Инфраструктурата трябва да се променя спрямо автомобилите, а не обратното, казва младият инженер Любомир Николов

Масовото изтичане на мозъци от България продължава. Но продължават да се намират и такива, които (все още) остават тук. И доказват своите способности пред конкурентите си на запад в директна надпревара, каквато е традиционният екомаратон на “Шел”.

В това състезание участват студенти и ученици от цял свят със собствениръчно проектирани и конструирани енергийно-ефективни автомобили. Задачата им е да преодолеят максимално дълго разстояние с най-малко количество гориво и енергия. В преследване на тази цел се получават уникални постижения от сферата на научната фантастика като изминатите 3688 км с един литър бензин от френски прототип през 2011 г. Младите български инженери също има с какво да се похвалят, защото отбори на наши учебни заведения редовно участват с успех в екомаратона. На практика изоставаме драстично от водещите европейски държави в налагането на електрически превозни средства по масовите пътища, но на теория сме в челото по изобретателност и това се доказва от призовите класирания на българските студенти.

“За да навлязат масово колите с електрическо задвижване, цялата инфраструктура трябва да се промени спрямо този вид автомобили, а не автомобилите да се променят спрямо инфраструктурата. В момента цялата инфраструктура е изградена за бензинови и дизелови транспортни средства”, смята 23-годишният Любомир Николов. Той е завършил семестриално и му предстои дипломиране в специалност “Транспортна техника и технологии” в софийския Технически университет (ТУ). През последните две години участва в екомаратона в отбора на ТУ, който е най-успешният български екип в това състезание. През настоящата 2017 г. тимът на ТУ завърши на трето място в категорията за градски автомобили със задвижване от горивна клетка с водород.

Този тип технология е една от най-чистите сред възможностите за използване на алтернативни източници на енергия в автомобилната индустрия. Водородът (газ без мирис и цвят) се зарежда в бутилка под налягане. Преминава през редуцирвинтил за намаляване на налягането и по тръбопроводи стига до горивната клетка. Там се осъществява химическа реакция по раграждане на водорода, при която отделените протони взаимодействат с кислорода от въздуха и се отделя вода (под формата на капчици или водни пари), а електроните се трансформират в електричество, като минават през постояннотоков трансформатор и се получава постоянен за задвижване на електродвигателя. Екипът на ТУ се спира на система с два мотора. Първият е с мощност 400 вата и служи само за потегляне, тъй като консумира по-малко енергия. А вторият е с мощност 1 киловат (1,36 конски сили) и се включва за постоянното задвижване и поддържане на скоростта. Целият автомобил на ТУ тежи около 100 кг, като възможно най-лекият член на екипа сяда зад волана. И така с една конска сила и един кубичен метър водород се изминават над 220 км.

Това удивително постижение коства много усилия на българските студенти. “Когато се включих в екипа, колата съществуваше на компютър, правеха се финални обработки”, разказва Любомир Николов. “Два месеца по-късно изработихмемодел от стиропор. Занимавахме се с проекта всеки ден след лекциите и покрай работата. Така стигнахме до отливка на матрицата и стана готово карбоновото купе. Някои компоненти съществуваха от предишния автомобил, но ние им направихме подобрения”, разкрива младият инженер. Конструираната от екипа кола поглъща около 70 000 лева. За сравнение – френският проект, който нашите студенти успешно конкурират, е на стойност 1 милион евро.

Талантливи и изобретателни хора като Любомир Николов и останалите наши участници в екомаратона виждат поле за реализация в сферата на технологиите, след като вече са добили опит и са се докоснали до водещите тенденции в автомобилния транспорт. По всичко личи, че бъдещето принадлежи на електрическите коли. Колкото по-бързо свикнем с тази мисъл, толкова по-добре. “Защото те ще променят целия ни живот”, убеден е младият инженер.

Производителите имат думата

Цената е решаващ фактор

Високата цена на автомобилите с електрическо задвижване е реална пречка за тяхното масово разпространение. “Когато производителите предложат такава стойност, която да удовлетворява купувачите, тези превозни средства бързо ще наберат популярност”, прогнозира студентът Любомир Николов. На самия него му е трудно да обърне гръб на любимите си двигатели с вътрешно горене, с които се занимава от осми клас. Личният му автомобил никога не е влизал в сервиз, защото всичко си поправя сам. Безценен опит като механик натрупва по време на стаж в “Балкан Стар”. От това време се гордее с някои много сложни и трудоемки ремонти, които е извършил.