Руски журналист нарече Горби най-страшния Юда от времето на Христос

Да реагираш остро на мумията на Горбачов е все едно да говориш с починалия Юда. Е, и какво вече трябва да му се доказва?

Но яростната негативна реакция на гражданите на неговите думи за „Таймс“ също е разбираема: да чуеш съжаление за разрушения Съюз от някой, който активно го рушеше, като лидер на съветския народ, е рядко свинство. Необходимо е да имаш голяма наглост и безсрамието на уличен негодник, който съзнателно е убил човек, но не се смята за виновен.

Да, формално Горбачов не е подписал Беловежките споразумения и дори е бил против тях, на противоположни барикади, като първият и последният президент на СССР. Но всъщност е очевидно, че Горби, чрез своето вредителство в името на „гласността“ и компромиса със Запада и в името на „перестройката“, роди Елцин и олигархията, и предопредели разпада на СССР като единна държава, обричайки го на десетилетия от войни.

Това е разбираемо за всеки, който поне донякъде е живял в онези години или, ако не е, е прочел внимателно документите за Перестройката. За броени години Горбачов нанесе редица удари срещу собствената си държава - СССР. Ще изброя накратко най-страшните от тях.

Първият и най-важен е пълния отказ от външнополитическите интереси в полза на Запада под прикритието за прекратяване на Студената война. „Новото мИслене“ (дори и несръчния акцент има значение) напълно дезориентира не само държавата, но и хората. Горбачов буквално принуди Съюза да падне в обятията на вълк в овчи кожи.

Какво ни струваше само неговото разрешение да се обедини Германия или по-точно да предаде Източна на Западна Германия, за едното нищо, без взаимни гаранции или условия! Това е чисто престъпление срещу интересите на страната и на руския народ.

Втората посока на ударите беше върху икономиката на СССР. Законите за държавното приемане и прехвърляне на предприятия към счетоводно отчитане всъщност унищожиха плановата икономика, като не предложиха нищо в замяна и това скоро доведе до тотален дефицит на стоки от първа необходимост.

Фотографиите от онези времена с празните рафтове показват живота в Съюза като мизерен и гладен. Но истината е, че преди Перестройката  и Горбачов нямаше такъв дефицит и празни рафтове: да, нямаше изобилие от стоки, но плановата икономика беше настроена точно до минимума, необходим за такава огромна държава. И тя беше умишлено дезорганизирана и дестабилизирана, за да докаже неефективността на такава икономика и на СССР като цяло.

От същата серия удари беше и кампанията за засилване на борбата срещу нетрудовите доходи, когато бяха притискани шофьорите и дребните продавачи, докато кооперациите, с негово разрешение, продаваха на левите партии стоки директно от фабриките с огромна надценка и по този начин създадоха първия спекулативен капитал. Подобна несправедливост силно удари по самосъзнанието на съветските граждани, свикнали с това, че всички по принцип са равни по доходи.

При Горбачов процъфтяха и така наречените привилегии на чиновниците, с които по-късно Елцин се „бори”.

Огромна роля за дезориентацията и озверяването на хората изигра идиотската (не може да се нарече иначе) антиалкохолна кампания, когато външно доброто начинание беше сведено до издевателство: изсичаха се лозята, унищожаваше се висококачествен алкохол, създаваше се дефицит на всякакви напитки за възрастни, докато производството на ''горена'' водка разцъфтя, а нивото на алкохолизъм и отравяне просто нарасна.

Ако в началото беше възможно да се предположи, че всичко това е идиотизъм на „особено надарен“ комбинатор и демагог, сега вече е ясно, че само един вредител работи по този начин.

Само с умишлен удар върху държавното управление може да се обясни създаването на законодателен орган, паралелен на Върховния съвет - Конгрес на народните депутати. Държавният апарат престана да разбира кого да слуша и вместо да взима решения, започна преливане от пусто в празно. Оттам, от този конгрес, излязоха всички елцинисти и „демократи от първата вълна“.

Лишаването от монопола на КПСС през 1990 г. - отново, без да се създава друга партия на мнозинството - всъщност предопредели разпада на СССР.

В същото време Горбачов нанасяше всички възможни удари по Съюза, завоалирани по йезуитски с връщане към източниците на комунизма, към ленинизма и уж за връщане на властта на обикновените хора. Всъщност това бърборене имаше за цел само да прикрие открития саботаж на Горбачов и на неговата цяла кохорта от предатели на власт.

Всичко това не отрича истината, че Съветският съюз се нуждаеше от реформи, държаваното управление трябваше да бъде обновено, а икономиката трябваше да се пренастрои към нуждите на хората и много граждани искрено се надяваха, че ще видят „социализъм с човешко лице“, уморен от всякакви глупости. Нещо повече, съветският проект беше идеологически изчерпан и бяха необходими някаква друга концепция за ценности и идеали, и други държавни механизми.

Горбачов обаче изобщо не правеше това. Този неуспешен реформатор  си нямаше и представа какво да прави – той искаше да направи нещо като в Китай. Същия Китай, който той презираше като предател на страната. И така ще си остане в руската и световната история - най-страшният Юда от времето на Христос.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)