Фабриката за внушения: Трите опорни точки на задкулисието срещу Пеевски

Основа на всяка пропаганда е мисленето по опорни точки. Затова всяко задкулисие вади в обществото прости тези, които не почиват на реални факти, а само на внушения, но се запомнят лесно. Така все по-успешно се налага моделът на информационната конфронтация, при който първо се изгражда публичен образ на виновник, а едва след това започва търсенето на доказателства.  

Скандалът се превръща в цел, а фактите – в средство, което се използва само, когато потвърждава предварително изградената теза. В подобна среда общественото внимание постепенно се измества от икономиката, доходите, здравеопазването или демографските проблеми към поредица от шумни политически кампании, чийто живот често приключва още преди истината да стане известна. 

Как се изгражда публичният разказ 

Механизмът вече изглежда добре познат. Появява се силно политическо обвинение. Следват телевизионни участия, платени журналистически коментари, представяни като разследвания, коментари и анализи на говорещи глави под наем, които започват да развиват първоначалната теза.  

В публичното пространство постепенно се натрупват предположения, интерпретации и „експертни“ оценки, докато границата между доказан факт и хипотеза започва да се размива. В един момент вече не е толкова важно какво действително е установено. Достатъчно е дадено твърдение да бъде повторено многократно, за да започне да изглежда безспорно. 

Този модел се наблюдава в българския политически живот от години. Независимо кой управлява, около определени политически фигури периодично възникват нови скандали, които следват почти идентична логика – обвинение, обществен шум, медийно преповтаряне, а след това постепенно затихване, когато започнат да се появяват неудобните факти. 

Случаят с полетите 

Последният пример е изкуственият скандал около така наречените "полети” на опозиционния лидер на ДПС Делян Пеевски. Темата започна с категорични публични твърдения, които създадоха впечатлението, че фактите вече са окончателно установени. Последваха множество телевизионни участия и публикации, които започнаха да изграждат цялостен разказ за влияние, зависимости и предполагаеми нарушения. 
Само че развитието на случая показа далеч по-различна картина от внушенията. В публичното пространство започнаха да се появяват официални документи, справки и други данни, които тотално опровергаха първоначалните твърдения. Вместо обаче този нов контекст да получи същото внимание, общественият интерес постепенно остана концентриран върху първоначалния скандал. Така отново се потвърди едно старо правило – обвиненията винаги се разпространяват по-бързо от опроверженията. 

След скандала – повторението на познатите тези 

Почти веднага, след като първоначалният разказ започна да среща въпроси, публичният дебат се прехвърли към други, вече добре познати теми. Вместо разговорът да остане концентриран върху това дали конкретните твърдения са доказани, фокусът постепенно беше преместен към три опорни точки с неистини, които се пробутват от задкулисието срещу Делян Пеевски от години. 

По този начин предметът на спора се разшири далеч извън конкретния случай. Вместо да се търси отговор на въпроса защо първоначалните твърдения, изнесени от вътрешния министър Демерджиев се оказаха неистина и кой ще понесе отговорност за разпространението й, започнаха да се преповтарят вече познати твърдения за имуществено състояние на Пеевски, доходите му и действието на санкциите по закона "Магнитски". 

Първата опорка – кой плаща полетите 

Най-често повтаряната опорка е, че подобни полети не могат да бъдат финансирани с възнаграждението на народен представител. Това внушение обаче пропуска обстоятелството, че имуществените декларации на Пеевски съдържат информация не само за депутатската му заплата, а и за доходи и участия в търговски дружества. С две думи, Пеевски е сериозен бизнесмен, който през годините не просто е декларирал доходите си, но и е дарявал солидни суми за различни обществени каузи.  

Данните за парите на Пеевски са записани официално в имотните декларации, подавани от лидера на ДПС до публичния регистър в Сметната палата. Въпросните декларации ясно показват, че лидерът на ДПС има нужните средства, за да покрие разходите за полетите си. И няма нужда да разчита на депутатската си заплата, 

Втората опорка – декларациите и "липсващите милиони" 

Друга често използвана линия на атака е твърдението за огромно разминаване между декларирано имущество и реални доходи. В публичното пространство периодично се цитират суми от стотици милиони левове. Истината обаче е друга. Тези изчисления се получават чрез механично сумиране на едно и също декларирано, но неизплатено вземане за дивидент за различни отчетни години. С две думи тази опорка е продукт на грешната аритметика на авторите си, които формират въпросната сума с механичното събиране на вземането за дивидент на Пеевски, дължимо от фирмата му, което той всяка година пише в декларацията си, защото не му е платено. А „математиците“ Ивайло Мирчев и Божидар Божанов удобно сумират същата сума за всяка година, за която вземане е декларирано, за да изкарат, че имало разминаване между доходите и приходите му на стойност 100 млн. лева. Елементарно е. Но е удобно същото внушение да бъде повтаряно постоянно с идеята хората да му повярват.
      
Третата опорка – санкциите по "Магнитски" 

Третата широко използвана опорка е свързана със санкциите по американския закон "Магнитски". В публичния дебат те често се представят като основание за ограничения и в България. Правният спор обаче е значително по-сложен. Според редица юристи и публично изразявани позиции на европейски институции санкции, наложени от трета държава, не пораждат действие в правния ред на Европейския съюз. Има и изричен Регламент №2271/1996г. на Съюза, приложим и за България, който забранява прилагането на санкционни режими на трети за ЕС държави спрямо европейски граждани. Толкова по въпроса.   

Както уточни и самият Пеевски, за плащането на полетите са използвани лични и семейни средства, а не публичен ресурс: „Публичен ресурс не е ползван за моите разходи. За всичко, за което съм подал сигнали и се потвърди, министър Демерджиев незаконно е разследвал личния ми частен живота за полети, които са платени от мен и моето семейство. Моят личен живот е моя тема. Не е тема на никой друг, при условие, че публичен ресурс не е ползван за моите разходи“. 

Къде свършва разследването и започва внушението 

Разследващата журналистика има незаменима роля в демократичното общество. Тя трябва да поставя неудобни въпроси и да държи властта под обществен контрол. Но именно затова върху нея пада и най-голямата отговорност – ясно да разграничава фактите от внушенията. Когато тази граница започне да изчезва, съществува риск зрителят или читателят да остане с впечатление, че вече има установена вина, макар институционалните проверки още да не са приключили. А когато впоследствие се появят факти, които опровергават първоначалния разказ, те рядко получават същата публичност. Така общественият дебат постепенно започва да се гради не върху доказателства, а върху внушения. 

Инфлацията на сензациите 

Постоянното производство на политически скандали има още един страничен ефект. Обществото постепенно привиква към тях. Всеки следващ "най-голям скандал" живее все по-кратко, защото идва веднага след предишния. Получава се своеобразна инфлация на сензациите, при която извънредното започва да изглежда нормално. 
В такава среда истинските обществени проблеми остават на заден план, защото трудно могат да се конкурират със зрелището.

Независимо дали става дума за Делян Пеевски или за който и да е друг политик, принципът следва да бъде един и същ. Обвиненията заслужават обществено внимание само когато могат да бъдат проверени и доказани. Ако доказателствата не са достатъчни, журналистиката има задължението да го каже също толкова ясно, колкото е представила и първоначалните съмнения. 

Свободата на словото не освобождава от отговорността към истината. Напротив – именно тя прави тази отговорност още по-голяма. Защото демокрацията не се крепи върху най-шумното обвинение, а върху способността на обществото да различава фактите от внушенията.