Росен Желязков: Товарният транспорт работи на максимум, пътническият е замръзнал

Бременната годеница на Борис Джонсън е заразена с коронавирус

Полицаи написаха 14 акта за посещения на стадиони и паркове

Диана Ковачева: ЧСИ събират пари от хора, останали без работа заради COVID-19

17-годишното момче с COVID 19 е от Карнобат

Варна губи над 900 млн. лв. при провал на летния сезон 25 000 работни места са в риск заради кризата с COVID-19

Пациентът с коронавирус от Казанлък е изписан

Мъж под карантина се разхожда из Кубрат, друг си пазарува по магазините

В Котел удължиха срока за плащане на данъците с отстъпка

Сезираха полицията за грубо отношение към доброволец

Иван Гешев: Доказателствата на СГП за пробива в системата за случайно разпределение на делата ще бъдат публични

Муфлонче се роди в санданския зоокът

Свлачище затвори временно пътя между Асеновата крепост и село Лясково

Община Благоевград дари защитни костюми и шлемове на МБАЛ-Благоевград

9 служители на реда са дали положителни проби за коронавирус

Една българка в караваните на любовта Филм за жените, които се продават в чужбина

Милена и Рита продават телата си. Посрещат клиентите си в каравани край шосето, изолирани от света. Двете момичета имат своите истории, чувства, мечти. Документалния филм „Lovemobil“ разказва за живота им.

Режисьорката Маргарете Леренкраус пояснява, че Милена е от България. На 23 години е. Рита е на 24 и е избягала от бедността в Нигерия. Тя иска семейство и деца. Милена не вярва на мъжете, не може да си представи, че някой ден ще се омъжи. Тя работи, за да помага на малкия си брат, който живее в родината й.

„Lovemobil“ е отличен на редица филмови фестивали, а от март 2020 г. е включен в програмата на няколко кина в Германия. Пред Александър Детев режисьорката споделя:

„Познавам тези „каравани на любовта“ от детството си. Тогава в тях работеха само германки. През последните 20-30 години това се промени. Днес там работят основно чужденки. Когато минаваш с някой автомобил покрай караваните, се чудиш кой е вътре в тях и каква е историята му. Идеята беше с този филм да предам емоцията на тези жени, да разкажа какво означава да живееш на едно шосе, изолиран от останалия свят.

Във филма се разказват истории за насилие, дори за убийства.

Работата на проститутките винаги е била опасна, но ми се струва, че преди не е било до такава степен. Германските жени говореха езика и можеха да потърсят помощ, те не бяха принудени да работят там. Това беше една различна ситуация.

Сега, в момента, в който чужденките пристигнат, някой трябва да ги подкрепи. Да разберат какви са правата им, да научат езика, да разберат как могат да излязат от това положение, ако поискат.

Милена е там, не защото го е решила, а защото се е подмамила. Рита е избрала тази работа поради икономически трудности.

Филмът поражда куп въпроси. Сексуалните услуги работа ли са? Какво е свободата и кога една работа е доброволна? За мен това шосе илюстрира безизходицата на един глобализиран капитализъм, в който ние като общество си затваряме очите и експлоатираме слабите, в този случай жените.

От Дойче веле
(със съкращения)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.