ЦРУ смята, че журналистът Джамал Хашоги е убит по разпореждане на саудитския принц

Облачно време с максимални температури между 1° и 6° днес В Североизточна България се очаква сняг

Изпуснахме Кипър, но не и първото място, драмата ще е до последно

На 17 ноември 2018 да почерпят

Малък гайдар разплака всички във „Фермата“

Вижте от птичи поглед опустошението след пожарите в Калифорния (ВИДЕО)

Искрен Веселинов, „Обединени патриоти“: Валери Симеонов разговаря с Каракачанов преди да реши за оставката

23 лица с трайни увреждания започнаха работа в община Смолян

Започва Рали спринт Сливен

Ограничават движението по Панаирния мост в Пловдив тази събота

Ето кои са окончателните състави на България и Кипър

САЩ намаляват бойците си в Африка За да се фокусират над заплахите от Русия и Китай

Ралица Паскалева предаде псевдо продуцент на ФБР Измамникът искал да я прави порно актриса

Вино без градус е новата мода Наши производители вече правят експерименти за производството му

Протестиращите майки за оставката на Валери Симеонов: Ще чакаме решението на Народното събрание

Духови музики живеят в трезор Монтана прави дигитално хранилище на духовното богатство

Духовата музика на Сливовик в миналия век веселяла и сватби в София.

Северозападът ценял медните тръбачи повече от футболистите

Библиотекари и краеведи се заеха да запишат историите на духовите оркестри в Северозападна България. Събраните материали ще бъдат подредени в дигитална колекция. Предварително Регионалната библиотека “Гео Милев” организира конференция “Музика за векове” по време на 16-те международни празници на духовите оркестри “Дико Илиев”. На нея бяха изнесени 19 доклада, които проследяват зараждането, развитието, а на доста места и края на духовите музики от региона.

Корените на любимите в Северозапада оркестри са в жаждата на отрудените земеделци и балканджии за повече красота и веселие в живота, а закваската им е военна и европейска, стана ясно от проучванията. В първите години след Освобождението на България липсвали подготвени музиканти, затова младата ни държава внася от Чехия заедно с учени, архитекти, инженери и пивовари и музикални педагози, които създават първите български военни музики.

“Те подготвят млади български музиканти, от които се създават военни духови оркестри. По техен образец възникват и духови музики в много български селища”, разказаха Снежана Стоянова и Наталия Костова от Чипровци. Предвестник на музиката към читалището в Берковица е духовият оркестър към артилерийското поделение в града, сподели Татяна Петрова от библиотеката в града. Берковската духова музика се сформира от младежи завършилите през 1895 – 1896 г. Педагогическата гимназия в Лом, а юнашкото дружество “Сокол” им дава средства, за да закупят от Виена първите инструменти. От столицата на Австрия пристигат и нотите. Не всички градчета и селца обаче могат да си доставят тромпети и кларинети от чужбина.

“Инструменти по онова време трудно се намирали, пък и били скъпи и един продал коня си, други – биволите и си купили!”, спомня си Петър Александров – внук на един от легендарните духови музиканти в Северозапада – дядо Сандо Шошов от Габровница. Роден през 1900 г. той сам се учил да свири на кларинет, а около 1915 г. сформирал група, която изпълнявала народни хора на празници и други веселби. Духовите музики съпровождали не само официалните и семейните празници в Северозапада. Каквото и да е събитие – обществено, политическо или спортно, не се брояло, ако не било огласено от медните тръби. В село Дондуково след 1945 г. духовата музика предвождала всички манифестации, а после под липите на училището местната управа давала обяд за цялото село и се виели кръшни хора. По именни дни оркестърът с тръбите обикалял домовете на именниците като почвал от най-възрастните и ги поздравявал с хора и маршове, споделя Карамфила Григорова. В Габровница духовата музика откривала и закривала мачовете на местните футболни отбори, а при гол на своите гръмвали маршове.

Духовите музики играели даже ролята и на обществени съдии. От 1950 г. до 1960 г. в Габровница се организирали публични изяви, наречени “Стършел”, в които младежи комсомолци осмивали извършителите на кражби, побоища, пиянство и лентяйство, а скечовете били озвучавани от оркестъра на дядо Сандо Шошов. В Лом през 80-те години на 20 век читалищния духов оркестър свирил в градската градина не само маршове и валсове , но и арии от опери и оперети със солисти от местните трупи. Жаждата за повече музика и радости в тежкия, изпълнен с труд и грижи живот, и наличието на много талантливи, макар и без музикално образование младежи, създали по селата и градовете в Северозапада по няколко оркестъра на едно място. Покрай първите, подготвени в армейските школи, изпълнители тръбите започнали да надуват и свирачи, които дори не познавали нотите, но изтръгвали затрогващи звуци от инструментите. Мнозина от самоуките, но пламенни музиканти търсели за свой учител некоронования цар на духовите музики Дико Илиев и той се отзовавал на всяка покана. “Маестро Дико Илиев като апостол обикалял от село на село, за да обучава музикантите на нотно четмо и писмо”, казва ръководителката на Държавния архив в Монтана Ангелина Емилова. През 1957 -1958 г. Дико Илиев станал диригент на читалищната духова музика в Лехчево и дори заживял със съпругата си в селото. През тези две години оркестърът се усъвършенствал в изпълненията на хора, маршове и музикални китки, разказва библиотекарката Галя Василева. Вдъхновен от красивата природа Маестрото композирал валса “В лозята над Рибине” и марша “Лехчевски бригадир”, които се изпълняват и до днес.

През миналия век най-добрите духови музиканти в Северозапада били ценени почти като футболните звезди днес. Селски кметове наддавали за тях пари и земеделска продукция. Един от легендарните музиканти – Махмуд Солдаков от село Сливовик, бил толкова талантлив, че през 1928 г. от съседното село Медковец му купили къща и му дали заплата да направи оркестър при тях, обяви Юлия Ценова. Истински разцвет духовите музики в Северозапада преживели през 60 -те и 70-те години на миналия век. “Според справка за самодейните колективи в Михайловградски окръг през 1968 г. е имало 24 духови оркестъра с 294 членове. Интересът към духовите музики обаче непрекъснато се повишава и се създават нови оркестри”, пише в проучването си Мариян Замфиров от Държавен архив – Монтана. Сред легендарните оркестри в този край на България са Войнишката, Чипровската, Бойчиновската, Боровската, Смоляновската духови музики. Част от тях вече не съществуват, други като Берковската, Чипровската, Лехчевската и Сливовишката продължават да веселят млади и стари да разнасят музикалната слава на Северозапада из страната и в чужбина. Всички разкази, снимки, нотни текстове и записи от конференцията “Музика за векове” ще бъдат съхранени в дигитална колекция на сайта на библиотеката в Монтана, а част от тях издадени в книга.

“Ще продължим да проучваме историите на духовите музики, защото са част от културното богатство на родния ни край и България са основа за развитието на младите музиканти! И защото, както е написал Йордан Радичков, “Духова музика има откакто свет светува и нея никой не може да я закрие!”, казва директорката на библиотека “Гео Милев” Анелия Иванова.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.