На 20 юли 2019 да почерпят

Тир и кола катастрофираха между Своге и Церово

Помпео: САЩ са готови да преговарят с Иран без предварителни условия

Иран плени британски танкер в Ормузкия проток

70-годишен мъж е загинал, след като е блъснат от кола на пътя Разград – Русе

САЩ свалиха ирански дрон, Техеран отрича (обзор) ВМС на САЩ използвали електронно заглушаване

Горанов за хакването на НАП: Скоро разбрах, че да направиш такава беля на практика е ненаказуема

„Боинг“ е загубил близо 5 млрд. долара заради скандала с модел „737 MAX“

Холандия частично отговорна за Сребреница

Тръмп се срещна с астронавти от „Аполо 11“, стъпили преди 50 г. на Луната

Засилен трафик на „Капитан Андреево“

Китайската космическа лаборатория „Тянгун-2“ изгоря в земната атмосфера

Двама парапланеристи пострадаха край Дупница

Доналд Тръмп за иранския дрон: Няма съмнение, свалихме го

Хакнатите данни били със събути гащи Не са били криптирани, съобщи Венцислав Караджов, шеф на Комисията за защита на личните данни

Двукратният европейски шампион за кадети Едмонд Назарян: Щом стигнах финала знаех, че ще взема златото

Щом стигнах финала бях убеден, че ще взема златото – заяви Едмонд Назарян, който за втора поредна година ликува с европейската титла по борба за кадети. – Всъщност аз дойдох, за да стана първи, друго не ме устройваше. Така ме е учил моят баща. В нашето семейство има стойност само златният медал.
Талантът стана безапелационен шампион в категория до 51 кг в класическия стил на първенството във Фаенца (Италия), а на финала размята за 2:38 минути турчина Барис Ермек за технически туш с 10:0.
Голямото изпитание за Еди обаче бе четвъртфиналната схватка с азера Нихад Гулузаде, в която губеше с 0:7. Но 17-годишният борец прояви характер, воля и вложи цялото си сърце, за да обърне резултата и спечели със 7:7.
„От моя баща съм научил, че трябва да се боря до последната секунда и никога да не се отказвам, именно това ми помогна в тази среща”, разкрива Еди.

Това е четвърто голямо отличие за Назарян-младши. През 2018-а освен европейско злато той печели бронз на световното за кадети, както и на младежките олимпийски игри. И на всички големи първенства е придружаван от именития си баща Армен Назарян, двукратен олимпийски шампион, а сега старши треньор на националния ни отбор за мъже.
Всъщност Еди започва да се занимава с борба 10-годишен. Бил меко казано палаво дете. „Запалих къщата с пламък от камината – разкрива шампионът. – Запалих и килима, после огънят се пренесе по завесите. Баща ми гасеше пламъците с ръце. Много пъти съм се губел, а върхът беше в „Дисниленд” в Щатите, който е огромен. Имаше хора с костюми на герои от анимационни филмчета, аз тръгнах след един от тях. Изчезнах за 30 минути и доста притесних майка ми и баща ми.”
За да озаптят енергията му родителите решават да го запишат да спортува. Момчето минава през футбол, плуване, гимнастика, карате, та дори и борба. Но нито един от тези спортове не го грабва, дори когато таткото започва да му показва различни хватки. И го оставя. Но кръвта вода не става. „Замислих се какво ми се ще да правя, исках да се движа, а не да правя едно и също – продължава момчето, кръстено на Едмонд Дантес, герой от романа „Граф Монте Кристо“. – А борбата си е добър спорт, има хватки, атракция. Реших сам да пробвам и започнах със свободна борба, както е тръгнал и моят баща. После се преместих в класическата. Ходих с два автобуса до залата на „Славия”, бях 10-годишен.”
И признава, че именно класическия стил най-много му е на сърце, заради по-атрактивните хватки.
„Най-силното му качество, е че не се предава – казва Армен за сина си. – Бори се до последно. Сигурен съм, че до 26 години ще спечели много медали за България. И още на 18 години го виждам да се бори при мъжете.”

Отсега Еди тренира и коронната хватка на баща си – центур, харесва и раменното хвърляне.
„Още в детската градина раменното хвърляне ни стана голям проблем – разкрива с усмивка таткото. – Защото разбрал, не разбрал, Еди го прилагаше на всички деца. Тогава учителката ми заяви, че там не е зала по борба, а да го водя на тренировки. Асфалт, паркет, а той все с раменно…”
Освен баща му сред любимите борци на момчето са легендата в тежка категория Александър Карелин и Роман Власов. И двамата от Русия. Допълва, че му харесват атрактивните борци, а не тези, които само се защитават.
Една от тайните на успеха на момчето е… шахматът. Разкрива, че играе постоянно, за тренировка, за да взима бързи решения.
„Когато съперниците ми разберат кой съм, някои се притесняват, други обаче искат да надвият сина на Армен Назарян – разкрива младият шампион. – А не трябва да позволявам, винаги ще защитавам името на баща ми. Той ми дава много, нахъсва, мотивира…”

В свободното си време Еди също е зает със спорт. Не е загърбил футбола и често рита с приятели. А всяка събота си прави походи на Витоша.
Голямата цел на момчето е олимпийска титла на следващите игри в Париж 2024.
„Тогава вече ще съм в по-горната категория до 60 кг – продължава Еди. – Искам да върна олимпийското злато в семейството.”
Именно баща му за последно триумфира на Олимп за българската борба – в Сидни 2000.
„Ние арменците сме златари и друго освен злато не признаваме”, казва с усмивка Армен.
А Еди бърза бавно, но целеустремено. И следващата му голяма цел е световното за кадети в София в края на юли, на което е амбициран отново да ликува на върха, но вече пред българска публика.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.