Етнолог от Велико Търново изследва древни оброчища

Параклисът бил осветен на 12 юли в навечерието на празника на Св. Марина - 17 юли.

Д-р Илия Вълев проучва местността „Света Марина” и чешма с целебна вода край Дряново

Призовава, който има архивни снимки, да му ги предостави

Етнолог от Регионалния исторически музей във Велико Търново изследва древни оброчища. Д-р Илия Вълев е проучвал десетки свети места, като сред тях са известният и до днес действащ Дряновски манастир, църковните храмове в градовете Дряново, Трявна, Габрово и в село Искра. Напоследък научният интерес на етнолога е привлечен от местността „Света Марина” с чешмата-аязмо край град Дряново и село Царева ливада. 

„Това е специфичен вид „свято място”. То има белези на старите традиционни оброчища, за които може да се каже, че са „храмове под открито небе”. От теоретична гледна точка оброчищата са средища на религиозен живот, на които се извършват цял комплекс от традиционно определени действия за осигуряване на очаквани блага. Такива обредни практики са даването на курбан и организирането на обща празнична трапеза, отслужването на водосвет и/или маслосвет, паленето на свещи за здраве и други“, разяснява д-р Вълев. 
Изследователят споделя любопитен факт свързан с местността.

„Покрай нея откриваме няколко културни напластявания – имаме останки от стар римски път, което означава, че тази местност е била средищно място още от античността. Имаме материални белези и предания за времето на Второто българско царство, за периода на османското владичество, за годините на партизанските борби и наложилата се в последствие комунистическа идеология“, изброява д-р Илиян Вълев.

По думите му преданието свързва извора на чешмата с падането на България под османска власт през 1393 г. В деня на Св. Марина покрай тази местност се е водила жестока битка между османските нашественици и защитниците на крепостта Стринава, чиито останки се откриват на едноименното плато над Дряново и Дряновския манастир. Тази крепост от не малко историци се припознава не само като лятна резиденция на Асеневци, но и като стратегически обект, пазещ един от подходите към столицата Търново. 

„В деня на Света Марина след продължителна кръвопролитна битка паднали убити много българи. За съжаление и крепостта била превзета, но като по чудо „там където се проляла много българска кръв бликнал извор с целебна вода за очите”. Друго пък предание допълва, че полусляпо овчарче, което пасяло в района овцете на местен турски бей си измило очите с изворната вода и почти веднага прогледало. Това чудо бързо се разнесло между хората и беят заповядал на мястото на извора да се направи чешма. От тогава местността станала свято и притегателно за населението от региона средище и всяка година в нощта и рано сутринта в деня на Света Марина започнали да идват хора от близо и далеч, за да се измият и да си налеят от животворната течност, както и да запалят свещ за здраве. Вярвало се, че именно тогава водата е най-целебна и всяка болежка минавала“, разказва етнологът. 

Той допълва, че по откъслечни спомени тази вяра не замира съвсем през атеистичния социалистически период, макар посещенията до местността да са били свързани не с почитането на светицата, а с чествания на други събития, касаещи комунистическото движение в България. 

„Исторически факт е, че край чешмата са се провеждали не веднъж нелегални срещи на партизани, а на 29 август 1942 г. там се е провело и заседание на Районния комитет на БРП /к/, по време на което са набелязани определени задачи по подпомагане на партизанското движение. Това събитие е увековечено с паметна плоча до чешмата, като поради тази причина за известен период тя носи името Партизанска“, изтъква д-р Вълев. 
Първото му посещение на чешмата било през 2008 г., когато подготвял бакалавърската си теза за развитието на оброчищната традиция в Дряновско. 

„На чешмата ме заведе един местен човек, който добре познава района и неговата история. Покойният вече дядо Стойко Василев ми разказа легенди и предания и ми разкри различни вярвания, свързани с извора. На него дължим инициативата за поставянето на параклис, посветен на светата великомъченица Марина край едноименната чешма. Още преди 12 години той ми сподели мечтата си някой ден тук да издигне параклис, където хората могат спокойно да дойдат и да останат насаме с мислите и молитвите си“, разказва д-р Вълев. 

Етнологът решил върху чешмата да постави икона на светицата, която да напомня на всички на кой е пазителят на целебния извор. През август 2013 г. иконата била поставена. „Интересно е, че като по чудо, когато отидохме с приятели да я поставим, „леглото” на иконата беше оформено. Един от облицовъчните камъни на лицевата страна на чешмата беше откъртен, като празното място от него се оказа с точните размери на иконата, която бях взел. С приятеля ми изкуствоведът д-р Димо Иванов, учител в Горна Оряховица бяхме измислили няколко варианта как да закрепим образа на Света Марина, но това не се наложи. Ликът на Света Марина до ден днешен благославя всеки отишъл да налее вода от чешмата“, подчертава д-р Илия Вълев. 
Етнологът уточнява, че идеята пък за вида на параклиса-проскинитарий се родила случайно по време на екскурзия до крепостта Хоталич над Севлиево. 

„В покрайнините на града има двор за градинска мебел и декорация, където видях различни скулптури и колони, както и разнообразни капители. Реших, че един такъв капител, който да е кух отвътре и да е с отвор от едната страна би бил чудесна „къщичка-подслон” за Света Марина. След година-две от поставянето на иконата над чешмата видях, че от слънцето изображението започва да губи ярките си цветове и трябваше ликът на светицата да бъде защитен от атмосферни влияния. Управителят на двора за градинска мебел и декорация изработи детайлите за параклиса-проскинитарий в специално приготвени за моята поръчка калъпи“, разкрива д-р Вълев. 

Етнологът намерил доброволци, с които монтирали параклиса. Д-р Вълев е благодарен за съдействието на Александър и Даниела Райкови, на Пламен Николаев и на инж. Димитър Иванов от град Дебелец. 

Бях решил в нишата на параклиса-проскинитарий да поставим временна хартиена икона на Света Марина, която да стои и „пази” мястото до официалното освещаване на параклиса.

Междувременно друг мой приятел и съратник Йордан Райков от Дебелец, който е роден в деня когато честваме Света Марина – 17 юли, дари две икони за новия параклис – една с лика на света Марина, а другата на Иисус Христос и 12-те апостоли върху лозница, т.е. с изображението, визуализиращо сцената „Иисус Христос: Аз съм лозата, а вие пръчките“, разказва д-р Вълев.

Освен това той и други негови приятели обновили цялата местност и ремонтирали беседката в близост до аязмото на Света Марина. 

„Предстои и почистване на черния път, който води до местността. Възнамерявам да продължа с издирването и проучването на историята на местността и чешмата, защото съм сигурен, че има какво още да научим за този район както от архивите, така и от местната народна памет. Затова и приканвам всеки, който пази архивни снимки и спомени за местността да се свърже с мен. Така заедно ще съхраним историята на това свято място“, призовава етнологът д-р Илия Вълев.

Коментари

Задължително поле