истината.

На пръв поглед като че ли не е от първостепенна важност да знаем ли къде е гробът на Левски. Но тъй като това е кумирът за нацията, съзнателното скриване на истината не е просто прецедент, а част от тежкото заболяване „отсъствие на историческа памет“ и на свещено тачене. При това – според Хайтов, а май и според фактите, заболяване, причинено от „елитите“ на науката и властта. На пръв поглед езикът, иначе стожер на националната идентичност, като да няма нужда от яростна защита, тъй като има способност да се съпротивлява на насилие и изкуственост. Но Хайтов и тук проявява далновидност – езикът е израз на мисълта, значи на интелектуалното и духовното здраве на нацията. Когато той боледува, това е показател, че болни са и те. Сочените от Хайтов симптоми са: езиков шаблон –той прикрива отсъствието на познание; ненужна претенциозна научна, но и всекидневна, пристрастеност към въвеждането на често ненужни термини и езикови „новости“ – тя скрива липсата на идеи и на аналитично мислене; озахаряване (по негов израз) на езика или евфемизъм (според науката) – то служи за прикриване на истината и за манипулации. А всички тези симптоми заедно затрудняват комуникативните функции на езика. И той почва да служи на целите на определени групи от обществото, на отклоняване на информацията и знанието в хуманитаристиката. На разединеност и неразвитие. За битката му сред ясните за всички днешни заплахи за идентичността ни и въобще за бъдещето, вече ясни за мислещите, ще напомня, че той я започна пръв и на широк фронт.

Всъщност, ако се вгледаме във всичките му битки, ще установим, не знам дали изненадващо, че той ги води с един и същ кръг хора. В различно време ги наричат безотговорни послушници, национални нихилисти, набедени интелектуалци и учени, „храбри“ посланици на конюнктурата и т. н. И как искате точно те да простят на Хайтов-воина? Те и днес надменно го определят като неук, аматьор и прочие. Да, Хайтов няма специално археологическо, езиково и социологично образование. Само че публичните „светила“ забравят, че талантливият писател винаги е бил най-добрият диагностик на своето време. Да припомням ли нашите Ботев, Вазов, Яворов, Вапцаров и още много „необразовани“ по критериите на чистофайниците. И недостижимо образовани като Гео Милев. В битката за съдбата на нацията Хайтов се нарежда до тях.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.