Елеонора Митрофанова - Човек със специални назначения

Президентът на Русия Владимир Путин назначи в петък с указ 67-годишната Елеонора Митрофанова за посланик на Руската федерация в България. С успореден документ от длъжността му бе освободен настоящият руски първи дипломат у нас Анатолий Макаров. Самата Митрофанова се очаква да заеме поста си през февруари. В коментар за близката до руското външно министерство РИА “Новости” Митрофанова заяви, че смята България “за прекрасна, интересна страна”, в която “познава много хора” и приема назначението си “с удоволствие”.

В следващите три денонощия до списването на този текст (разбирайте, изминалия уикенд) не едно и две сензационни “заглавия” и спекулации се появиха из родните сайтове за Елеонора Митрофанова - повечето съшити с бели конци и често основани на елементарна аритметика. Което, както знаем, е похвално постижение за всяко 8-годишно дете. И според “Теоремата за вечната маймуна” за всяко шимпанзе, оставено за безкрайно дълъг период от време пред пишеща машина. Вероятно малко преди да успее да възпроизведе Шекспир. Но да не се разсейваме с теоретична математика.

Напълно рутинната смяна на руския посланик в София идва в контекста на глобалната пандемия от COVID-19 и съпътстващата я надпревара за ваксини, в които Москва играе със собствен кон срещу ЕС; отминалата година също така бе съпътствана с няколко остри коментара от страна на Кремъл за “заплахата”, която представлява превъоръжаването на българските въоръжени сили и операциите на НАТО в Черно море. На които, апропо, България бе оставена да отговаря практически самостоятелно - като при семейна свада - с всичките шпионски скандали, изгонени дипломати и т. н. след като срамежливо загърби общата кампания на Запада преди близо три години покрай отравянето на семейство Скрипал в Солсбъри.

Съвсем сериозно, ако държавниците ни вкупом бяха на някакво ниво (професионално, интелектуално и/или поне национално отговорно) последните две десетилетия, “специалните отношения” с Русия, от които официално страним пред “западняците”, но масово се гордеем “на маса”, щяха да се използват много по-умно. И да не бъдат окончателно загубени до ниво - “кажете, моля!?”. В крайна сметка онези отвъд Виена тайно се надяваха и на това, когато влязохме в НАТО и после в ЕС. Не да легнем на “колективната сигурност” и едва сега да предприемаме някакви мерки за изравняване на стандарта на въоръжените ни сили (минус съкращаването на войската преди 15 години), в контекста на “външна граница” на Алианса. И да даваме повод на “руските” да ни джафкат. Заради масови покупки на техника за една година за сметка на държавния бюджет. И не много ясно в чий интерес.

Бъдещият руски посланик у нас не идва с враждебни намерения, качества или квалификации, точно обратното, силата на Елеонора Митрофанова изглежда е в утвърждаване на културните връзки и контакти на Русия с нейните общности зад граница - както като “посланик със специално назначение” по тези въпроси на руското външно министерство, така и като представител на страната в ръководството на ЮНЕСКО, а до назначаването си в България и като ръководител на федералната служба за поддържане на връзките със страните от Организацията на независимите държави (бившите съветски републики от Централна Азия; без Прибалтика) “Россотрудничество”. С бърз поглед между редовете, мандатът изглежда ясно загатнат, така че да кажем няколко думи и за биографията на следващия посланик на Русия в България.

Елеонора Валентинова Митрофанова е родена на 11 юни 1953 г. в Сталинград (днешен Волгоград) в семейството на високопоставен служител на Съветската агенция за държавно планиране. Висшето си образование по международна икономика получава през 1975 г. от Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО на руски) и е кандидат на икономическите науки. След промените в Русия и разпада на СССР Елеонора Митрофанова се занимава с юридическа дейност, преди да бъде избрана през 1993 г. за депутат от държавната Дума от фракцията на “Либерално-демократичната партия на Русия”, по-известна с лидера си Владимир Жириновски. Парламента напуска през 1995 г., когато става одитор в руската Сметна палата и остава там до 2001 г., когато е първото є дипломатическо назначение - заместник генерален директор на ЮНЕСКО в Париж. След завръщането си в Москва между 2003 и 2004 г. Митрофанова е назначена за първи заместник министър на външните работи на Русия под Игор Иванов и впоследствие Сергей Лавров.

Между 2009 и 2016 г. Митрофанова е руският постоянен представител в ЮНЕСКО, а след това до 2017 г. е посланик със специално назначение на МВнР на Русия за изучаването на руски език зад граница и отношенията с Латинска Америка. От 19 декември 2017 г. е ръководител на федералната служба за поддържане на връзките със страните от Организацията на независимите държави. От лятото на тази година до януари 2021 г. е отново “посланик със специални поръчения” на Руската федерация.

 

 

Идва „меката сила”

Професионалната квалификация на новия посланик на Русия в България (Елеонора Митрофанова) дава основание да се смята, че в Москва залагат на укрепване на икономическите и културните връзки. Това, че посолството по себе си ще работи по всички направления, е едно на ръка, но биографията на Митрофанова показва, че в контактите си тук ще заложи преди всичко на тези контакти, на установяне и укрепване на контактите с руски неправителствени организации, ориентирани към сътрудничестното с България и с български такива за сътрудничеството с Русия. Това е, както се казва, “меката сила” на дипломацията, която руснаците са решили да поставят като приоритет в отношенията.

Валентин Радомирски, дипломат, съосновател на Българското дипломатическо дружество

 

 

Пристига със значима роля

За съжаление българо-руските отношения през последните години са рамкирани от общата геополитическа конфронтация. Те се нуждаят от намиране на този двустранен вектор, който да позволи позитивен диалог и сътрудничество във взаимен интерес. И ролята на посланика за това може да бъде значима.

Любомир Кючуков, бивш зам. министър на външните работи, директор на Института за икономика и международни отношения

 

Имаме основа за добри отношения

Българо-американските военни бази, които изградихме у нас през 2003–2006 г., дори не хвърляха сянка върху българо-руските отношения, които тогава бяха много по-прагматични.  През 2021 г. политическите реалности са съвсем различни, но колаборацията с посланик Митрофанова в ЮНЕСКО е капитал, от който двустранните ни отношения трябва да се възползват. И да не забравяме, че един добър посланик може да калибрира отношението на своята столица към страната на акредитация!

Соломон Паси, бивш министър на външните работи, председател на Атлантическия клуб в България

 

Скандалният брат

Никой не си избира роднините - какъвто е и случаят с Еленора Митфоранова, чийто по-малък брат, Алексей, бивш телевизионен водещ, продуцент и също бивш депутат от ЛПДР на Жириновски се издирва в Русия от 2014 г. за съучастие в престъпна група за измами. Същата година московски съд арестува негово имущество за 1,2 млн. евро, а гореспоменатият Митрофанов оттогава пребивава постоянно в Хърватия. Или поне така се твърди.

Коментари

Задължително поле