Партийното деление тръгва от зората на домашната демокрация

Зрялата диня се цепи лесно, само с едно натискане на ножа. Същото е в политическия бостан с партийната конфигурация на вкусния плод. Когато е напращял от сок, с пукот става на две. За да могат лидерите индивидуално да му се насладят.

„Кой ще заколи любеницата?“, образно пита българският народ на трапезата. ДПС и БСП демонстрираха как се прави тази операция. Делян Пеевски подложи динена кора на Ахмед Доган, а Корнелия Нинова сама се хързулна.

Партийното деление тръгва от зората на домашната демокрация. Още от Учредителното събрание в Търново. Народният събор, както тогава наричат високия форум, е открит на 10 февруари 1879 г. Григор Начович описва знаменателното събитие:

"Съборът ще се държи в градския конак, който е на два ката и доволно голям. Една част от горния кат е приготвена за Събора. Една естрада за председателя и подпредседателите е издигната в единия край на залата. На тази естрада са още масата на княжеския комисар, г-на Лукиянова, и трибуната за ораторите. От лява и дясна страна на естрадата са ложите за чужденци и други българи недепутати. Зад столовете на депутатите има тоже оставено място за публиката. Залата въобще е украсена с вкус и простичко."

В 9 часа сутринта народните представители заемат местата си. След час пристига императорският комисар княз Дондуков-Корсаков. Конакът е разлюлян от "Ура!" и "Да живей!" Екзарх Антим I, председател на събранието, го благославя.

Дондуков се качва на естрадата и с тържествено слово открива форума. Неговата мисия е да обсъди, редактира и приеме проекта за Българска конституция, припомня той.

Вместо да се обединят около държавническия акт, народните избраници оформят два лагера. От едната страна са либералите, от другата консерваторите. "В Търново стана разцеплението – свидетелства Начович. – Тозчас Цанков и Каравелов привлякоха около себе си всичките гладници и нехранимайковци с дипломи и без дипломи. Драган Цанков не можеше да гледа Д. Грекова, Славейков не можеше да гледа Балабанова, П. Каравелов не можеше да търпи Начовича и обратно", визира себе си консерваторът.

Либералите се оказват изключително плодовити. Динята държи Петко Каравелов. От нея реже парче Драган Цанков с етикет "цанковисти". По-късно то мутира в Прогресивнолиберална партия. Друго деление ражда Народнолибералната на Стефан Стамболов. Има още една Либерална партия с лидер Васил Радославов и още една Младолиберална на Димитър Тончев, които се вливат в Националлибералната.

Консерваторите са по-предпазливи с ножа. През 1894 г. Константин Стоилов създава Народната партия, която няма нищо общо с народа. В нейните редици тежко стъпват милионерите Иван Евстратиев Гешов, Теодор Теодоров, Димитър Яблански, Георги Губиделников, Атанас Буров.

За емблема е привлечен народният поет Иван Вазов, чийто баща е имал бостан в Сопот. През 1897 г. му предлагат креслото на просветен министър. "Като член на Стоиловия кабинет – спомня си той – аз се озовах, уви, във вълните на политическите страсти. След атаките на своите литературни противници, попаднах под много по-жестоките удари на политическите врази на кабинета. Всеки ден ми носеше нови ядове и тревоги."

Вазов го изтезават до 18 януари 1899 г., когато правителството подава оставка. "Простих се с поста си с убеждението, че не е трябвало да ставам министър", слага точка на злополучния епизод поетът.

Алеко Константинов е член на Демократическата партия. Тя също е динен филиз на либералите, основана е от Петко Каравелов. На парламентарните избори през 1894 г. Щастливеца се среща с народняците в родния Свищов.

В нощта срещу вота те организират ударен отряд от власи и цигани. Вино и ракия палят бабаитлъка на шайката, призвана да осигури изборна победа.

Заранта в центъра започват да се стичат избиратели. "По едно време – хроникира Алеко – откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления."

Данко Харсъзина печели със смазващ резултат и стяга бохча за парламента. Щастливеца също се прибира в София да облече Бай Ганю в депутатски одежди. Той не обичал дини, предпочитал круши. "Отде ги вземате тия круши?", пита по пътя към Европа. "Ами купуваме ги", отвръща компанията във влака.

През 1902 г. Демократическата партия реже от своя карпуз неколцина свободомислещи начело с Найчо Цанов. С парламентарното си поведение те допринасят за падането на Каравеловия кабинет, което автентичните бостанджии не могат да им простят.

От основаването през 1891 г. Българската социалдемократическа партия разфасова динята, отгледана на Бузлуджа. Цепи я на "тесняци" и "широканци", ампутира опортюнисти. По този начин червената сърцевина на любеницата оцелява.

Земеделците имат най-голямо право да се разпореждат с динята, защото са селски стопани. След гибелта на Стамболийски през 1923 г. пламва битка кой да води бостанджийската дружина. Израства градина от БЗНС-та, зад всяко е закарфичено името на предводителя. БЗНС-Димитър Драгиев, БЗНС-Георги Марков, БЗНС-Никола Петков изграждат поредицата. В наше време БЗНС-Георги Пинчев и БЗНС-Николай Ненчев се редят на опашката.

Сега имаме две нови тирета, ДПС-Доган и ДПС-Пеевски.

Най-внушителната диня в политическата ни история сложи на масата Съюзът на демократичните сили. На 7 декември 1989 г. около нейния овал седнаха десет новоизлюпени формации. По-късно се присъединиха още шест. Уж на "ползу роду", както някога в Учредителното събрание. Вместо това започна масово рязане.

Най-големия резен отмъкнаха Демократи за силна България. Други по-маломерни отидоха на Женския пазар за продан. Демократична България е последният от "демократичната колекция". Тия дни обаче и те точат ножа, заплашват да се отрежат от Продължаваме промяната. Защото динята на ППДБ вече е узряла и напращяла!