Дърдорковци завладяха екрана

Коментари, които убиват всякакъв смисъл

Какви ли не обяснения чух за провала на референдума в Македония. Най-логично и забавно ми се стори обяснението на мой приятел: „Каква друга реакция можеш да очакваш от македонците, след като Макрон лично ги агитираше как да гласуват“. Това беше казано в частен разговор, а не публично. Жалко, защото в неговата шега се крие една голяма истина, отнасяща се до характера на жителите на Балканите, съхранен от македонците.

Но ние в България, които все не можем да изясним своето отношение към Македония, лично и официално, не успяхме да разберем дори какво точно се е случило. Според Министерството на външните работи „голяма част от гражданите са „за“ членство в ЕС и НАТО.“ Такава позиция заеха и повечето коментатори, които по дежурство бранят политиката на управляващия кабинет. Да, ама не. Някои цитати от чуждестранни медии все пак подсказаха, че става дума за провал, който ще затрудни присъединяването на Македония към тези институции, а и целия процес на масово привличане на Западните Балкани в евроатлантическата орбита. Това отприщи не само най-противоречиви реакции, които имаха повече привкус на наши вътрешни борби, отколкото на обективност. Естествено, както обикновено виновна се оказа Русия. На второ място резултатът бил доказателство за цивилизационната изостаналост на македонското население. Един коментатор пък се пошегува, че македонците се объркали, защото той не отишъл да отразява изборите на място. Събудиха се и нашите националисти, които се зарадваха от провала на референдума и изказаха надежда, че това ще доведе и до скъсване на нашия договор с Македония, защото сме им направили много отстъпки. Аз лично не мисля, че македонците са отказали членството в ЕС и НАТО, а смяната на името. Навалицата от западни политици, която ги поучаваше какво да правят, засили негативната им реакция. Що се отнася до последиците, неуспехът на министър-председателя Заев носи негативи на поне още двама балкански премиери. На първо място - на Алексис Ципрас, който има да се справя с още по-силна съпротива срещу Преспанския договор, което много вероятно ще му струва премиерския пост. Най-вероятно и в Гърция, както и в Македония ще има извънредни избори. Засегнат е обаче и българският премиер Бойко Борисов, който вложи много от себе си за успеха на начинанието с Македония и Западните Балкани. Не може това да не даде отражение в позициите на неговата партия за предстоящите през пролетта евро избори. За отбелязване е неговата умерена и реалистична оценка за случилото се в Македония, че всеки сам решава съдбата си и че България подкрепя европейския път за Македония, но не се намесва във вътрешните й работи. Външно биха могли да се поучат от този текст и да изоставят поучителния и покровителствен тон на официалната декларация.

Талантът ни да убиваме смисъла на всяка важна и съдбоносна за нас тема с повърхностни коментари в стила „Биг Брадър“ пролича още по-силно при породилия се дебат за национално единение. Този дебат се разгоря около националния празник и годишнината от Войнишкото въстание и поставянето на темата на вниманието на цялата нация от президента Радев след срещата му с някои историци. Тук му е мястото да се отбележи, че по тази тема работи от няколко години екип от учени, бизнесмени и общественици, обединени в Сдружение „Инициатива Единение“, под председателството на академик Стефан Воденичаров, а академик Георги Марков е член на сдружението. Всякакви „клонинги“ и „шапки“ са типично български феномен. След около месец Сдружението ще има „Всенароден събор“ и ще приеме позитивни решения, които ще предизвикат трусове в обществото. Но ето, че и сега дърдорковците, които са завладели екрана на телевизиите, побързаха да изкажат своите „ценни“ мисли и по тази тема, като я опорочиха до такава степен, че да предизвиква алергия самото произнасяне на думата „единение“. Поставиха на президента, обозначен от медиите като инициатор на идеята, редица условия, отнасящи се до дати от миналото, които разделят нацията. Други потърсиха консенсуса по темите за икономиката, образованието и здравеопазването. Трети разтълкуваха единението като опит на президента да направи своя партия. Дори я поставиха в центъра на политическия спектър. Техните опоненти пък предсказаха, че Радев ще се провали, защото по същество разделя нацията.

Така се стигна до безизходица и съдбоносната тема за националното единение, възникнала в решаващ за съществуването на българската нация исторически момент, потъна в талаша на изхвърлени от употреба медийни залъгалки. Единението бе захвърлено без капка съжаление, без милост, без угризения, редом с терзанията на Кулагин, сълзите на Мира Добрева, щенията на Наско Колев и други подобни събития.

Безизходицата идва от неразбирането на единението като помирение по печални събития от близкото минало. Това е невъзможно. Единението трябва да бъде разбирано като обединение около общи цели и приоритети за бъдещето развитие и приоритети на България.

 

Градината на Богородица

Тъй като от години следя темата за Атон и българския Зографски манастир, с интерес прочетох, че е заснет документален филм под заглавие „Градината на Пресвета Богородица.“ За пръв път във вековната история на Зограф монасите не са се притеснявали да ги снимат. Браво на екипа.

Все пак за историята ще напомня , че през 1975 г. с покойния вече режисьор и оператор Тодор Стоянов заснехме след много перипетии филм за Света гора и Зографския манастир със заглавие „Атон - един свят извън времето.“ Дълги години той бе спиран от излъчване и за пръв път го показахме веднага след 10 ноември 1989 г. После той бе показван редовно от БНТ. А през февруари 1991 г. по време на посещението на премиера Димитър Попов заснехме нов филм за Атон. Заглавието му беше „Света гора-градината на Богородица.“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари