Арестуваха бащата на изоставеното бебе в Пловдив

Министър Желязков: На 9 май ще бъдат отворени офертите за концесия на летище София

Вучич: След 10 дни отваряме магистралата Белград-Скопие

Дъжд с пясък от Сахара валя у нас

Ким търси от Москва мир в Корея Лидерът на КНДР на първа визита в Русия (ИНФОГРАФИКА)

Лекарският съюз иска отпадане на лимитите за легла по клиники в Педиатрията

Съветът за сигурност на ООН може да обсъди раздаването на руски паспорти в Донбас

Косово постави под домашен арест 26 свои гражданки, репатрирани от Сирия

Тръмп: Търговските преговори с Китай вървят много добре

Разкриват паркинг с 500 места до Рилския манастир за Великден

Полицията влиза в 746 „къщи за гости” (обзор) Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди мащабна проверка на имоти и превозни средства, плащани от ЕС

Благодатният огън във Варна ще дойде от Румъния

Облагане при наемане на чужденци и ДДС при ремонт

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 25 април 2019

Зеленски призова за нови международни санкции срещу Русия

Дигиталните пробойни в нашето образование Невинаги от парите произлиза решение

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Учителите имат нужда от обучение

В България си говорим за много неща и винаги стигаме до два проблема – няма пари и няма достатъчно пари. Това стана мантра, с която всеки в днешно време може да оправдае дадена липса. И докато преди 20 г. темповете, с които се развиваше светът и България, бяха сравнително по-бавни, то сега разполагаме с безгранични възможности да правим сравнения, да наблюдаваме нечии решения, да се учим от чуждите грешки. И да разберем, че невинаги парите са водещият фактор, от който произлиза решение. Всичко това стана възможно заради интернет средата и дигиталните технологии. Информационната инфраструктура в България е на високо ниво и доказателство за това е IT секторът ни. В същото време обаче, не можем да оползотворим достатъчно ресурсите, с които разполагаме.

Това не е мое мнение, а явление, което в световната академичната практика си има име – digital divide (от англ. дигитално разделение). То се използлва за описание на различията между тези, които имат достатъчно познания и достъп до технологии, и тези, които нямат. С намаляването на цената и с увеличаването на достъпността на технологиите, ножицата се отваря все по-широко. По-видимо става разделението между тези, които имат уменията за ефективно използване на технологиите, и тези които ги използват само за развлекателни цели. Така стигаме до момента, в който всеки може да работи с фейбук, но не всеки може да създаде таблица в Exel, или по-общо казано – да използва информационните технологии за усъвършенстване на работния процес. Неотдавна стана ясно, че в една от големите български служби пратките за изпращане и получаване се описват в тефтер. Това е само един малък пример, който чудесно описва термина дигитално разделение.

Някои от факторите, които допринасят за дигиталното разделение са бедност, лоша инфраструктура, корупция, бюрокрация, образование.

При т.нар digtal divide в образованието има няколко типа несъответствия. Първото и най-очаквано разделение, което се дефинира, е между хората и учебните заведения, които имат технологичен ресурс, и тези които нямат. Тук причините за разделението могат да са географски, социално-икономически и пр. Второто несъответствие е между тези, които могат и използват ресурса, и тези, които не знаят как. Като се има предвид жизненоважната роля на информационните и комуникационните технологии в училище, редица страни в света вече са си поставили за основен фокус да гарантират ефективно равенство в образованието. Усилията за преодоляване на пропастта се увеличават по целия свят и не разчитат единствено на предоставянето на техника. Някои от най-важните допълнения в стесняване на цифровото разделение включват насърчаване на дигиталната грамотност на учители и обучители. Използват се кампании или стимули, устойчиви партньорства с успешни организации и надеждна партньорска мрежа за споделяне на добри практики.

Когато заговорим за образованието в България, несъоответствие има както между достъпа до технологии на ученици от малки и не само) населени райони и на такива от по-големите градове, така и между старомодните умения на учителите и високотехнологичните (донякъде идващи “по рождение”) навици на учениците. В Стратегията на МОН за ефективно прилагане на информационни и комуникационни технологии в образованието и науката (2014-2020) се споменават ключови цифри: 2600 действащи образователни институции, 85 000 учители и преподаватели, 100 000 компютърни и терминални устройства. През януари 2019г. министерството на образованието обяви 76 млн. лв. финансиране за 17 програми за модернизиране на образованието. Има стратегия, има инициативи на МОН и на други организации, които се ангажират с образователни проекти. Но средствата достигат до едва 15% от училищата, което по-скоро говори за разделение.

Ако инвестициите в технологична инфраструктура не могат да бъдат направени веднага, то има и редица други проекти, чрез които да се елиминира поне едното неравенство – това в уменията. Обучения за развитието на дигиталната грамотност на учителите и на ангажираните в образователните процеси, са начин да се гарантира преодоляване на дигиталното разделение. Тези мерки следва да подпомогнат и преодоляването на поколенчески различия и социо – културни бариери. Модерният учител не само влиза в час, а и самият той „е в час” с тенденциите. За да заслужи и без друго крехкото доверие и уважение на учениците си, учителят трябва да демонстрира познания освен в предмета и в начина на преподаване.

Законът за развитие на академичния състав донякъде задължава преподавателите във висши учебни заведения да се развиват и да актуализират уменията си за работа с дигитални технологии, да творят академично, да участват в конференции и събития, както и да участват в национални или международни проекти. Ситуацията в училищата е различна. Не е новина, че учителският състав в България застарява, а размерът на учителската заплата влияе върху интереса на младите към професията. С решение на Министъра на образованието от 2018 г. учителските заплати са повишени от тази година. Това поражда надежда, че професията ще успее да привлече повече млади и гъвкави учители. И тук говоря за преподаватели, които да са наясно, че е необходимо учебният процес да се адаптира към изискванията на високотехнологичната информационна епоха, а и за такива, които да използват модерните средства, за да вдъхновяват и кореспондират с “вродените” компетенции на подрастващите.

Не принизявам или подценявам уменията на учителите и директорите, които не попадат в категория “млади”. Напротив. Учителската професия, след може би лекарската, е една от най-благородните. Аз самата се гордея, че я практикувам. Но и тя, както всяка друга, трябва да бъде адаптирана и развивана според времето, в което живеем.

* Авторът е преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и изпълнителен директор на Фондация “Право и Интернет”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.