Етнографи показват изложба посветена на коня и каруцата

Експозицията в музей „Етър” пренася във времето, когато каруцата е смятана за трабант, а файтонът за мерцедес

Уредниците Росица Бинева и Павлина Дамянова представиха една от най-популярните изложби на Етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово.

„Кога си на кон хем седиш, хем ходиш – конят в бита на балканджията“ гостува на Регионален исторически музей-Търговище и може да бъде разгледана в Славейковото училище до края на април. Това е първото гостуване на ЕМО „Етър“ в Търговище.

Изложбата е интересен поглед върху нашето минало и е заслуженото признание за ролята на коня в живота на балканджията от ХІХ до 40-те години на ХХ век. Тя ни пренася в една отминала епоха на усилен труд, преклонение пред природата и дълбока почит към традициите.

„Кога си на кон хем си седиш, хем си ходиш” – шегуват се някога балканджиите. Конете са тяхното „превозно средство” по стръмните, тесни пътеки. Те са добри помощници в селското стопанство. Осигуряват поминъка на планинците, известен като кираджийство и кърджийство. Занаятите, свързани с функционалното им поддържане и изработване на амуниции - налбанство, сарачество, самарджийство, коларо-железарство - дават прехрана на голям брой майстори от региона“, разказва уредникът Росица Бинева.

От думите й става ясно, че навремето всяко семейство се стреми да притежава поне няколко коня. Тяхната сила, красота и брой олицетворяват социалния престиж на стопаните.

„Кон са назаем не дава” – той е другар, помощник и имане. Затова балканджиите почитат коня и на Тодоровден изразяват обичта и преклонението си пред неговата сила“, допълва Павлина Дамянова.

В изложбата са представени над 100 експонати и много архивни снимки от фонда на Исторически музей–Горна Оряховица, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство–Трявна, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства–Троян, Държавен архив–Габрово, ЕМО „Етър”.

Сред основните акценти в изложбата е конят в селския живот.

"Жеко, Кешо, Дуньо, Арап и Алчо - това са част от имената, с които селските стопани от Габровско наричат своите най-важни помощници - конете. Посетителите на изложбата могат да се запознаят с основните селскостопански дейности, които са невъзможни без конска сила - обработка на почвата, зариване на зърната при сеитба, превозване на товари, вършитба и т.н.", обясняват етнографите.

Конят в живота на града пък е разказ за времето, когато каруцата е трабанта, а файтонът - мерцедесът. За градските условия конете са предпочитани пред волове и биволи – движат се по-бързо, конските каруци са по-малки и по-комфортни. Функционирането на обществените служби също е немислима без коне. Във всеки хан, освен стаи за настаняване, има и обори за коне и волове.

Много важен поминък за габровци е търговията. Кираджиите са пътуващи търговци, които достигат до всички краища на Османската империя и пренасят стоките, произведени от габровските майстори.

"В изложбата има тематични модули за занаятите, посветени на поддръжката на коня.Налбантството е изработване на подкови.Подковата е метална пластина, която предпазва копитото от преждевременно износване. В изложбата са представени всички разновидности на подковите, използвани в миналото – зимни, летни, турски (поставят се на животни с дефектни чепки на копитата), магарешки, конски и волски", уточняват уредниците. Не случайно другото име на занаята за поставяне на подкови е подковачество. Майсторът не се занимава само с изработването на подковата, а и с нейното поставяне. Това е един от най-устойчивите занаяти, практикуван в Габровско и в наши дни.

„То без самарджии няма да мине, ами дано не са аджамии, че ще ни обелят гърбовете, докато се научат”. Това е народна поговорка, която напомня, че за всяка работа трябва да се придобие опит.

Опитни и известни са габровските самарджии и не е случайно, че един от най-старите еснафи в Габрово е техен. Изложбата представя любопитна информация за видовете самари, за окомплектоването на стоката и пренасянето й със самар", информират още етнографите.

Друг занаят свързан с коня и каруцата е сарачеството или както казват планинците: „Конят давам, юларят не давам”. Появата на този майсторлък е свързана с използването на коня като товарно, ездитно и впрегатно животно. В експозицията е включен целият набор на конски принадлежности, изработвани от майсторите сарачи – хамут, палдъм, юзда, седло, юлар, дизгини и др.

Внимание се отделя и на транспортните средства - коли, каруци, талиги, брички, кабриолети, файтони. Те пътуват по пътищата, благодарение на уменията на колари и коларо-железари.

"Както са казвали дедите ни: „Подкован кон уроки не го хващат”. Важен акцент в изложбата са народните поверия, празници и обичаи, свързани с почитането на коня - от вярванията, свързани с неговата сила - от него бягат всички нощни демони, през Тодоровден и обичаите, съпътстващи празника", допълват специалистите.

Изключително интересни за посетителите са пословиците и поговорките, представени в изложбата. Като любопитен акцент те вплитат устната народна традиция в общата концепция за преставането на коня като другар, помощник и имане.

За колорита на изложението се разчита на мутафчийските изделия. Мутафчийството е сред най-добре развитите занаяти в миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия. Той е обвързан с разрастването на занаятите и търговията и оттам все по-широко използване на кираджийските кервани. Мутафчиите тъкат големи количества мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови - чували за жито, поставяни в каруците. Изработват и чулове за коне и биволи, дисаги, конски торби за зоб, конски чували и др. Изделията на мутафчиите са изключително здрави и функционални.

В изложбата на ЕМО „Етър” се отделя специално внимание на детската аудитория, чрез модула с игри, гатанки и любопитни факти. Децата имат възможност с рисунки да изразят емоцията си от видяното.

Експозицията е придружена от два филма, представящи изработване на подкова и подковаване на кон – демонстрация на обичаи, свързани с Тодоровден.

Коментари

Задължително поле