Община Шумен свали 11 км незаконни кабели от стълбове

Трима заболяха от туберкулоза във Великотърновско за броени дни, Белодробната болница провежда профилактика

МВнР: 24-часова общонационална стачка е обявена в Гърция за 14 декември

Музикална магия с шедьоври на световната класика в коледния концерт на търновския театър

Спасители измъкнаха автомобил, паднал в река Огоста

Трудово-правна консултация на "Труд" Имам ли право на увеличение на заплатата за работа по време на празници?

47-годишна сви бижутата на съселянка в Полскотръмбешко

СГП внесе обвинителен акт срещу Даниел Митов и Христо Ангеличин за престъпление по служба

Над 60 души са ранени след експлозия в най-големия газов хъб в Австрия

Вижте кои са Сметната палата установи несъответствия в имуществените декларации на 375 лица на висши държавни длъжности (СПИСЪК)

Кола помете неправилно пресичащ пенсионер

Шест години затвор и 100 000 лв. глоба за албанец за контрабанда на 18 кг марихуана

НДК домакинства най-мащабния книжен форум у нас

Санданчанка празнува 100-годишен юбилей

В групата има двама известни дедесари Бандата за реекспорт на лекарства се разследва за укриване на данъци и пране на пари

Джипи на Антарктида

Д-р Делчев с пингвини на Хана Пойнт.

Фамилният доктор лекувал морска болест, навяхвания и хипертонични кризи

Личният лекар от столичния 17-и диагностично-консултативен център (ДКЦ – бивша поликлиника) д-р Иван Делчев не спира да сънува красивия залив в близост до българската база на Антарктида. Събужда се, но както насън, така и наяве той още е пред очите му.

Защото повече от два месеца във всеки удобен момент се разхожда по брега му.
Защото за него там са най-красивите залези на Земята. И защото бе джипи на Антарктида по време на 25-ата юбилейна българска експедиция до Ледения континент.

“Любимият ми залив – т.нар. Плая булгара (от исп. ез. – българският плаж) остана завинаги запечатан в съзнанието ми. По? на юг пък се намираше носът, от който винаги пристигаха корабите, за да ни пуснат лодки и да акостираме на брега. Т.е. оттам идваха новините и се осъществяваше връзка със света”, заразказва за “Труд” д-р Иван Делчев. Той и останалата част от българската експедиция тръгват към Ледения континент навръх Богоявление – на 6 януари т.г..

“Върнахме се на 17 март след почти два месеца и половина. Пътуването към Антарктида бе 14 дни, а връщането – 10”, спомни си лекарят по вътрешни болести, чиято втора специалност е обща медицина.

Отиването е по-дълго, тъй като екипът имал ангажимент да участва в Буенос Айрес с изложба на карти от Антарктида, която организирал водещият наш полярен изследовател проф. Христо Пимпирев. “Наложи се за няколко дни да помогнем за осъществяването на изложбата, която бе посетена от много хора, не само българи”, добави д-р Делчев.

“Много силен бе моментът, когато за първи път видях нашата база. Изпитах чувство на гордост, на голямо уважение към основоположниците на това дело, към тези, които преди мен са били там. Защото те са полагали усилия това кътче да стане част от България. И то вече е част от нашата страна”, изрече д-р Делчев.

Докторът отива напълно безкористно да помага на експедицията, защото я чувства като мисия, изпълнена с много патриотизъм. “По същия начин мислят и всички останали български членове, докато при другите – чуждестранните експедиции – имаше и платени длъжности”, подчерта д-р Делчев. Преди него в подготвителната част на 25-ата българска мисия на Антарктида е бил д-р Атанас Пелтеков, също личен лекар, но от 18-и ДКЦ. Т.е. две джипита се редували на юбилейната експедиция.

“Да бъдеш лекар на антарктическа експедиция безспорно е голяма отговорност. Нужни са комплексни качества – освен общата физическа подготовка, трябва и да си психически стабилен, а самото пътуване е изпитание на духа и тялото”, сподели личният лекар от 17-и ДКЦ. Той никога няма да забрави преминаването през Магелановия проток, през протока Дрейк, красотите на нос Хорн, плаването сред ледовете. Всички тези безценни гледки обаче крият и доста опасности.

“Най-напред се пътува с военни самолети, които не предоставят комфорта на гражданската авиация, и с кораби, които са с техническите възможности на ледоразбивачи. По тази причина неволно човек се сеща за филма “Титаник”. Т.е. напълно неописуемо е чувството и усещането, когато срещнахме първите айсберги. Около теб буквално ухае на лед. И… наближаваш Антарктида!”, емоционално каза лекарят.

И добави: “Въздухът там е толкова чист, силно се усеща и вдъхва. Много по-различен е от този в големите градове.” Негови приятели го питали дали “ти се замайва” главата от толкова кислород. “Чувството може да се опише като опиянение, аз обаче си го обяснявам по-скоро с възторга от заобикалящата те среда”, заяви д-р Делчев.

25-ата българска експедиция е от близо 30 души (които периодично се сменят от новодошли, тъй като част от участ-ниците си тръгват на различни етапи), за чието здраве трябва да се грижи личният лекар от София.

“Българската база е интернационална, т.е. осигурявахме условия за пребиваване и на учени от други държави, като Португалия и Турция. Често с испанците, които са най-близката до нас база, си разменяхме гостувания”, добави д-р Делчев. За да има колкото се може по-малко здравословни оплаквания сред българите, докторът влага усилия в подготовката и профилактиката им. “За щастие през целия престой и пътуванията нямахме сериозни инциденти. Най-често участниците се оплакваха от проблем заради смяна на атмосферното налягане и от проява на т.нар. морска болест с раздразване на вестибуларния апарат. Тя повали петима души, и то с различна сила, затова се наложи да поставя инжекции на някои. Половин час по-късно вече бяха по-добре”, посочи д-р Делчев. Тези нежелани изживявания се случили, докато преминавали през Магелановия проток, нос Хорн и Дрейк.

“По време на престоя ни на Антарктида имахме навяхвания, разстежения, частични скъсвания на мускулни влакна, които овладявахме, както и раздразвания на храносмилателната система (което си е в реда на нещата). Не на последно място имаше и застигнати от хипертонични кризи – макар и рядко, и леки изгаряния. Сериозни не допуснахме”, изброи лекарят.

“Някои от учените ни подценяваха не само арктическото слънце, но също силата на вятъра и отражението на слънчевите лъчи върху снега (дори да е облачно). А те оказват силно агресивно въздействие върху кожата. Очите ти пък все едно се осветяват с електрожен”, обясни личният лекар. Тук веднага се появява въпросът дали отдалечеността и изолираността са отключили депресия у приключенците. “Типично депресивни състояние нямахме, но у някои от хората се наблюдаваше потиснатост. На моменти се “поогъваха”, ставаха по-раздразнителни, което също е израз на депресивно състояние. Дават се лекарства за справяне с т.нар. скрита депресия”, посочи д-р Делчев.

Може ли обаче, както човек си стои в базата, и ей така да реши да се разходи сред пингвините? “Може, но спазвайки желязна дисциплина. Никога не се излиза сам, трябва да сте поне двама. Разполагахме с радиостанции и който пожелаеше да се раздвижи, вземаше ги за връзка. Това е изключително важно, защото излезе ли буря, за десетина минути така се променя атмосферата, че човек не може да се ориентира къде е. Буквално за броени минути сняг затрупваше вратата на базата ни, а невинаги човек е снабден с джипиес. По този въпрос работят нашите учени геодезисти – да може застигнатият от лоши условия да се ориентира чрез него”, обясни д-р Делчев от 17-и ДКЦ.
На един от близките до базата ни острови – Хана Пойнт, който представлява пингвинариум, той се засича с колега лекар от испанската база. А когато за една нощ е с екипа ни в руската база, обменя впечатления и с руския доктор.

“Докато пътуваш с лодка – например до Хана Пойнт, постоянно се налага да отблъскваш ледове. Иначе не можеш да минеш. Става дума за малки айсберги, но те непрекъснато са пред лодките”, добави д-р Делчев. Пътуването обаче си заслужава, защото на острова се любува на тюлени и морски слонове. “Видяхме обаче и леопардов тюлен, който е хищник. Пред очите ни разкъса пингвин. За съжаление и това се случва”, каза д-р Делчев.

Много опасни били нацепените ледници, тъй като пукнатините в тях непрекъснато нараствали. Ако не се спазвала дисциплина и човек се разсее, те са фатални за живота. “Ако обаче отдалече се вгледаш в тях, докато навлизат лъчите на антарктическото слънце, тогава виждаш т.нар. гледчерно синьо. Уникално е”, спомни си лекарят.

В деня на заминаването се оказва, че още едно последно приключение очаква експедицията ни. Накрая останали само шестима участници, които трябвало да зазимят базата ни. “Лекарят като капитана винаги си тръгва с последните. Отивайки към кораба, за да ни спусне лодки и да се качим в тях за отплаване, излезе буря. Появиха се вълни. Една от лодките се напълни с вода и куфарите ни паднаха в Южния полярен океан. Добре, че не потънаха. С помощта на аржентинските моряци успяхме да ги хванем. Беше вълнуващо, а на моменти – опасно. Минахме само с леко намокряне, а в студената вода можеше да има и други последствия – измръзване”, каза още докторът.

По вода експедицията стига до остров Кинг Джордж, а оттам – по въздух с военни самолети, докато се озоват сред цивилизацията, с гражданската авиация.

“Беше изключително вълнуващо, приключенско и емоционално. Бих се върнал обрат-но”, завърши докторът. Той е много радостен, че в експедицията достойно е представил гилдията на общопрактикуващите лекари в България. И е бил джипи на Антарктида.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.