На 17 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 17.11.2019

Жена е била ранена при въоръжен обир на газстанция в София

Хиляди се събраха на протест срещу Николас Мадуро във Венецуела

Зловещият Какамо – между легендите и историята Каменното орлово гнездо сякаш е обитавано от призраци

Конят, който предизвика катастрофа със 7 ранени, е безстопанствен

Родителите на починалото 3-годишно дете: Лекарите виждаха, че умира

Към „историята си” добавяме истерия След Паисий, комай нищо

Над 200 000 протестират в Прага срещу чешкия премиер Андрей Бабиш

Над 100 души са арестувани по време на протест на „жълтите жилетки“ в Париж (СНИМКИ и ВИДЕО)

Куфарът, стреснал търновци, се оказа празен

Ивелин Попов слага край на кариерата си в националния отбор по футбол

Кола се удари в полицейски джип в Ямбол

Вицепремиерът Каракачанов: Предложението ни е първият ден от болничните да не се плаща, парламентът ще решава

Соня Йончева – свръхестествен глас в човешко тяло

Детски поет тайно пише „мръсни стихчета” Чичо Стоян е автор на “Българско декамеронче”

Рисунка от Стоян Венев.

И както винаги е ставало в българската история, намира се издайник. Блюстител на морала брои десетачка за поредното “Декамеронче” и тича при прокурора

Кой не знае Чичо Стоян, кой не е чувал за него? Той е легенда в нашата поезия за деца. Със стиховете му са отраснали поколения българчета, класика са в читанките. Всички знаят “Колко мило, колко сладко е при мама и при татко”. Малцина знаят обаче, че той е възпял и какви ги вършат мама и татко: “Виждам мила, че се поозори, но сега ще трябва малко ти да си отгоре”.

“Интересно е – пише Чудомир, – че този чист човек, който според Пенчо Славейков “гледа на света през очите на дете”, отпечата и издаде и няколко малки книжки под название “Ергенски раздумки” – разработени майсторски в стихове, на шопски диалект, еротични народни приказки. Носеше книжките във вътрешния джеб на балтона си и тайно срещу стойността им или срещу почерпка ги предлагаше на близки, доверени хора. Две от тях още пазя в библиотеката си.”

Чичо Стоян е псевдоним на Стоян Михайлов Попов. Роден през 1865 г. в пернишкото село Дивотино, тейко му иска да го направи свещеник. Праща го в горнооряховската Духовна семинария, но момъкът отказва да е расоносец. “Манастирът тесен за мойта душа е!”, възкликва той и се хвърля в обятията на музите. През 1894-1895 г. Стоян издава в две части “Сбирка стихотворения”. През 1898 г. се появява “Детска китка”, а през 1906 г. “Народни раздумки”.

Китката е адресирана към малките, а раздумките са за възрастните. Тези четива запълват празнини в българската литература. Дотогава детски стихчета са писали малцина автори, между които Петко Славейков и Иван Вазов. Еротиката пък е маркирана само в епикурейския стих на Кирил Христов “Жени и вино! Вино и жени!”

“За мене – убеден е той – отдавна не е останало никакво съмнение, че не само специфичната наша залисаност, но и познатата стихийна българска злоба, липсата на чувство за справедливост, въпиющата безетичност, лесната склонност към престъпления са форма на неутолен сърдечен глад през най-хубавата възраст и на свързаните с него извратености.”

В контекста на този сексуален недоимък “Народни раздумки” са балсам за страдащия българин. Те са последвани от “Нашенски раздумки”, “Ергенски раздумки” и “Шопски разтухи”. Всичките малък формат, за да се крият в джоба. Подписани са с псевдонима Стар чичо, семантично огледален на благонравния Чичо Стоян. В Стар чичо диша похотливеца, мераклията, коцкара.

Тази еротична поредица изгражда корпуса на “Българско Декамеронче”, в което Стоян Попов е нашият Джовани Бокачо. Героите му са като на ренесансовия предтеча – свещеници, търговци, ратаи, неверни съпруги и млади вдовици. Сюжетите също наподобяват Бокачовите.

В “Харен гост” например на селския поп гостува манастирският игумен. Хапват, пийват и заедно с попадията лягат на обща постеля. Под завивката игуменът посяга на засуканата попадия. В ръката му обаче попада нещо продълговато и твърдо. “И хванал го тъй, не смее да го остави, а и попа се пресегна – същото направи”, разказва в мерена реч Стар чичо.

На сутринта на изпроводяк домакинът заръчва на госта:

– Па заминеш ли, отбий се,
дядо Йерониме,
та да си ги пак тъй двама
малко подържиме.

Декамероновска история има и в личния живот на Стоян Попов. Негова съпруга е актрисата Роза Попова, сочена за една от най-очарователните българки по онова време. Когато отиват под венчило, тя е на 15 години, а той на 30 лазарника.

Детските писатели са орисани да се захласват по своите невръстни читателки. Луис Карол също е харесвал момиченца. Има сериозни доказателства, че авторът на “Алиса в Страната на чудесата” е педофил.

Стоян Попов е извън такова подозрение, но от девичия чар на Роза пламва конфликт. “Един поручик – разказва журналистът Петър Карчев – се бе влюбил в нея до полуда след едно представление на Зудермановата пиеса “Края на Содом”, с която актрисата жънеше лаври. Последвали горещи излияния в любов, той й предлага брак, изпада в състояние на безумна ревност, моли й се, заплашва я, готов е да напусне службата си, да тръгне с трупата й по градове и паланки.”

“В момент на безумна ревност офицерът стреля срещу нея. Стреля и в себе си”, описва развръзката Карчев. Роза Попова оцелява, а Стоян се привързва още по-силно към нея. “Какво щастие е за мене да робувам на капризите на Розка!”, обичал да повтаря поетът.

В личен план “Българско Декамеронче” е създадено и заради актрисата.

“Чувствена амазонка – рисува я Алберт Бенбасат, – кралица на сцените и артистичните салони, тази поклонница на проф. Фройд (в буквалния и преносния смисъл) се е нуждаела от пари, за да поддържа изискан “модус вивенди”. И нейният “чичо” (по-възрастен с 14 години от съпругата си) се е мъчел всякак да й ги набавя. Така хем се позапълвала една голяма празнина в българската словесност, хем се поприпечелвало нещичко, за което най-доброто свидетелство е количеството на излезлите книжки.”

Нашият Бокачо предлага “Декамерончето” по столичните улици и заведения. “Имам нещо ново!”, шепне Стоян в ухото на клиента. “Колко?”, пита заинтересованият. “Десетачка”, сочи коричната цена авторът. Стар чичо прибира банкнотата, а мераклията пъха в джоба сквернословното четиво.
На гърба на “Декамерончетата” е указано в кои кафенета, механи и локали могат да се намерят:

Който иска от тях да си вземе,
Стария чичо от време на време
се отбива в “Леге” у “Милано”
и в “Дългата механа” в “Позитано”,
а отива някога и в “Рила”
при своята компания мила.
А в локала чист на “Баядерка”
се отбива и седи без мерка.

И както винаги е ставало в българската история, намира се издайник. Блюстител на морала брои десетачка за поредното “Декамеронче” и тича при прокурора. Оня чете и се хваща за главата. Първо за горната, после и за долната. “Сладка среща”, “Ту вън, ту вътре”, “Огън да изхвърка”, “Зор в гардероба”, маркират за какво става дума заглавията.

Образувано е дело, Стар чичо е изправен на съд. От затвора го спасяват многобройните почитатели, които декларират, че Чичо Стоян подобни “мръсотии” не може да изрече!

Повечето съвременници слагат знак на равенство между порнография и еротика в тайните писания на Стоян Попов. Макар и с размита граница, тези понятия са различни. Порнографията е вдъхновителка на вулгарното стихоплетство, където нещата са казани едно към едно. Вулгарни стихове е писал Пеньо Пенев.

Еротиката е друга материя. При нея конкретиката е облечена в метафори и евфемизми, които тушират цинизма. “Мръсните стихчета” на Стоян Попов са еротични, без да са цинични. Самороден талант, той създава шедьоври на еротическия евфемизъм. Ето как метафоризира онова, което мъжката половина от човечеството носи между краката си: “Млад юнак с нрав немирен, дигноглав, вечно бос и без калпак”.

А ето и трудовата дейност на гологлавия юнак:

По една чертичка,
хем такава тънка!
Конят си му стъпва
ту вътре, ту вънка.

“Той издаваше малки книжчици с порнографически стихчета, които много се търсеха тогава”, свидетелства почитателят Чудомир. Въпреки приходите Стоян Попов свършва земния си път като сетен сиромах. Умира в София на 31 декември 1939 г.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.