Кирил Домусчиев купи Нова телевизия Това съобщи Топновини

Карл Лагерфелд починал от рак на панкреаса Модният свят скърби за легендарния дизайнер

„Фейсбук“ и „Туитър“ срещу изборните измами в Европа

Лавина затрупа скиори в Швейцария

Правят аутопсия на Шабан Шаулич Има неяснота около смъртта му

Парламентът пред политически колапс От БСП искат рестарт с ново Народно събрание

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 20 февруари 2019

Икономът на Ким пратен във Виетнам Подготвя срещата САЩ-КНДР

Четирима ранени при нападение с нож в Марсилия

Над 700 аптеки в страната няма да работят утре в знак на протест

Затварят за ремонт улица „6-и септември“

Двама кредитори искат фалит на „Евроманган“ Работници настояват за прекратяване на концесията на неработещата мина

Пишат нов вариант на „бонус-малус“ Шефът на КФН Карина Караиванова отива в ЕБВР

Депутатът от ГЕРБ Станислава Стоянова: В края на този мандат възнагражденията на педагозите ще са два пъти по-високи, спрямо 2017 г. В Павликени народният представител посети ДГ „Слънце“, разговаря със земеделски производители

Почетоха паметта на Левски в Сърбия

Десет години от началото на края За мнозина световната финансова криза продължава с пълна сила

Общата сума, която западните правителства похарчиха досега за спасяването на „утвърдения ред“, се изчислява на около 14 трилиона долара

На 15 септември тази седмица се отбелязват десет години от формалното „начало“ на световната финансова криза от 2008 г., която според мнозина наблюдатели реално сложи край на либералния капиталистически световен ред.

Възможно е да изпитвате известно разминаване в хронологията, предвид колко по-късно се усетиха у нас ефектите от глобалния крах – чак в края на 2009 г., началото на 2010 г. – и то реално погледнато едва след като засегнаха по непосилен начин южните ни съседи Гърция. Но иначе из големите западни финансови столици – от Ню Йорк, през Лондон, Париж и Франкфурт през втората седмица на септември 2008 г. Земята са тресеше под краката на банкери и инвеститори, а скоро трусовете щяха да засегнат всички. Пребледнели брокери, неспали с дни, нервно стискащи айфоните, се носеха като призраци по кафенетата и поглеждаха към первазите на прозорците на по-високите сгради.

И не заради първото изпитателно пускане на Големия адронен Ускорител на 10 септември 2008 г., което успешно проведоха в Швейцария учените от Европейската агенция за ядрени изследвания (и отново честит Бозон на всички!). Съвсем не. На същия ден четвъртата най-голяма американска инвестиционна банка с крупни капитали и активи по цял свят „Леман Брадърс“, обяви загуби в размер на 3,9 млрд. долара за третото тримесечие на годината, почти колкото и за предходния период. Данните бяха предшествани от отписването седмици по-рано на 5,6 млрд. долара вредни ипотеки. В този ден финансовата институция с над 150-годишна история обяви, че стои на ръба, а

стойността на акциите є започна да се топи с всяка минута

Американското правителство вече бе заявило намеренията си да отпусне милиарди за спасяването на други затънали колоси на „Уолстрийт“ – „Мерил Линч“, „Голдман Сакс“ и „Ситигруп“, проблемът на „Леман Брадърс“ се оказа труден залък за преглъщане в очите на общественото мнение. Не и непосилен, и вероятно навремето би дал кратка отсрочка на краха на утвърдената дотогава световна финансова система, но нейсе. Имидж му е майката.

За спасяването на „Леман“ правителството във Вашингтон започна преговори с потенциални купувачи – от американския милиардер Уорън Бъфет до британската банка „Барклис“. Никой обаче не пожела да го играе „рицарят на белия кон“, който ще потъне на мястото на „Леман“ с десетки милиарди долари, за да спаси „Уолстрийт“. В крайна сметка тези хора най-добре разбират как функционират „световните финанси“. В интервала между 10 и 15 септември стойността на акциите на „Леман Брадърс“ достигна несериозно равнище, за да продължи измамата и банката обяви банкрут.

Сривайки същия ден (15 септември) индустриалният индекс „Дау Джоунс“ до най-ниската му стойност от нападенията от 11 септември 2001 г. насам и повличайки след себе си лавина от фалити в глобален ефект на доминото. Федералният резерв на САЩ веднага обяви освобождаването на извънредни 200 млрд. долара ликвидност, за да облекчи удара върху американските банки и застрахователи, клиенти, кредитори или собственост на „Леман“; Европейската централна банка осигури допълнителни 30 млрд. евро със същата цел;

„Бенк ъф Инглънд“ зареди 5 млрд. лири стерлинги в портмонето

До средата на октомври 2008 г. средствата, които ще отдели само Вашингтон за овладяване на последиците от банкрута на „Леман“ и съпътстващата кредитна криза ще са вече над 700 млрд. долара, а перспективите нещата да се стабилизират скоро – все по-малко обнадеждаващи.

За следващите 10 години досега общата сума, която западните правителства реално похарчиха за спасяването на „утвърдения ред“, под формата на рекапитализиране на фалирали банки, гарантиране на заеми и осигуряване на ликвидност, се изчислява от експерти на около 14 трилиона долара.

Глобалната икономика е в най-дълбоката си рецесия от 1930-те години насам и възстановяването й върви с мъчителни темпове. Което особено много се изпитва и в България – година след година химерен икономически ръст с никакви реални ефекти върху заплати, пенсии и надбавки. Вярно е, че и управленчески капацитет липсва – най-големият чуждестранен инвеститор у нас през последните години са предимно сънародниците ни зад граница – но не сме по-назад от света по отношение на трайния икономически застой. Ако това ви успокоява по някакъв начин.

Иначе със срива на „Леман Брадърс“ през септември 2008 г. се отбеляза и началото на друг край – на примера за либерално-солидарно западно общество в Европа. Разклащането на Еврозоната от пълния фалит на държавата Гърция и затъването на Италия, Испания и Португалия в първите години на глобалния колапс, както и възприетите от европейските държави вследствие на финансовата криза политики на икономическа сдържаност, доведоха до стагнация и масово обедняване по цялата територия на континента. И бяха повече от достатъчни да послужат за катализатор на различни екстремистки, популистки и евроскептични тенденции във всички държави членки на ЕС.

На фона на диктуваните вече с години от Брюксел и Люксембург политики на фискална дисциплина и икономическа сдържаност, бежанският наплив от 2015 г. с различните реакции на едни и други държави членки на ЕС, допълнително подкопа взаимното доверие в общия проект. (Освен у нас, разбира се, но това е дълга история, достойна за отделен материал.)

Към поредицата последствия е съвсем логично

да добавим и недоразумението „Брекзит“,

резултат от изброените в предходния абзац поредица фактори, плюс достатъчно (на ниво и брой) безскрупулни опортюнисти, които да се възползват от ситуацията и объркването на сънародниците си за собствени цели. В който контекст пък не трябва да пропускаме да споменем и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Което в голямата схема на нещата (простете американизма) също може да се разглежда като следствие на световната финансова криза, започнала през септември 2008 г. и продължаваща с пълна сила и до днес.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. липсва инфо за поведението на изродите от ецб, които печатаха пари за банките и едрите капиталисти – да го духат работещите и спестяващи за пенсия и тнт хора…
    затова и тръмп спечели. и с право!

  2. NJKOI ANALIZATORI,NAREKOXA TAZI KRIZA:NAI-GOLEMIJ GRABEZ NA OBSHTESTVENI SREDSTVA
    V SVETOVNATA ISTORIJ,,!A I KRIZATA PRI MONETARNATA DEMOKRATZIJ,MAI SI E POSTOJANNA!

  3. Много нескопосана статия. Всички знаем за кризата, фалитите, изхарчените пари. Но не се обяснява защо и каква е промяната. Че я докарахме до това положение благодарение на спекулантите. И че това продължава. Защото неолиберализмът представлява приватизация на печалбите и национализация на загубите. Та така банките и фондовете раздават пари на рискови „инвеститори“, които реално ги източват. Печалбите на същите заминават към офшорките. А дупките в банките трябва да са за сметка на правителствата? Под предлог, че се грижат за вложителите, те спасяват мошениците банкери и им позволяват да продължават да финансират подобни играчи. Докато през това време бъркат все по-дълбоко в джоба на населението, вземат още кредити и правят „реформи“ в системите, които обслужват хората и на практика ги доунищожават. След същите спекулантите и техните банкери получават собственост и нови възможности за печалби и завъртат отново машината на далаверата.

  4. За наблюдавалите събитията се набива в очи, че от деветдесетте се появиха огромни зависимости в цяла Европа. Очевидно е, как европейски институции, скърцайки със зъби, изпълняват неща против собствените си интереси. А и 2008 реакцията на политиците остави впечатление, че правителствата и понятие си нямат доколко финансите са преплетени като свински черва помежду си. Ама за това никой не пише. Няма и да пише!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.