Бившият шеф на затвора във Варна: Убитият в Истанбул българин имаше склонност към самоагресия

Ивелина Василева: Необходимо е да се полагат много усилия за модернизация на ВиК мрежата

Обирът на сребро и пари от Митница-Благоевград е станал чрез вътрешна информация

Бащата на убитата Андреа за 17-годишния Аксел: Дори и животните не могат да бъдат толкова жестоки

Genesis атакува Европа с луксозен SUV Корейската премиум марка има високи цели за Стария континент

Тръмп: Идеята за “морска стена” на Ню Йорк e глупава и ще изглежда ужасно

Генералният ни консул в Истанбул: Българинът с мачете е бил със силно психично разстройство или под въздействието на опиати

Прическите от 90-те се върнаха на мода

Все още не е ясна самоличността на обирджиите на митницата в Благоевград

ЕС намали предприсъединителната помощ за Турция

Над 10 държави преговарят в Берлин за ситуацията в Либия

Облачно време днес Максималните температури ще са между 1 и 6 градуса

Трус от 5 по Рихтер в Гърция

Коя е най-харесваната зодия?

Мачовете и спортът по телевизията днес, неделя, 19 януари 2020

“Добро-Роман” – какво знаем и не знаем за св. Ромил Видински? Най-обаятелният представител на българското монашество от ХIV век

Св. Ромил Видински

Проявява се като духовен пастир и учител в България, на Атон, в Албания и в средновековната сръбска държава

На 16 януари църквата отбелязва паметта на св. Ромил Видински (около 1310-1385 г.). Без да е забравен, днес известният някога български монах просто е споменаван във връзка с други личности и събития от онази епоха. Ще припомним обаче, че св. Ромил е оценяван много високо от своите съвременници, имал е десетки ученици и последователи, ползвал се е с уважението на владетели и църковни архиереи. В крайна сметка, паметта за него е силна в продължение на векове. Знаейки немалко за светеца, пропускаме интересни детайли от живота му – „подробности”, които разкриват важни страни от тогавашната действителност на духовния и културен живот на нашите предци.

Ромил Видински е най-обаятелният представител на българското монашество от ХIV в. – оценката е на д-р Милен Николов, изследовател на загадъчната Парория и исихастките манастири в Странджа. В историята светецът остава с името „Ромил”, прието от него на по-късен етап от живота му. Дълги години той е познат с първото си монашеско име Роман. Данни за произхода му имаме най-вече от неговото житие, запазено в гръцки текст и негов български превод. Първичен е гръцкият вариант, дело на неговия ученик Григорий Доброписец – византийски монах, последовател на видния българин. Българският превод е дело на по-млад събрат на Григорий, който допълва някои места в житието. Самият книжовен паметник е създаден не в Сърбия, както допускат някои учени, а на Света гора Атонска.

Ромил е роден около 1310 г. във Видин от смесен брак – майка българка и баща грък. Светското му име според гръцкия текст е „Райко”, а според българския – „Руско”. Интересно е, че Ромил е произлизал от „третото съсловие” на средновековния Видин, в онези години столица на „благоверния” господар Шишман и неговият син деспот Михаил, по-късно цар на България в периода 1323-1330 г. От житието става ясно, че монахът е разбирал от строителство, риболов (включително да плете мрежи), хлебарство, готварство и други „практични” дейности. „Можеше прочее да се види – разказва Григорий Доброписец за пребиваването на своя герой в Парория/Странда – как Роман понякога сваляше греди от планината, друг път дървета за някаква нужда на сградата, понякога камъни, а се случваше и да размесва вар с вода…” Когато се налага да лови риба в един замръзнал вир, Ромил разчиства снега с лопата и разбива леда с чук…” Години по-късно строи „келия” на Атон – не „проста колиба”, а каменна постройка, изграждана по правилата на строителния занаят. Въпреки гръцкия произход на баща му, Ромил е имал самосъзнание на българин. Ако ставаше дума за някой от българските градове по Черноморието, в Тракия или Македония, в смесения брак на родителите на Ромил не би имало нищо необичайно. Видин обаче е твърде отдалечен от населените с гърци („ромеи”) райони на Балканите. Най-правдоподобно е да се допусне, че бащата на светеца е попаднал в дунавския български град като строител и занаятчия. В средновековна България това съсловие е познато под имената „технитари” или „художники”. Като цяло строителите са се ползвали с авторитет в обществото и добри доходи.

Без да са от сред видинските „първенци” (аристокрацията, болярството), родителите на Ромил са били достатъчно заможни, за да му дадат добро образование. Искат да го оженят против волята му, поради което той тайно побягва в Търново. Става послушник в столичния манастир „Св. Богородица Одигитрия”. До скоро местоположението на тази обител беше неизвестно, докато през лятото на 2014 г. археологът Хитко Вачев не започна разкопки в югоизточната периферия на т. нар. Френкхисар под крепостта Царевец. Откритото от проф. Вачев дава основание да се приме, че именно това е прочутата някога обител, за която се споменава и в житието на св. Теодосий Търновски. Поради своето чувство за дълг и човещина младежът е наричан от събратята си „Кало-Роман/Добро-Роман”. За престарелите и болни монаси, живеещи в килии извън манастира, младият монах лови риба, приготвя ястия и тайно ги оставя през нощта пред техните жилища. При цялото му старание да остане анонимен, скоро става ясно, че „Добро-Роман” върши всичко това…

Когато водачът на атонските исихасти Григорий Синаит с помощта на цар Иван Александър създава своята прочута манастирска „колония” в Парория/Странджа, Роман/Ромил постъпва в неговото братство. Тук младият монах не само се отдава на молитва, строи сгради и т. н., но и се грижи за «… един болен и капризен старец….” По-късно приема „велика схима” и името „Ромил”, като прекарва в пълно безмълвие пет години. След смъртта на Синаит (1346 г.) Ромил заедно със своя събрат Иларион и ученика си Григорий Доброписец търси убежище и духовен пристан не във Византия, а в „Загория”, както е наричана в житието му българската държава. Това става три или четири пъти в периода 1348-1352 г., като монасите намират убежище в местността Мокре, нейде в Мокренския проход в района на Сливен. От друга страна, „големият глад” и недоимък в Парория, а и в българските земи в по-широк смисъл, могат да бъдат свързани както с османските нашествия, така и с чумната пандемия от 1347-1348 г. Странно е, но в житието на Ромил не става и дума за св. Теодосий Търновски! При това Ромил Видински често е отъждествяван погрешно със своя „съименник” и съвременник Роман Търновски, най-приближеният събрат на Теодосий. Ясно е обаче, че става дума за две напълно различни личности. За съжаление, Григорий Доброписец рисува своя „герой” като отдаден на Бога монах исихаст и съзнателно игнорира контактите му с други видни личности на епохата.

През петдесетте години на XIV в. Ромил се установява в местността Мелана, която носи и българското име Черна, близо до Великата Лавра „Св. Атанасий” на Света гора Атонска. Ромил изгражда своя „килия”, а при него се стичат още ученици – и българи, и „ромеи”, навярно и сърби. По това време вече е възприеман като авторитетен духовен водач, книжовник и преводач. Това личи и от една приписка в сборник, съхраняван в Националната библиотека в Париж – в нея ученикът му Дионисий го нарича „… нашият отец и господар кир Ромил старец…”

След едно турско нашествие през 1371 г. Ромил с близките си ученици търси убежище в днешна Албания – в района на Валона (дн. Вльора). Градът е управляван доскоро от деспот Йоан Асен Комнин (роден брат на цар Иван Александър и сръбската царица Елена!), наследен от сина си Александър. Тези земи доскоро са в състава на Сръбското царство на Стефан Душан. Така или иначе, в пребиваването на Ромил в Албания можем да търсим още една българска и „търновска връзка”. Българският учител се радва на внимание от страна на тамошните християни, но десетина години по-късно и „по Божие внушение” заминава с учениците си в земите на т. нар. Моравска Сърбия. Ромил и хората му се установяват в манастира Раваница, недалече от град Чуприя, основан от княз Лазар през 1375-1377 г. Сръбският владетел оценява пристигането на учител от ранга на Ромил Видински, следвайки примера на предишното поколение български и сръбски владетели, на първо място на Иван Александър и Стефан Душан. Както беше показано от проф. Николай Тулешков, манастирът е изграден от български майстори – представители на същата архитектурна школа, която строи във Видин и околните земи. Това личи и от приликите със знаменитата крепост „Бабини Видини кули”. Дали и тук не можем да открием „почерка” на самия Ромил – както видяхме, сам произлизащ от фамилия на строители и занаятчии?

В Раваница Ромил пребивава до смъртта си през 1385 г., като оставя много ученици и силна традиция. Гробът на светеца българин се пази и днес. С оглед на етнокултурните реалности през ХIV в., а и през следващите столетия, Поморавието, в което се намира Раваница, е населено с българи и е „контактна зона” между българи и сърби. Днес в редица сръбски издания и сайтове директно или поне „полуофициално” се твърди, че св. Ромил е сръбски светец. И поради това е наричан не „Видински”, а „Раванички”…

Св. Ромил Видински се проявява като духовен пастир и учител в България, на Атон, в Албания и средновековната сръбска държава. Както бе показано от проф. Климентина Иванова и проф. Предраг Матеич, Ромил е бил талантлив писател и проповедник, но е запазено само едно негово съчинение – поучение, писано в Авлона. Нека запомним думите на св. Ромил: „Само човекът е словесен, създаден по образ и подобие Божие и сам управлява своя живот…”

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.