РИОСВ-Плевен и Басейнова дирекция „Дунавски район“ спряха дейности по почистване на река Вит

Осъдиха двама инспектори от Агенция по храните, взели подкуп

Сестрата на Бергюзар Корел е чистачка в САЩ

Катастрофа между два тира блокира движението на пътя Плевен – София

Калоян Паргов: Притеснява ме омразата в БСП

Ремонт ограничава движението в тунел „Траянови врата“ на „Тракия“ в посока Бургас

ОССЕ: Изборите в Беларус са опорочени

Откриха сифилис на 11-годишно момиченце

АПИ не е възлагала изпълнението на никакви дейности край река Вит, свързани с изграждането на участък от магистрала „Хемус“

Вицепремиерът Марияна Николова ще участва в международнен бизнес форум в Делхи

Велико Търново с богат културен календар и изненади за децата за Коледа

САЩ ще наложи санкции на Египет, ако купи руски изтребители

Хванаха двама извършители на грабежи в столицата

„Ферари“ вика на съд Фетел и Льоклер

Влак прегази легнал на релсите мъж край гара „Костенец“

Димитър Димитров, трети мандат кмет на шуменското село Велино: Що е то кметски наместник? Послушник! Всички знаят телефона му, той няма работно време, има отговорности

14 деца вече учат не в село Живково, а пътуват до училището в с. Царев брод, плащат им транспорт и храна

За трите мандата най-много пари са влезли за благоустройство и то живее благодарение на 1000-та дка училищни земи

Димитър Димитров е начело на шуменското село Велино от 2007 г. Независим, винаги избиран от съселяните си от първи тур и така три мандата. Зарекъл се е да няма четвърти. Първо, казва: „Имам още сили, енергия и желание, въпреки моите навършени 72 години, но не усещам държавата зад гърба си!“ И второ, много важно – съселяните му този път няма да избират кой да е кмет, ще им назначават кметски наместник, а той не одобрява хората да нямат думата. Това, което споделя откровено за кметската институция и за постиженията в едно средностатистическо българско село, си е абсолютен наръчник за настоящи и бъдещи първенци:

„За тези 12 години никога не съм позволил да върна човек по какъвто и въпрос да идва, да го излъжа или да спазвам работно време. Обещах да бъде така през 2007-ма и до ден днешен го спазвам. Кметът е единственият човек в селото, който отговаря за всичко. Последният пример е когато бях регулировчик на жп прелеза. Автоматичните бариери повредени, паднали и се събрали 20-30 коли. Докато дойдат техници, регулирах движението“, разказва разпалено Димитров. Веднага пояснява как е разбрал в дома си за аварията: „Обадиха ми се шофьори, защото аз хората съм ги научил още от 2007-ма, че понеже отговарям за всичко, трябва да знам всичко в моето землище. Може да е веселие, мъка, кавга, пиянска история… И хората свикнаха да ми звънят. Обаждат ми се даже зимата – „кмете, еди кой се напи и падна в пряспата“. Аз отивам на фарове с моята корсичка да го търся“.

При такава отзивчивост не е чудно защо съселяните му искат да остане на поста като кметски наместник. Но той опонира: „За мен кметско наместничество е нещо непознато в света, единствено тука го има. Това е послушник, на който трудовата книжка е на бюрото на кмета на общината и ако не слуша, кметът веднага сменя трудовата книжка. Така излиза. А аз съм свикнал, каквото обещая на хората, да го изпълня. Членувам в Националното сдружение на кметовете на кметства в България и на последното събрание в Калофер дойде Валери Симеонов още като вицепремиер. Поставихме доста въпроси, но този за кметствата да не се вдига бройката на хората /от 150 на 350 жители, б. а./, не се реши. А според мен това не е редно, дори и в най-малкото село трябва да има избор на кмет, защото всеки иска да посочи човек, на който има доверие“.

Все пак казва, че се е решил законово въпросът минимум 30% от приходите от землището на съответно кметство да се връщат обратно за благоустрояване. „Реши се донякъде, защото за да ми върнат част от приходите, броят колко жители с настоящ адрес имам, не с постоянен, защото с настоящ са по-малко. За тази година съм направил проект, който още не е изпълнен. Представили сме план-сметка за ремонт на една улица и общината решава, преглежда се в комисия. Нашите са около 3800 лв. Нищо работа, ама за Велино е много!“, казва Димитров.

Като пресмята за трите мандата най-много пари са влезли за благоустройство в селото и то живее, благодарение на 1000-та дка училищни земи. Стопанисва ги кооперацията, а годишната рента е към 40-50 000 лв. Има училищно настоятелство и неговото общо събрание решава къде да се инвестират парите, като с приоритет са деца и младежи. Така 14 деца от Велино вече учат не в село Живково, а пътуват до училището в с.Царев брод. Селото плаща транспорт, храна, купува подаръци за празници, а тази година направили чудна настилка на футболното игрище, дава пример Димитров.

И развълнуван споделя: „Бях се отчаял, че съвременната младеж нещо не става, но тази година читалището ни /„Земеделец – 1900“ б.а./ организира конкурс между всичките ни деца и гостенчетата, дошли от страната, за рисунка, стихотворение и очерк. Изненадах се, прекрасни произведения! Наградите ги раздавахме в Двора на кирилицата в Плиска, а после в Шумен ги водихме на почерпка“.

Не иска да мрънка и обижда никого, но признава, че макар тоя мандат да е избран за кмет от гражданската квота с подкрепата на ГЕРБ, май нищо поискано не се е случило. „Ако тръгнете по пътя Царев брод – Велино, точно преди жп. прелеза, има жестока язва. Ние го знаем участъка, в който при силен дъжд се свлича от нивите педя тиня, но който не знае, може да направи голяма беля. Е писах, писах, казаха „ще стане“, е още не е станало…“ Все пак не отрича, че миналата есен въпросният път е бил позакърпен, ремонти имало и в центъра на Велино и по улицата, която води към съседното с. Правенци. Тази година общината помогнала и парковете да са окосени.

Иначе възраждането на селското читалище, което било ремонтирано за 100 000 лв., изграждането на модерна здравна служба и ремонта на църквата, в която са отишли поне 40 000 лв., са все от парите от училищните земи. Най-голямата му гордост е възкръсването на храма „Св. Николай Летни“, съграден през 1830 г. Когато станал кмет, заварил в него кучка с кученцата си. Сега е укрепен, ограден, пълни се по празниците, ще векува, радва се Димитров. Доволен е, че и селото му има видеонаблюдение, купено с дарения преди 3 г. И до днес никой не знае къде са петте зорки камери, благодарение на които кражбите са секнали.

Обяснява как се вземат решенията за добрините в селото. Има кметски съвет от 6 души. Избрали го, като разделил селото на 6 махали и всяка посочила човек, на който има доверие. Така кметският съвет решава, обсъжда се на общоселско събрание и се кандидатства с идеи пред училищното настоятелство, на което са земите.

Защо обаче, държавата не мисли адекватно за селата, няма обяснение. И не се чувства мотивиран да продължи да е кмет. „По каква причина обаче, толкова много хора се кандидатират в момента? Не знаят истината или нямат намерение да си вършат работата?“, питам първенеца с опит. „Не мога да отговарям за други какво си мислят. Само мога да кажа, че се гордея, че още имам авторитет, слушат ме хората и заспивам спокоен“, откровен е Димитров. И изброява, че един кмет на кметство има само отговорности: за управление на отпадъците, като стане буря и наводнение, пак той тича да спира движението, като се разболее някой, пак той заявява линейка и я посреща да не се обърка. „Вчера правих погребение и бях поп, четох слово надгробно, няма кой. Хубаво е, че поне къщичка за ритуали направихме, защото зимата в студа бързахме да пуснем ковчега в трапа. Сега хората могат спокойно свещ да запалят“, продължава с примери от ежедневието си селският кмет. Не е забравил как като влязъл за първи път в кметството на другия ден починал човек, а по погребението има тънкости, 9 документа се попълват. Бившият кмет не се появил, но на Димитров помогнала шефката на ГРАО-Шумен. Зарекъл се е, който седне в поста след него, да го подкрепя. И още един съвет дава – „За да върви кметската работа и да те уважават хората, трябва да не изпадаш в необрано лозе. От 8,30 ч. е работното ми време, но аз в 7,15 ч. идвам и отварям сайтовете на общината, парламента, да видя има ли промени в закони, че ако някой ми зададе въпрос, да съм в час. Така съм свикнал от време оно!“.

На Димитров не му се говори за голямата политика, а като го питам за най-голямото село – София, за което се води ожесточена кандидат-кметска битка, казва: „Провокираш ме да кажа една друга приказка. София мисли, че е България, а Шумен мисли, че е областта… А то навсякъде живеят хора и искат достоен живот“.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.