Над 5,5 млрд. евро ще стимулират отбранителната промишленост на Общността

На току що приключилата среща на Европейския Съвет темата за общата европейска отбрана отново беше водеща. С декларация след срещата лидерите на ЕС приветстваха стартирането на постоянното структурирано сътрудничество (PESCO) в областта на отбраната. Подчертано беше значението на бързото осъществяване на първите съвместни проекти, както се прие и регламент за създаване на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната. Целта на регламента е да се създаде програма за подпомагане на конкурентоспособността и иновационния капацитет на отбранителната промишленост, насочена основно към стимулиране на трансграничното участие на малките и средните предприятия.

Програмата е част от Европейския фонд за отбрана, който е в размер от над 5,5 млрд. евро и е предвиден като основен донор за стимулиране на европейската отбранителна промишленост. Фондът подкрепя съвместните изследвания в областта на отбраната и съвместното развитие на отбранителните способности така той се очертава като решаващ фактор за стратегическата автономност на ЕС. Изключително много се разчита на изграждането на голям брой малки и средни предприятия и дружества със средна пазарна капитализация, формиращи европейската верига за доставки в областта на отбраната. Европейският фонд за отбрана има две направления. Първото е научноизследователското направление, по което са налични и първите резултати. ЕС за първи път предложи безвъзмездни средства за съвместни изследвания в областта на новаторските отбранителни технологии и продукти, изцяло и пряко финансирани от бюджета на ЕС.

Проектите, допустими за финансиране от ЕС, трябва да са насочени към приоритетните области, електроника, метаматериали, криптиран софтуер или роботика. Отворени бяха за представяне предложения за проекти в областта на безпилотните системи в морска среда и войсковите системи. През 2018 г. Комисията ще предложи специална научноизследователска програма на ЕС, посветена на отбраната, с прогнозен годишен бюджет от 500 милиона евро, което ще превърне ЕС в един от най-големите европейски инвеститори в научни изследвания в областта на отбраната. Другото важно направление на Фонда са «Разработване и придобиване на въоръжения». Фондът насърчава държавите членки да си сътрудничат при съвместното разработване и придобиване на отбранителна техника и технологии посредством съфинансиране от бюджета на ЕС и практическа подкрепа от Комисията.

Държавите членки могат съвместно да инвестират в разработването на технологии за дронове или спътникова комуникация, или в закупуването на хеликоптери с цел намаляване на разходите. Ще бъдат допускани за финансиране единствено съвместни проекти, като тук изискването е минимум три фирми от минимум две страни. Основният ефект, който се търси, е насърчаването на съвместното коопериране, като по този начин се подпомогнат държавите членки в по-ефективното разходване на техните средства за съвместни отбранителни способности и за насърчаване на конкурентоспособна и новаторска индустриална база. По време на заседанията беше направена препоръка на Съвета относно нов инструмент за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието след 2020 г., както и за приключването на реформата на механизма «Атина». Това е инструментът, използван за финансиране на общите разходи за военните мисии и операции на ЕС. Всички тези действия представляват етапи от изпълнението на трите основни варианта за Общата европейска отбрана, представени от ЕК като официален документ. В първия вариант- Версия 1.0, а вече виждаме, че това по-скоро е етап, се предвижда интензивно сътрудничество в областта на сигурността и отбраната. Това сътрудничество е доброволно и такъв беше и принципът спазен при подписването миналия месец на PESCO, тогава Великобритания, Дания, Малта, Португалия и Ирландия не подписаха договора.

ЕК предвижда в областта на сигурността общата европейска позиция да се изработва конкретно за всяка криза, “ad hoc”. ЕС ще може да разполага малки граждански и военни мисии и операции за управление на кризи, като при всеки случай се оставя стратегическа свобода за действие на всяка страна членка. Предвижда се ЕС да допълва липсите и недостатъците на отделните държави членки. Стимулира се интензивно сътрудничество в областта на хибридните заплахи, киберсигурността и морската сигурност. Ще продължава коорперацията с НАТО и в тази връзка на последния Европейски съвет, за успокоение на нео-атлантистите в ЕС, отново беше подчертано, че остават за изпълнение договореностите с НАТО. В областта на сътрудничеството между разузнавателните структури на ЕС се предвижда националните служби за сигурност и разузнаване да обменят по-систематично информация, вкл.по новите заплахи като асиметрични предизвикателства, хибридни и кибератаки. Съюзът ще допринесе за прякото повишаване устойчивостта на критичната инфраструктура, важните транспортни и информационни магистрали, предприятията от енергетиката, комуникаците и управлението. Въпреки това обаче общи анализи и координация в областта на разузнаването ще се предприемат отново на принципа “ad hoc”, при възникване на ситуация. Дейността на разузнаването и специалните служби ще продължат да се водят по индивидуален план на всяка държава.

Мероприятията по опазване на границите на ЕС също ще са задължение на всяка страна индивидуално, като Европейската гранична и брегова служба само подпомага и наблюдава защитата на външните граници на ЕС. Предвиждат се колективни проекти в областта на разработването на подбрани върхови технологии общи програми за научни изследвания в отбранителната индустрия. Точно за това и беше създаденият Европейски фонд за отбрана с такъв главоломен бюджет. В сферата на въоръжените сили се предвижда да се постигне оперативна съвместимост и да се създаде контингент за общо действие, което са и съществуващите Европейски бойни групи в състав от 18 бойни формирования с размерите на подсилен батальон с размери около 1500 души .Основната цел на това предложение на ЕК е да се постигне стратегическа самостоятелност на ЕС на този първи етап с акцент на възловите технологии и оптимизиране на разходите за отбрана и икономическата ефективност.

В този вариант на Европейската отбрана-Версия 1.0 все още европейската отбрана остава фрагментирана, както и отбранителната промишленост. По-голямата част от отбранителните способности, особено сложните платформи, ще продължат да бъдат разработвани и доставяни на национална основа. Действията на ЕС в областта на сигурността и отбраната при този вариант все още продължават да са ограничени и ще се разчита на доброволен национален принос, което води до недостатъчно сътрудничество във възлови области и разработването на авангардни технологии. Именно за преодоляване на тези недостатъци, съкращаване на изоставането, засилване на интеграцията и ускорено преминаване към следващия вариант на ЕК ( Версия 2.0, която ще бъде разгледана в отделен материал) - Обща сигурност и отбрана, беше подписването на договора за Постоянно структурирано сътрудничество - PESCO. Усетили накъде вървят нещата Португалия и Ирландия скоростно подадоха молби за членство и на 11.12.2017 г. бяха приети обратно в лоното. Останаха Малта, държава с повече от скромни въоръжени сили, Дания, която е подписала Лисабонския договор с изключение да не участва във военните структури на Съюза, и евентуалното й включване в PESCO би трябвало да стане след преподписване наново на Договора, и Великобритания, която и без това напуска ЕС. Без да губи време в излишни дебати, Германия моментално оглави 4 ключови проекта от вече одобрените 17 по новата програма. Това са: Медико-санитарната служба, Центъра за логистика, Учебно-тренировъчния център за подготовката на мисиите и най-важната - Службата за създаването на Силите за бързо реагиране. Също така вече е прието стартиране на програмите за създаване на бойни роботи-леководолази, бронирани автомобили, програма за подобряване на морското патрулиране в Югоизточна Европа, засилване на възможностите за реагиране при извънредни ситуации, обмен на информация между специалните служби в областта на интернет. Зад всичко това проличава готовност и ангажираност не само за реализиране на проектите , но и желание за усвояване на тези средства, които са общи , но ще отидат в конкретни страни.

След като в България ни се носи славата за много умели усвоители на обществени поръчки и общи пари, нека да видим доколко сме умели в усвояването на общите пари по новия фонд - отбранителния.