Депутат е най-сладкият занаят

Депутатка масажира колега за оросяване на мозъчните клетки против дрямка.

Парламентаристите не се заседяват по банките, защото имат натоварен график с бизнес рандевута

Парламентът е люпилня на милионери. Влизаш гол и бос, излизаш с копринен костюм и лачени чепици. Един мандат стига да оправиш себе си, децата и внуците. Депутат е най-сладкият занаят!

Над 50 милиона лева годишно струва на българския данъкоплатец светата обител на демокрацията. Мъдрите глави на нацията вземат три средностатистически заплати. Тоест парламентарното братство е три нива над обикновения българин.

Към сумата се начисляват добавки за ръководни постове в парламентарните групи и постоянните комисии. Отделно са средствата за сътрудници, приемни, венци и букети. Като се тегли чертата, излиза, че един депутат струва месечно около и над 5000 лева в зависимост от парите за прослужени години.

Това разхищение тръгва от зората на нашия парламентаризъм. През 1879 г. Учредителното събрание в Търново гласува: „Народните представители съгласно с член 139 на Конституцията получават за всякой ден, доде трае сесията, по 15 фр. наднични пари и още за пътни разноски за отиване и връщане по 50 сантима на една верста“.

Следната година, когато вече имаме своя валута и мерна система, дневните са обърнати на 15 лева, а пътните стават 60 стотинки на километър. Солидна сума, като се има предвид, че по онова време двулевката покрива дневния бюджет на едно средно семейство. Хлябът и млякото са по 20 стотинки, а доброто месо върви 60 стотинки килото, 100 лева е голяма заплата.

Депутатските надници вървят само нагоре, защото народните представители сами си гласуват увеличенията. През 1893 г. те вдигат ръка за 20 лева дневни. През Първата световна война за заслугата, че са вкарали страната в голямата касапница, вотират: „От 15 октомврий 1917 г. до края на войната народните представители получават добавъчно по 30 лева на ден.“ А след националната катастрофа камарата узаконява:

„Дневните пари на народните представители се определят на 250 лева дневно от 28 октомврий 1921 г.“

По време на Втората световна народното представителство изпада в недоимък. С дата 25 декември 1941 г. премиерът Богдан Филов записва в дневника си: „Сутринта в бюджетната комисия се разгледа бюджетопроектът на Върховното правителство. Говори се много по депутатските дневни, които мнозина искаха да се увеличат от 14 000 на 15 000 месечно.“

Понякога в депутатската душа трепва жалостиво чувство. Цветът на нацията разбира, че електоратът няма нейните способности да печели. В тази връзка по Коледа 2012 г. парламентът реши да се солидализира с низините и да си замрази заплатите. Шансът беше пропуснат от разсеяност и недоглеждане.

„Не успяхме да гласуваме замразяването заради дългата ваканция, след което започнахме заседания с изключително важни законопроекти“, обясни Димитър Главчев, заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ. Вместо да пъхне заплатите във фризера, Народното събрание ги подгря на котлона с увеличение между 252 и 504 лева на депутатска глава.

Така нареченото Народно събрание отказва на народа достойни пенсии. Подхвърля му по няколко лева добавка за няколко кренвирша. През 2008 г. обаче депутатът от БСП Костадин Кобаков изригна: „Аз мисля, че народният представител трябва да взима над 1500 евро пенсия!“

Той посочи, че простолюдието е мързеливо и не работи, а неговите представители в камарата се късат от работа. Ето как е отворено Второто народно събрание на 23 март 1880 г. Денят е неделя, на председателското място сяда най-възрастният избраник, вехтият войвода Цеко Петков.

„Днес е празник и аз бих молил да не почнем нищо - сучи мустак той. - Но утре е князовий ден, а във вторник е пак празник; заради това аз предлагам на Народното събрание да отложим заседанието за в сряда.“ Думата на Дядо Цеко на две не става и депутатите си гласуват три дни предварителна почивка.

Парламентаристите не се заседяват по банките, защото имат натоварен график с бизнес рандевута. От тях идват комисионите, консултантските и рушветите за лобизъм.

Лъчезар Иванов не случайно носи прозвището Мозъка. По леонардовски надарен, той заработи от консултантски услуги 131 000 лева. На 16 юни 2011 г. се изненада от себе си и се заключи в тоалетната на парламента, за да анализира как ги е изкарал. Журналистите тревожно го чакаха пред вратата с двете нули. След гастро-мозъчната атака Иванов пусна водата, излезе и заяви: „Няма нещо, от което да се притеснявам, всичко е на показ!“

Тези, които дисциплинирано са в залата, се потят да гласуват с чужди карти. Някогашният председател на парламента Огнян Герджиков поведе опълченска борба с това беззаконие. „Претърпях провал!“, призна победеният.

Не е лесно да тичаш по банките и да натискаш копчетата на ония, които ги няма. Още по-трудно е да разтриваш колегата против дрямка. В такава процедура фотографите документираха Катя Попова и Стефан Дедев от ГЕРБ.

Константин Иречек документира в дневника си: „Народното събрание, множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска - цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява, и така се кара.“

Кара се до днес… С малки изключения камарата е населена от съмнително образовани мераклии за дебели заплати срещу нищоправене. Цецка Цачева, която поиска да стане президент, поне се трудеше като удряше звънеца. През 2011 г. тя реформира теорията на Дарвин за произхода на видовете. Нареди петела в зората на еволюцията, някъде при амебите. „Петелът е безгръбначно животно!“, авторитетно отсъди Цачева.

Фризьорката Нина Чилова първо беше депутат, после стана министър на културата. Преименува Музикалния театър от „Стефан Македонски“ на „Стефан Софиянски“. Сбърка Панчо Владигеров със Златю Бояджиев и Оскар Уайлд с Александър Островски. „Чета с удоволствие Оскар Уайлд, любимата ми негова пиеса е „И най-мъдрият си е малко прост“, обяви Чилова пред медиите.

„Довиждане!“, казват си депутатите при всяко разпускане на Народното събрание. Не се сбогуват, защото ще се видят същите в следващия парламент. Отново разединени за добруването на отечеството и обединени около собственото благоденствие.

Коментари

Задължително поле