На 18 юни 2019 да почерпят

Макрон призова за диалог с Иран и призова Техеран към търпение

Българският език е петият по популярност в „дарк нет“

Премиерът Борисов е провел телефонен разговор с генералния секретар на ООН Двамата са обсъдили борбата с климатичните промени и опазването на околната среда

Мъжете съжаляват за пропуснат секс, жените – за случил се

Масов бой пред Съдебната палата в центъра на София

Ядрените сили с по-модерни арсенали Москва разполага с 6500 срещу 6185 за САЩ

Част от черешите в Сливенско остават необрани заради ниски изкупни цени

Френски милиардер купи аукционната къща на Sotheby’s

Най-голям ръст при заемите до 250 хил. лв.

Суперкомпютър като на НАСА догодина в България (обзор) Технологията ще бъде използвана в медицината, фармацевтиката, автомобилната индустрия, строителството, от климатолози, спецслужби и др.

Могерини: Доверието в ЕС ще пострада, ако не започнем преговори с Македония и Албания

Бившият египетски президент Мохамед Морси почина в съда

Деница Златева: Не съм очаквала такава буря заради оставката на Нинова

Няма македонска нация преди 1944 г. Гоце Делчев в писмата си пише, че е българин

ЕС – между чужди и свои Притиснат е да избира кои стратегически интереси да следва

На полето на геоенергетиката и геополитиката горещото лято вече настъпва с бързи темпове, като поставя ЕС в изключително сложна ситуация, при която е притиснат да избира между следването на своите собствени стратегически интереси или тяхното загърбване за сметка на твърде натоварващото приятелство с Вашингтон. Изключителните разлики в геополитическата риторика и действия на страни като Франция и Германия, от една страна, и страни като Полша и Румъния, от друга, показват ясна разделителна линия, подпомагана отвън. И ако намесата не идваше от Вашингтон, под форма на изпълняване на приятелски дълг и „общи евро-атлантически ценности“, с голяма вероятност цялата медийна среда щеше да развива опорната точка за „хибридна война“.

В интервю пред швейцарска телевизия преди дни френският президент Еманюел Макрон обърна специално внимание на стария казус за обща европейска армия и възможността ЕС сам да се грижи за своята сигурност. Последният път, когато той говори публично по тази тема, беше в Париж, непосредствено преди формирането на протестите на „жълтите жилетки“. Въпреки справедливите искания, близката история помни, че и други справедливи каузи от началото на XXI век са били впрягани за изпълняване на политически цели и оказване на натиск от външни играчи. Макрон отбеляза също, че Европа никога няма да забрави цената, която Русия плати за победата във Втората световна война. Подобни думи, изречени от действащ президент на държава като Франция, тежат и носят своето значение. Изразената подкрепа за германския канцлер Ангела Меркел също следва да покаже, че двата мотора на Европа действат заедно. От своя страна Германия води трудна битка, която по същество е и битка на целия ЕС, за реализацията на Северен поток-2, който е застрашен от лобизма на Вашингтон. ЕС носи бремето на едно неискрено приятелство, упражнявано с натиск, прикриван зад красив параван на общи ценности.

В енергийния XXI век хищничеството е представяно за приятелство, а ценностите дрънкат на пари и оръжие. Отговорът не закъсня. Ден след интервюто на френския президент за RTS, Доналд Тръмп прие в Белия дом президента на Полша Анджей Дуда. Докато Макрон говори за обща европейска сигурност и отговаря на въпроси за френския самолет Рафал, Полша сключи сделка за придобиването на 32 самолета F-35. (Интересно защо за Полша може F-35, а за България – F-16?)

До преди година Тръмп говореше за намаляване на американското военно присъствие в Европа. Погледът в настоящето показва, че колкото повече се говори за нещо, толкова повече не се върши или се върши наопаки. Резултатът е изпращане на още 2000 американски военни в Полша. Задоволяването на интересите на военнопромишления комплекс, както и изпълняването на надпрезидентската програма Русия да бъде откъсната от каквато и да е свързаност с ЕС, дават поглед към бъдещите президентски избори в САЩ и амбициите на Тръмп за повтаряне на мандата. Това бяха и двете външнополитически задачи на настоящия американски президент, когато дойде на власт – да продава оръжие и енергоресурси. Примерите за продажба на оръжие са много – от богатите арабски държави до малките възможности на България. Когато се коментира продажбата на енергоресурси, важи в пълен смисъл фактора на стратегическия интерес, а именно възможността да се пренебрегва икономическата полза, с цел постигане на политическа цел. Полша има политическата амбиция да няма нищо общо с руския газ и вече няколко години купува по-скъп американски втечнен. Сключването на 20-годишен договор на стойност 8 млрд. долара показва, че геоенергийната игра е преминала в нова фаза. Вече се играе за крайности – спиране на Северен поток – 2, максимална ангажираност с втечнен газ както от север, така и от юг през Ревитуза в Гърция. Това далеч не означава, че втечненият газ може да бъде с произход единствено от САЩ, но смисълът е да бъде ограничена Русия, а Европа откъсната от артериалната газопроводна свързаност.

Енергийните проекти, както по примера на Полша, доста често са свързани и с реализацията на военни сделки. Правейки анализ по вектора север-юг е уместно да се спомене и евентуалното продължение на Турски поток и възможната реализация на АЕЦ „Белене“. В Румъния, на десетки километри от българската граница, е в бърз ход разширяването на военна инфраструктура, която ще приеме американската система THAAD. Избраното място, в близост до Девеселу, случайно или не, се намира на около 70 км от площадката на бъдещата АЕЦ „Белене“ и на около 60 км от Козлодуй. Показателно е, че THAAD бе разположена в Гуам през 2016 г. вследствие на заплахата от Северна Корея, а последно и в Израел през тази година. През 2017 г. Вашингтон сключи сделка със Саудитска Арабия на стойност 15 млрд. долара за придобиване на системата. Реализацията на всеки енергиен проект в крайна сметка е резултат от политическо решение, независимо чрез упражнен натиск или суверенна воля. Разполагането на военна техника от подобен тип в изключителна близост както до съществуваща АЕЦ, така и до бъдещ гаозпровод или бъдеща АЕЦ, по-скоро компрометират проекта, в чиято основа стои Русия.

ЕС все още е твърде неконсолидиран вътрешно, силно зависим и фрагментиран по отношение на визията за своето геополитическо бъдеще. Историята е цинична и не дава време за губене. ЕС или ще се научи да бяга със скоростта на своите амбиции, или ще се препъне в препятствията, поставяни от свои и от чужди.

 

България и интересите й

И ако „Белене“ може да бъде реализирана от стратегически инвеститор, различен от Русия, само чрез ангажиране на Росатом като изпълнител и производител на вече закупените реактори, то газът по Турски поток и неговото продължение е основно руски. Това не означава, че България няма да реализира продължението на Турски поток. Напротив – България следва да отстоява своя стратегически интерес както на Изток, но така и на Запад.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.