“Дворът на кирилицата” порасна с “Крепост на българщината”

Уникалният културно-исторически комплекс в Плиска влезе в учебник по литература

Ще има барелефи на творци от Молдова, Монголия, Украйна, Казахстан, от Румъния

„На това място можеше да има хотел, преди години така си го представях... Но повече ми харесва отново да съградя музей. Българите обичат историята си и държат на нея, а другите народи имат много още какво да научат за България.“

Това разказва Карен Алексанян, арменец с 20-годишно битие у нас и създател на уникалния културно-исторически комплекс Двор на кирилицата в първата българска столица Плиска. До "каменния буквар" патриотът от няколко месеца издига огромна каменна крепост. Остават броени дни до празника на Светите Седмочисленици 27 юли /почитаме Светите братя Кирил и Методий, и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий б.а./, когато новото средище на история и култура трябва да отвори врати, а наоколо още кипи строителство. По върховете на кулите, високи по над 10 метра, градят работници.

"Не знам колко камък сме вложили, може да има над 1000 тона. Важното е крепостта да изглежда автентична, сякаш е останала отпреди векове", обяснява Карен. Няма точен прототип в Средновековието, не копира никоя друга. Дори умишлено има външни стъпала, а към нито една крепост няма външен подход, разсъждава създателят, докато показва свършеното.

Стените й са дебели 60-70 см., а някои от вградените камъни най-вероятно са на десет века. Имат следи, които лесно се разчитат. Карен умува как да я кръсти.

„Крепост на българщината“ или може би „Крепост на кирилицата“ - толкова здрава, че да удържа настъплението на латинския свят, обяснява той. И разсъжава за пореден път, че мястото й е точно тук, в първопрестолна Плиска. Където цар Борис I приема през 886 г. Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум, Ангеларий. Тук те създават кирилицата, на която сега пишат 400 милиона души по света.

Затова на една от външните стени на крепостта ще бъдат поставени 14 барелефа на писатели, творили на азбуката, родена в България. И това ще бъде само началото на огромна алея на писателите. Поне още 80 класици от цял свят ще бъдат увековечени с бюстове, а под всеки ще стои шепа пръст от родината му.

В края на юли посетителите първо ще видят барелефите на творци от 10 народности, създали незабравими произведения за деца. От българските са авторът на "Патиланско царство" Ран Босилек, създателката на любимото на поколения "Зайченцето бяло" Леда Милева и разказвачката на приказки Севда Севан. Тя е родена в Нова Загора и е първи посланик на Армения у нас. Вече са готови и барелефите на руските автори - детският поет Корней Чуковски, авторът на книжки за малчугани Сергей Михалков и детската поетеса Агния Барто. Ще има барелефи на творци от Молдова, Монголия, Украйна, Казахстан, от Румъния, където кирилицата е на почит до 1859 г. От Сърбия е увековечен Йован Змай, от Македония Ванчо Николески.

Трима скулптори Бехчет Данаджъ, Валерий Желязков и Аршак Тжикян са ваяли образите, всеки със свой стил. Карен не се пртеснява от крайния резултат, дори смята, че барелефите ще бъдат училище за начинаещи майстори. Важното е най-малките посетители да ги разпознават и помнят.

А иначе издателствата вече са забелязали и въвели Дворът на кирилицата в Плиска в учебниците. Литературата за 8-ми клас на "Просвета плюс" разказва за уникалния комплекс със създател Карен Алексанян. За това в типично свой стил арменецът пояснява: "Не съм влязъл аз в учебниците, а Дворът на кирилицата и това е напълно нормално. Кирилицата е символ на България". Преди повече от половин година от издателството попитали дали имат нещо против да поднесат любопитната информация, дали съгласие, а наскоро пристигнал колет с няколко учебника.

Междувременно за 2 години от съществуването си Дворът е посетен от десетки хиляди деца, много първолаци получават дипломите си за грамотност сред каменните букви и със сигурност ще запомнят това място.

Сега историческите атракциите ще се увеличат - щом прекрачат прага на цитаделата, посетителите ще се потопят в истинска школа по създаване на азбуката. Какво точно ще завладява вниманието на гостите е тайна до откриването, но ще бъде увлекателно и за малки, и големи, и ще ги пренася в IX век като истински ученици с пачи пера в ръка. Уникални дърворезби ще красят стените и ще разказват история. На огромен каменен подиум ще са разположени и преносими експонати. Мястото за минути ще се превръща в зала с 400 седящи места, защото Художествената галерия на комплекса вече е тясна за исторически конференции.

На второто ниво на крепостта в зала "Българска слава" гостите ще научават за всички владетели, решавали съдбините на българската държава със столица Плиска. Най-дълго в българската история цели 212 г. градът е престолнина и това е време на подем и разцвет, когато ханове и царе завоюват територии, приема се християнството и България е значима сила.

До сега Карен влага в българската история само лични средства, не е искал и лев държавна или европейска субсидия. Единственото му желание е държавата да се погрижи за 200 метра общински път край комплекса, който тъне в прахоляк неасфалтиран. Ако шосето е мое да го направя, но не е, аз на моето място съм издигнал българската история и на целия кирилски свят, казва Карен.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи