Или защо фейсбук не е място, където да се решават важни за държавата културни проблеми

„Една нощ в операта“ (A Night at the Opera) e емблематична филмова комедия от 1935 г. с участието на прочутите братя Маркс – Граучо, Чико и Харпо. Същото заглавие използва 40 години по-късно рок групата Queen за четвъртия си студиен албум. И в двата случая оперното изкуство е използвано за канава, върху която се бродира сюжет, изпълнен с гегове, фриволни оркестрации и абсурдни ситуации, водещи до неочакван финал. Това се случи и в нашия фейсбук, затова използваме същото заглавие.

Действащи лица:

Дивата Такова

Оперна примадона, чиито успехи на световните сцени й изграждат гаргантюанско его. Звездната й кариерата обаче секва по злощастно стечение на обстоятелствата, егото остава самичко и страда предимно във фейсбук.

Мнимият злодей

В ролята влиза неволно и неохотно Столина Добрева, директор на Националното музикално училище (НМУ) “Любомир Пипков” - с огромна ножица за подрязване на талантливи крила в ръце. Образът е хамлетов – тя е разкъсвана между буквата на закона и вмененото ресорно благоговеене пред световни величия.

Deus ex machina

В античната трагедия това е бог, спускан с помощта на кран (механе) на сцената, за да сложи край на безизходна ситуация. Така „бог идва от машината“ - Deus ex machina. Ако заменим „машина“ с „министерство“, а безизходната ситуация - със спор между две жени, в който са замесени миналото и бъдещето им, разбираме къде по донкихотовски се е нахендрил Боил Банов.

Хор

В древността главното действащо лице в трагедията бил хор само от мъже. Днес е същото, но сцената е фейсбух, а хористите са предимно жени, което създава иманентно раздвоение.

Първо действие

Октомври 2018 г. Със заповед на Министерство на културата се провежда конкурс за длъжността „директор” на Националната опера и балет. Комисията предпочита акад. Пламен Карталов пред другите двама кандидати „Даринка Костадинова Такова и Славил Здравков Димитров“.

Арията в бяло №1

След отхвърлянето на кандидатурата й Дарина Такова пише във фейсбук:

„Аз, Дарина Такова, оперна певица, част от световния оперен елит повече от 25 години, инвестирала живота и страданията си в това изкуство, работила за името си с гордост и радост от това, че съм българка, посветила таланта, тялото и душата си на един идеал, се почувствах жалка и омерзена. Почувствах се НИКОЯ. Почувствах се жертва на функционалната неграмотност, на липсата на критерий, на липсата на визионерство и на една гигантска, грозна, мазна, свинска, кафява ЛЪЖА.

Аз не съм тази опера. Аз съм Миланската скала, Ковънт гардън, Лисеу, Росини Опера Фестивал, Ла фениче, Метрополитън. Аз съм всичките си награди, премиери, триумфи, записи. Аз съм щастието, с което се прибирах след всеки спектакъл. Аз съм Дарина Такова и никога повече няма да позволя да обяснявам на когото и да било какво значи това.

Второ действие

Август 2019 г. Добринка Такова заявява пред Столина Добрева, директор на НМУ, че има намерение да преподава в училището. Директорката обяснява, че трябва да се яви така, както и останалите кандидати в обявения конкурс. Ядосана, Такова влиза отново във фейсбук:

Арията в бяло №2

„Аз, Дарина Такова, оперен артист с международна кариера, изразяваща се в главни роли в театри като Миланската скала, Кралската опера в Лондон, „Метрополитън опера“, „Лисеу“, „Ла Фениче“, оперите в Париж, Мюнхен, Берлин, Неапол, Рим и още безброй театри и фестивали по цял свят, вокален педагог от 12 години, с ученици, приети в Кралската академия за старинна музика в Хага, „Джулиард скул“, консерваториите в Бари, Неапол, Люцерн, оперните студия на Санта Чечилия, Миланската скала, фестивала в Пезаро и др., реших да скъся пътя на децата от лутане между педагози и институции, след които неминуемо стигат и до моя кабинет, и да кандидатствам за мястото на учител по класическо пеене в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София...

На мен ми бе обяснено от новата директорка (обявила помпозно в интервю, че ВРЪЩА ПРЕСТИЖА НА МУЗИКАЛНОТО УЧИЛИЩЕ (?!?!?!?!?!?!?!)), че:

1. Моята педагогическа дейност не може да бъде зачетена като преподавателски опит...

2. Моята кариера по световните оперни сцени не може да бъде зачетена.

Фейсхор 1: Умните и красивите

„Дарина, изтръгнахте дъха ми! Бъдете! Преподавайте на големите! И простете на посредствените, бездарните и невежите, защото те не могат да простят на можещите. Поради простата причина - комплекс. Това е положението на нашата селска географска ширина.“

„Свещената простота да мачкаш таланти. Да си показваш шефските рогца от малката си охлювена черупчица. Тази мъничка душица на човечето, сдобило се с власт, което иска да демонстрира някакви перверзна принципност, е един от основните проблеми в манталитета на тази наша злоблива, завистлива и лошава нация.“

„Тъжната истина е, че масата от нас никога няма да бъдат равни с единици като Такова, Гюзелев, Яворов. Някои могат да живеят с тази мисъл, други не.“

„Ами те и Пачино ще подложат на конкурс, ако реши да дойде да им преподава актьорско майсторство в това неземно музикално училище, дето не заслужава Дарина Такова да преподава! Пълно нещастие!“

„Извинявам се за бая грубоватата аналогия, обаче преди около година стана известен случая с кравата Пенка. Горкото добиче - бременно, беше минало сръбската граница, без да знае, че има правила. Щом не се е върнала - под ножа. Слава Богу, намери се изключение от правилата, та Пенка оцеля...“

Фейсхор 2: Какво да кажем ние с гайдите

„След всеки конкурс Такова разиграва циркове във фейсбук с един и същ репертоар. Характеропатия.“

„Трябва малко класа, поне в изкуството. представям си Пласидо Доминго как реве в статус във фейсбук “Вий знаете ли кой съм аз, бееее”“

„Едно е да можеш да пееш, а съвсем друго е да можеш да обясниш на другите как се пее!

Гюрга Пинджурова, Радка Кушлева, Костадин Гугов и всички известни певци също са можели да пеят, но не са се изживявали като достатъчно образовани, за да преподават пеене.“

„В Конституцията нали пише, че законите не важат за “световноизвестни певици”:)“

„От една страна конкурсът е, за да има правила, от друга, ако се яви Моцарт, ще го накарат да им спретне набързо една симфония ли?“

„В интерес на истината Моцарт се е явил на изпит за прием в Болонската академия. Известно е, че падре Мартини е помагал на младия кандидат. И не е прескочил процедурата, въпреки че е бил известен в цяла Европа.“

„Той и Христо Стоичков има награди - Златна обувка, Златна топка име знам още колко други. И треньорска школа е завършил и опита, ама не стана треньор от него.“

„Само да попитам - ако (хипотетично) Соня Йончева пожелае да прекрати временно кариерата си и да преподава в Националното музикално училище, въпросната Дарина Такова какво ще прави?“

„Колкото и самонадеяна и изперкала да е, въпросната певица има какво да каже на децата, което други преподаватели не биха могли да разкажат.“

„Истината е някъде по средата. Конкурсната процедура е ограничавала директорката, но е могла да бъде по-гъвкава и интуитивно заинтригувана от предложението.“

Гранд финал

Министърът на културата Боил Банов се намесва в привидно безизходната ситуация досущ като Deus ex machina. След разговор директорът на НМУ остава на работа. Министерството излиза с изявление, че ще търси начини за привличане на световноизвестни имена в образованието.

Трупове за изнасяне няма, Фортинбрас си чопли носа.

Фреди Мъркюри пее кода: Anyway the wind blows...

Изводи

1. Най-вредният глагол в българския език е възвратната форма „мисля СИ“. Той няма нищо общо с велемъдрата дума „мисля“. Дарина Такова „СИ мисли“, че щом е известна, правилата на конкурса автоматично отпадат за нея, вместо предварително да запознае висшестоящата инстанция на културата с намеренията си. Директорката Столина Добрева пък „СИ мисли“, че трябва да приложи буквата на закона, вместо да попита началниците си какво да прави „в този случай“. Резултатът е буря във фейсбук поради елементарна липса на комуникация.

2. В България овластените и известните започват да мислят като институции, а не като хора. В оперетната ситуация единствено министърът на културата Боил Банов прави изключение от тримата преки участници и разсъждава и реагира емоционално като човек.

3. Фейсбук не е и не трябва да е място за водене и решаване на културни спорове на държавно ниво.