Етнодемографският връх на айсберга в РС Македония

Зоран Заев обявява победата на изборите.

Изборите РС Македония бяха спечелени от социалдемократите (СДСМ) с минимална преднина от 12 хиляди гласа. Партията на Зоран Заев ще има 46 места в 120-членния парламент, докато опозиционната ВМРО-ДПМНЕ ще бъде представена от 44 депутати. Решаваща ще е ролята на най-голямата партия на албанското малцинство - Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), която ще разполага с 15 места в парламента.

Наличието на партии на етническа основа в Република Северна Македония неминуемо определя и структурата на 120-местното Собрание в Скопие. Правенето на политически прогнози обаче винаги е било възпрепятствано от факта, че вече 18 години там не е имало преброяване на населението. Но именно данните от 2002 г., неоспорвани от никого и приемани за достоверни, показват, че общият брой на албанците е бил 509 хил. души, което тогава е представлявало 25% от населението на страната.

Ако се тръгне по обратния път обаче - от резултатите от предсрочните парламентарни изборни от 2020 г. да се направят изводи за сегашната етническата структура на населението, макар и с немалко забележки, могат да се направят някои ориентировъчни заключения.

В северномакедонския парламент влизат 30 депутата от самостоятелно явилите се албански партии. Общият брой на депутатите от македонските партии е 90, като 46 са избрани с листите на СДСМ и 44 от ВМРО-ДПМНЕ. Партията на Зоран Заев обаче не се яви самостоятелно на изборите, а в коалиция с албанска партия „Беса“ на Билал Касами, поради което в тази парламентарна група има още двама албански депутати.

С известна условност това означава, че сред населението в избирателна възраст албанците днес представляват около 27%. Точен анализ не може да се направи, защото най-вероятно поради емиграция на тази група население и невъзможността за завръщане поради ситуацията с Ковид-19, избирателната активност в албанските райони бе по-ниска. Освен това обаче за албанските партии гласуват и други мюсюлмани като роми, турци и част от торбешите (македонци/българи мюсюлмани), като това до голяма степен е обусловено и от процесите на тяхната асимилация. Като се има предвид, че делът на албанците и гравитиращите около тях във възрастовата група до 18 години е по-голям поради по-високата им раждаемост, то може да се приеме, че сред общия брой на населението на РС Македония албанците днес са около 30%.

Въз основа на този извод могат да се направят и средносрочни прогнози за бъдещите етнодемографски и политически процеси сред населението на РС Македония. Тъй като албанската раждаемост, макар и вече отрицателна, все още е по-висока от „македонската“, изменението в етническата структура ще продължи още известно време, като най-вероятното възможно съотношение би било 65 към 35%. Това означава, че на база на естествените демографски процеси РС Македония в перспектива не може да се превърне в трета албанска държава. Тя ще продължи да има макар и силно деформиран поради македонистката идеология доминиращ български облик, но с ясно изразени териториални различия.

Тази структура на населението ще продължи да предизвиква процес на предефиниране на РС Македония, което я обрича на политическа нестабилност. При всички случаи обаче македонизмът като антибългарска идеология ще се свива, като тези два факта би следвало да залегнат при разработването на бъдещата българска политика.

Коментари

Задължително поле