Откриха 30 мигранти в камион в Северна Македония

Шофьор алкохолик отива за 17 месеца зад решетките

Илиян Илиев остава управител на ВиК-Шумен

Жители на три села блокираха пътя Перник – София заради водния режим

Бургас с нов паркинг за 50 коли

Благотворителният календар на Fibank вдъхновява да правиш добро

Дължими налози за служебен аванс за шефа

Криминалисти от Сливен беседват с ученици за вредата от наркотиците

Районна прокуратура – Средец дарява награда от ВСС на „Българската Коледа“

Премиерът Борисов: Принципът, който сам защитавал, е отбрана и възпиране, но диалог с Русия (ВИДЕО)

Срути се стена на строителен изкоп в столичния квартал „Манастирски ливади“

Светофар падна на кръстовище в столицата

Глобиха бивш кмет 3000 лева за незаконно сметище

Приеха Андреа в болница на системи (СНИМКА)

Синът на Миню Стайков остава на свобода

Дядо Енгелс учел български: “Баба бере боб”, сричал класикът на научния комунизъм

Домът на Енгелс в Лондон.

Енгелс се хвали във в. „Дейли кроникъл“: „Ето нашето ново списание за Румъния. Ние имаме такова и за България.“

На стари години Фридрих Енгелс разтворил букварче и засричал езика на Кирил и Методий. Класикът прилежно залегнал над българския, защото прозрял, че комунистическите филизи ще укрепнат у нас.

„Да можеше да видиш купчината немски, френски, италиански, испански, полски, руски, датски, американски, английски, а понякога и румънски вестници, които получавам и които трябва поне да преглеждам, за да бъда осведомен за движението“, пише Енгелс на съратника си Фридрих Зорге през март 1892 г.

Една сутрин раздавачът му донесъл сп. „Социалдемократ“ и купчината издания още набъбнала. Списанието излизало в Севлиево, но фактически е редактирано от българската студентска социалистическа група в Женева.

По това време в града с известното езеро учат Кръстьо Раковски, Слави Балабанов, Стоян Ноков и други пионери на червената идея. Те се движат в средата на Вера Засулич, Павел Акселрод, Роза Люксембург. Завързват връзки и с Георгий Плеханов, под чието влияние начеват „Социалдемократ“.

В работата около списанието особено място заема котленецът Стоян Ноков. Студент по естествени науки, той е горещ поклонник на Фридрих Енгелс. Стоян е сред инициаторите да излезе на български неговият труд „Развитие на научния социализъм“ (Габрово, 1890). Тъкмо той дръзва да изпрати в Лондон кн. 2 на „Социалдемократ“.

Грижливо опакованото томче пристига на „Риджънтс Парк Роуд“ 122, където живее прочутата личност. Енгелс прелиства списанието, но не може да разбере и дума. Мъчи се с руски речник, обаче ефектът е слабоват. Този език изисква специални усилия, заключава класикът и започва всекидневни упражнения.

На 9 юни 1893 г. Енгелс е отново зад бюрото. Перото му скрибуца по белия лист и едно подир друго се появяват словата: „До редакцията на сборникъ „Социалъ-Демократъ“. Иска да отговори на български, но бързо се отказва. Още е съвсем бос в чуждата граматика, преценява той. След като надписва адреса на кирилица, Енгелс отпердашва на немски:

„Скъпи другари!

Благодаря ви сърдечно, че сте ми изпратили №2 на вашето списание „Социалъ-Демократъ“; с надписа над тези редове искам да ви покажа, че започвам поне да разбирам вашия език. Изискванията, предявявани от интернационализма, растат всяка година. До 1848 г. човек можеше да смята, че е направил достатъчно, ако разбира отчасти основните езици на Западна и Централна Европа, но сега работата е стигнала дотам, че на стари години трябва да уча още дори румънски и български език, за да следя напредването на социализма към Изток и Югоизток. И все пак ние на Запад от душа се радваме на тези наши югоизточни фортпостове на границата на Азия, които носят до бреговете на Черно и Егейско море развятото от Маркс знаме на съвременния пролетариат – ех, да можеше Маркс сам да доживее това! – и които отговарят на примамките и заплахите на руския царизъм, като противопоставят на царските прокламации социалистическите произведения на челните борци на руския пролетариат. Много се зарадвах да видя работи на Плеханов, преведени на български език.“

Сега Енгелс стиска здраво перодръжката, напъва се и изписва отново на български: „Да живее интернационалния Социализъмъ!“
Нашите са поразени, когато получават писмото. Другарят на Маркс, съратникът в основополагащото дело на научния комунизъм собственоръчно е облякъл в кирилски одежди сакралния лозунг. Българският език е приобщен към азбуката на световната революция. Писмото е реликва, пред която бледнеят и най-смелите очаквания!

Неравният почерк издава неовладяна буквена графика, преценяват редакторите на „Социалдемократ“. Четливите редове доказват обаче успешни първи стъпки, ръкопляскат те.

Броени дни след като изпраща писмото, Енгелс се хвали във в. „Дейли кроникъл“: „Нашите идеи се разпространяват из цяла Европа. Ето нашето ново списание за Румъния. Ние имаме такова и за България.“

През същата 1893 г. той заминава за Цюрих, за да участва в Международния социалистически конгрес. Тук се вижда с неколцина български делегати. Енгелс използва срещите, за да се упражнява в езика.

„Аз останах смаян, пристъпвайки с голямо благоговение към най-великия на своето време – спомня си щастливецът Ноков. – Енгелс протегна ръката си и другарски стисна моята, като изрази радостта си, че за пръв път в живота си се запознава с един български студент социалист. Той ми пожела смелост в борбата, като каза, че следи социалистическото движение в малка България и много се радва, че и у нас социализмът се развива, че нему предстои да играе важна роля в Близкия Изток.“

На сбогуване Стоян Ноков подарява на Фридрих Енгелс букварче. „Бащин език за малки деца“ е заглавието на книжката. Вече прехвърлил 70-те, ученикът слага под мишница граматиката. После изрича едно „Благодариа!“

„Бащин език“ е най-популярният учебник в миналото. Многобройните му издания са научили на четмо и писмо няколко поколения българчета. Букварът е дело на Драган Манчов, един от пионерите на звуковата метода в родното школо. Преди да бъде въведена първолакът трябвало да изброява старобългарските названия на буквите и после да ги свързва в думи. Например: како + наш + иже + глагол + аз = книга.

По „Бащин език“ звуковете се изговарят направо, сливат се в срички, а сричките – в думи. С тази метода начинаещият Енгелс напредва бързо, спъват го само славянските съгласни ж, ч, ш, щ.

Букварчето е богато илюстрирано, което допълнително ускорява Енгелсовата успеваемост. „Нагледното обучение това е учение, което се гради не на отвлечени представи и думи, а на конкретни образи, непосредствено възприети от детето“, отбелязва просветителят Манчов.

„Баба бере боб“, сричал дядо Енгелс, виждал на картинката баба и му светвало за какво става дума.

През ноември 1894 г. Фридрих Енгелс пише на Зорге, че все повече навлиза в тайните на българския език. Следващата година обаче смърт­та слага точка на филологическите му занимания.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.