Емануела Ковач – нежното острие

Емануела Ковач

Напрегната пандемична обстановка отмени стотици културни събития в София, но Фонд за изкуство и култура „Ангел Симеонов” продължава да осигурява пристан за изкуството, благодарение на отличните условия, които предлага Музей-галерия „Анел” – обемно галерийно пространство и достатъчна дистанция сред посетителите. Една изискана млада дама – добре позната в средите на графиците у нас – събра тук на 19 ноември столичното арт общество за вернисажа на нейната нова самостоятелна изложба. Тя е озаглавена „Острието на иглата”, а авторката, посветила таланта си на специфичната техника „суха игла”, е Емануела Ковач.

Специално за в. „Труд” художничката каза: „Идеята за изложбата е изцяло по покана на проф. Аксиния Джурова. Тя намира, че техниката „суха игла” е мой отличителен белег спрямо останалите колеги. Не че те не работят тази техника, но не и в този мащаб. В експозицията са включени творби от 2008 г. до 2020 г. от четири цикъла – „Акт”, „Откраднати недели”, „Стаята с мен” и „Хоризонти”. За пръв път съм в Музей-галерия „Анел”, очарована съм от обема на галерийното пространство, средата е много различна – уютна, имам усещане за дом, за съпричастие, а домакините са изключително положителни личности. Почти не се изявявам в други сфери на изобразителното изкуство, сухата игла е моята страст. През тази година обаче реализирах корицата на книгата на Димана Йорданова „Писма до Ния, която не родих”. 

За стила на Емануела Ковач говори проф. Аксиния Джурова – куратор на изложбата: „Авторката създава графични творби, ефирни и богати на светлосенъчни нюанси. Названието на изложбата не е избрано случайно. Това е метод, който ни връща назад във времето – към XV век и Албрехт Дюрер. От него до днес са запазени три гравюри, изпълнени в тази техника, която първоначално се е комбинирала с офорта, както това личи от гравюрите на Рембранд. За гравиране при сухата игла би могло да се използва всеки остър предмет, макар че специално за нея има изработени игли. За сухата игла е характерно следата, която инструментът оставя върху плаката, но за разлика от офорта при нея офортното мастило се смесва с маслената боя и линията е омекотена. Именно този начин на изработване използва Емануела Ковач. Това не предполага голям тираж, тъй като намастиляването се извършва на ръка, което придава на отпечатъка стойността на униката. При гравюрите на Емануела Ковач линията е основното изразно средство, което личи особено силно в преумножаването ѝ и достигането до характерен за нея, бих казала, неповторим щрихов ритъм. На моменти той напомня водопад от щрихи, лабиринт, в който наративът почти изчезва и се превръща в пленително видение, забулено в тайнственост, предполагащо различни прочити. Щрихът на Емануела Ковач е до такава степен чист, че носи и елемент на ювелирност, което предполага възприемане от близък план. Това придава особено камерно звучене на гравюрите ѝ – привлекателни и уникални”.

За да поздравят Емануела Ковач, в залата на Музей-галерия „Анел” бяха дошли десетки интелектуалци, колекционери, художници и политици. Сред тях бяха: литературоведът проф. дфн Валери Стефанов, политикът Георги Димов, меценатът д-р Анатолий Кънев, художниците Иван Нинов, Онник Каранфилян, Николай Янакиев, Стефан Божков, Людмил Георгиев, Димитър Петров, Александър Лазаров, проф. Десислава Христова и много нейни студенти.

Изложбата е на разположение на ценителите до 11 декември при спазване на противоепидемичните мерки.

Коментари

Задължително поле