Президентът на Казахстан подписа указа за преименуване на Астана в Нур-Султан

Черната перла купена за 17 милиона евро Bugatti показа продадения уникат La Voiture Noire, който е най-скъпият нов автомобил

Капитулира Багуз – последното гнездо на съпротива в Сирия на „Ислямска държава“

Памела Андерсън – активист за евровота Ще подкрепи движението на бившия финансист №1 на Гърция

10 от най-красивите метростанции в света Превръщат се в музеи, галерии и сватбени зали

Божанков пита Борисов: Щом Цветанов има апартаменти за милиони, защо ние плащаме за присъдите на България по негова вина?

Цветан Цветанов ще участва в Конференцията по политики на Американско-израелския комитет по обществени въпроси във Вашингтон

Fitch Ratings повиши перспективата за кредитния рейтинг на България от стабилна на положителна

Какви са резултатите от проведената акция “Ден без псувни”?

НАТО ще изгради съоръжение за съхраняване на американска военна техника в Полша

Таен документ на кабинета разкрива хаоса в планирането на сделката по Брекзит

Меркел и Тръмп обсъдиха търговията, финансирането на НАТО и Брекзит

Северна Австралия е връхлетяна от циклон с пориви на вятъра от 250 км/ч

Калоян Паргов: От ЦГМ да кажат реалната причина за срива в GPS системата за управление на обществения транспорт Не приемам оправдания от сорта на "обновяване на технологиите" на втория ден от срива в системата, каза лидерът на БСП - София

Приключи разследването за руска намеса в президентските избори в САЩ

Днес в България няма критика и критерии за определяне тежестта на литературата

Библиотеката – мястото за познание. Всякакво – научно, фактологично и естетическо. Мястото на доверие и истина. Позапустяло след 1989 г. и започнало да се понапълва отскоро, не както преди, ама някак обнадеждаващо. Ползвателят й влиза с надежда да намери нещо ново от познат му автор или да открие неизвестно му име. Което да стане и негово. Повечето читатели не са обвързани професионално с художествената литература. И им е необходима помощ да стигнат до значимото, особено в съвременната литература. Доста библиотеки я предлагат. Но как?

Преди 50-60 години библиотечното дело направи скок – читателят беше допуснат директно до книгите. Така той може да си избере, като получи информация направо от тях. Дори да се зачете и направи съвсем собствен избора на книгата. Разбира се, фондовете на редица библиотеки надхвърлят възможностите за достъп на читателя до всички книги. Затова и библиотекарите правят подбор – поставят открито тези четива, които да удовлетворяват търсенията на голям кръг читатели. Критериите за уважение в този подбор са предлагането на новоизлезли книги и непрекъснатата обмяна на съдържанието. Останалите – за неуважение, са “съкровени” тайни, до които ще се докосна.

Четенето ми преминава в три библиотеки – собствената, Националната и Столичната. Наблюденията ми са върху последната, по-точно върху филиала на ул. “Сердика”. Няма да се спирам на промените в книжовното съдържание в залата в последните години. Те и за посветени, и за любители не са и решаващи. Защото всеки може да си намери и книги, които не стоят по рафтовете, тъй като пълните списъци са в компютри. Положителното при промяната е, че на българската литература и на нейната класика е оставено значително място. Но как?

Ето тук е мястото на възклицанието я-а-а-а!

Защо бе, човек? Защото е нарушена светостта на мястото – истината и доверието. При книгите на българските класици стоят табелки с имената им: Ботев, Вазов, Вапцаров, Д. Димов, …..Смирненски, Ем. Станев, З. Стоянов, Яворов. Те са и указателни – ето, тук са. И благодарствени – помним ви и ви препоръчваме. Наред с тях на равнопоставени табели четем имената и на съвременни автори. Някои от тях – заслужено: Вл. Зарев, Л. Левчев. При другите библиотекарското приравняване е, меко казано, недопустимо: Алек Попов, Г. Господинов, К. Терзийски, Л. Филипова. Недопустимо в този момент, дай Бог изненадващо да ме опровергаят, като напишат книги, близки по сила на класиците.

Категоричното ми несъгласие изисква и отговора ми – защо, на какво основание. Преди да го дам, ще искам, без да се надявам да го получа, отговор на въпроса: на какво основание е направен посоченият избор. Заради това, че имената на четиримата са сред най-често произнасяните в националните медии? Или по някакъв друг критерий, който сега няма да изяснявам. Всъщност, чакам обявяването на критерия/ите, по който те и още неколцина са припознати като най па най в съвременната литература. Чакам и аналитичната оценка на написаното от тях, защото рекламната може да се прилага на други стоки, но не и към книгата.

Започвам отговора си по най-лесния начин. Сред възнаградените с табелки не фигурират имената на двама от най-големите ни поети от близкото минало – Христо Фотев и Борис Христов. Единият – покойник, а другият оттеглил се от поезията. Драги читателю, сравни написаното от тях със стиховете на Г. Господинов. Е, има значителна разлика, която не е в полза на човека с табелката. “Господи, колко си хубава” и как не са ти предвидили място в гвардията на назначените класици. Изскачат ми още толкова имена, но ще спомена само две – романистката Неда Антонова и поета, публициста и есеиста Калин Донков. Активно пишещи днес и радващи се на плодовете на литературната и житейската си зрялост. Справка: романите на Неда Антонова за Преподобна Стойна, за царица Елеонора, за Левски и “Разговори от изпуснатия влак” от Калин Донков. Само че на тях им е позволено само да са част от пейзажа, а не негов акцент.

В науката днес броят на цитираното от един учен определя значимостта на присъствието му в неговата област. Този принцип не може да се пренесе автоматично в литературата. Но някакви принципи за назоваване на литературната стойност и на връзката й с действителната популярност трябва да намерим и в хуманитаристиката, и в литературата. И те трябва да са близки до мерилото за научна стойност. Т. е., да се позовават на сумираното мнение на множеството от компетентни познавачи на художествената литература. Нали четете внимателно – компетентни и непредубедени, а не – самозвани, неискрени и непризовани.

За себе си съм открил на чие мнение може да се опре определянето на значимостта на една книга. Оттам и на един автор, защото той, авторът, е сборът от своите книги. А не самонадеяните нелепости, изречени в негова чест за честта на манипулирането. Компетентността представляват два типа хора измежду читателите и литераторите. Свързват ги много неща, но главното е невъзможността да им влияе конюнктурата и превъзнасянето. Групата компетентни, или ако щете белязани, читатели подготвя обществото и мнението му. Те оценяват въз основа на своя опит, интуиция и любов към литературата. Мнението им се чака, търси и възприема от малки общности около тях. И така недълго след отпечатването на добрата книга множеството малки общности са станали обществото, което я е възприело: пъстро в своите съждения и емоции, но единно в оценката. Възможността такова общество да сгреши е минимална. Ще я определя като 1 на сто, което е нищо в сравнение с конюнктурното 90 на 100. Този тип малък процент читатели е надежден оценител, защото не са обладани или случайно акостирали в литературата, а са респектирани от нея и се възприемат като нейна част. Частта, която досътворява и митологизира книгата.

И втората в съвкупността оценъчна компетентност са някои от литераторите. Не всички, а само тези, които освен притежаваните задължителни качества, са безусловно приети от обществото като негова компетентност и съвест. Такъв или такива днес у нас няма. А на места по света признати и утвърдени експерти определят живота на една творба. На другия ден след премиерата на театрална постановка в Ню Йорк авторът знае от излязлата рецензия ще я бъде ли. Всъщност и ние имаме литератори, годни за тази роля, но манипулативното ни общество отказва да ги припознае.

Та моето мнение за мястото на четиримата е консултирано с част от литературната компетентност на обществото, официално старателно срината днес. Белязаните читатели въобще не споделят “възторга” на медиите и библиотекарското престараване. Но ще се въздържа от логичните обобщения за обществото, лъжата, днешния ни хал. Не защото в главата ми звънна тревога: Що се пънеш, човек?! Остави на времето да решава. – Няма такова безлично нещо: времето като оценка на човешката дейност. Има два вида корекции за оценки на литературата във времето. За посредствените – забрава. За пропуснатите по някаква причина – възраждане. И тези две оценки във времето се правят – като днешните, от съвкупната компетентност – белязани читатели и талантливи, добросъвестни и признати литератори. Примерът е скорошен: как Деян Енев върна за живот романа “Калуня-каля” на Георги Божинов. Останалото е табелки с мълчание и реклама.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. И по добре. Смърдящите интелектуалци на су бяха най голямото зло на прехода.

    1. Никакъв преход не е имало. Просто червената руска хунта замени робството с политическа и енергийна зависимост. А сега сме на етап директни заплахи с ГОЛЕЕЕЕЕЕЕМИ БОМБИ.

  2. много шумотевицъ зъ еднодневки:(кълуня:възвишение):терзийски и ко (господинов и др.) съ вредни зъ што годи интилектъ:(култивирън читател пести време:малко избрани книги ну мнооогу прочитъниъ)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.