Труд
Автор:
Труд news
МАЯ ЦВЕТКОВА
Визионерство, опит и кураж са необходими днес на българската енергетика
Идва ренесанс на атомната енергетика. Как би могла да се строи и финансира АЕЦ „Белене“ и необходими ли са на страната ни малки ядрени реактори, коментира пред „Труд“ д-р Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). Изтъкнатият енергиен експерт споделя мнението си и за ВЕИ и за необходимостта от реформа в българската енергетика.
- Г-н Хиновски, напоследък отново се заговори активно за строителството на АЕЦ „Белене“. Ако си представим теоретично, че проектът би могъл да бъде рестартиран още през тази година, какви са основните етапи през които той би трябвало да премине и за какъв период от време, за да бъде построена новата АЕЦ?
- Първо, дори при най-добри условия проектът АЕЦ „Белене“ е невъзможно да бъде рестартиран скоро. И не защото той не е възможен, а геополитическата обстановка не го позволява. Констатирал съм, че темата за този проект се повдига периодично в публичното пространство тогава, когато в обществото настъпват колебания относно водената енергийна политика. И това е така, защото липсва национална енергийна стратегия, която в дългосрочен план дефинитивно да определя приоритетите. Относно реализацията на проекта в съществената фаза на строителни дейности - нито практически, нито дори теоретично е възможно това да се случи тази и дори следващата година, защото за това е необходима дълга предварителна институционална подготовка. Тя е с продължение 2-3 години и е свързана с анализи на състоянието на съществуващото оборудване, актуализация на съответствието на проекта с актуалните регулаторни изисквания, разработване на пазарен модел и нотификацията му от ЕК и много други подготвителни дейности.
- Как гледате на варианта, новата АЕЦ „Белене“ да бъде построена с участието на Украйна и под каква форма евентуално би могло да се случи това?
- Един евентуален проект за довършване на АЕЦ „Белене“ трябва да се организира по всички европейски правила за инвестиционен проект с участието на партньори и доставчици на оборудване от страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Участието на Украйна е възможно, но не може да бъде водещо, защото тази страна след разпадането на Руската федерация загуби до голяма степен ядрения си научен потенциал. Освен това трябва да се знае, че наличното оборудване за „Белене“ е едва 20% от необходимото за завършването ù. Тепърва предстои организиране на търгове за доставка на останалите съоръжения от тези страни, ядреното гориво, разработване на технически проект и Доклад за обосновка на безопасността, лицензиране на проекта, строителство, монтажни и настроечни дейности и много други. Именно поради изключителната сложност на този процес, той трябва да стане с участие на технологични компании от страните от ОИСР. Поради тази причина в нашите разработки проекта носи наименованието „Европейски консорциум Белене“ - аналогично на проекта за модернизация на 5 и 6 блок, който беше наречен „Европейски консорциум Козлодуй“. В този контекст участието на Украйна би било добре дошло, но то не може да бъде решаващо, защото става дума за милиарди евро и доставки на ядрени съоръжения от последно поколение.
- Приблизително колко би струвало изграждането на АЕЦ „Белене“ и по какъв начин би могло да се осигури финансирането от милиарди евро? А реалистично ли е да очакваме, че за това финансиране биха се отпуснали и европейски средства?
- По най-консервативни оценки, бюджетът на един проект за дострояване на АЕЦ „Белене“ ще бъде около 12-14 млрд. евро за двата блока. Една част от средствата могат да се осигурят под формата на експортни кредити на страните доставчици на оборудването, друга - от специализирани финансови организации, трета - от собствено финансиране на собственика-оператор на централата. Но тук искам да разоблича една упорито разпространявана мантра, че този проект може да се реализира и узакони без участие на руски институции. В областта на ядрената енергетика в света узаконяването (или лицензирането) на един ядрен обект изисква участието и „печата“ на т. нар. главен конструктор на оборудването, главния проектант и производителя на оборудването, както и научния ръководител на пуска.
- А има ли необходимост от изграждане на нови два блока на АЕЦ „Козлодуй“?
- Абсолютно. Изграждането на два нови блока в АЕЦ „Козлодуй“ е въпрос на енергийна стратегия и в краен случай те трябва да се възприемат като заместващи мощности на блокове 5 и 6, които след 15-20 години неизбежно трябва да бъдат изведени от експлоатация.
- Г-н Хиновски, какво е мнението Ви за малките ядрени реактори. Подходящи ли са те за българските условия?
- Съвременните ядрени модулни реактори отдавна вече не са „малки“. Днешните прототипи на такова оборудване са в диапазона 100-400 МВт, т. е. те могат да бъдат наречени „средни“, но продължават да носят етикета „малки модулни реактори“. Смятам, че тези реактори са много подходящи за българската енергетика и индустрия, поради мощностите им спрямо капацитета на българската енергийна система. Но най-важното им качество е, че те могат да работят с комбинирано производство на топлинна енергия, технологична пара и други химически продукти при много изгодни икономически параметри. Така например, такъв един ядрен реактор, работещ в комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия, произвежда такава с 50-60% по-ниска цена от една топлофикационна централа на природен газ. Стандартната инвестиция за един модулен реактор в Европа за проект с мощност 350 МВт е 2,5-3 млрд. евро, себестойността на електроенергията е 80-100€/МВтч, а срокът на изграждане на един такъв обект е 4-6 години след получаване на всички разрешителни. Това е най-изгодният модел за модернизация и на българските топлофикационни централи, който вече се прилага във всички европейски страни и води до значителни икономии в бюджетите на топлофицираните домакинства. За разлика от света и за съжаление на енергийната общност в България, нашите водещи енергийни „визионери“ все още не „чуват петела“... А толкова изгодни проекти има в България, които чакат да бъдат включени в плановете за развитие.
- Според Вас, наистина ли има ренесанс на ядрената енергетика в Европа и възнамеряват ли и други държави да строят нови ядрени мощности. А смятате ли че тази години вече ще заработи първата турска АЕЦ „Аккую“?
- Вече няма съмнения в съществуването на ренесанс на ядрената енергетика в Европа. Редица европейски държави като Франция, Великобритания, Полша, Чехия, Словакия, Румъния, но и други, имат конкретни планове за изграждане на нови ядрени мощности. Характерно за процеса обаче е, че част от тези нови мощности включват и така наречените малки модулни реактори, които се планират основно за индустриално приложение и топлофикационни цели. Що се касае за АЕЦ „Аккую“ в Турция, първи и втори блок на централата са в предпускови операции и тестове и през 2027 година ще бъде осъществен и енергийният пуск. За съжаление, като всички ядрени проекти по света, и този ядрен проект закъсня с около 4 години.
- При това положение, трябва ли да се върви у нас към строежа и използването на още повече възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и в частност вятърни и соларни паркове?
- Категорично не, за фотоволтаичните централи. Спорно е доколко това е устойчиво екологично производство, като се имат предвид милионите тонове изтощени панели и батерии, които само след 7-8 години трябва да бъдат заменени и ще затрупат сметищата и други нерегламентирани складове за отпадъци в страната! С политиката си на „разградения двор“ и пълна „свободия“ на инициативите за изграждане на такива паркове, България достигна рекорди и много опасно високи нива на дела на фотоволтаичните централи - над 6 000 МВт в соларни паркове и над 16 000 МВтч батерии за съхранение - при това с единични мощности на много паркове, надвишаващи многократно критерия за устойчивост на енергийната система при единично изключване. България всъщност е лош пример за „прегряване“ на фотоволтаиката и пълно пренебрегване на другите форми на ВЕИ - биомаса, вятър, геотермална енергия и други производства, организирани в рамките на енергийни общности.
- В този на ред на мисли, твърде големият дял на електроенергия от ВЕИ създава ли потенциална възможност за срив на електроенергийната система, какъвто през април миналата година имаше основно в Испания, засягайки и още две държави?
- Определено да! И то с все по-растяща вероятност. В „мини енергийната стратегия“ на Български енергиен и минен форум за намаляване на този риск, предложихме незабавен мораториум за присъединяване към електроенергийната система на всички нови фотоволтаични проекти с единична мощност над 5МВт, но за жалост това никой не чу. Твърде много български и чуждестранни енергийни олигарси строят и експлоатират големи фотоволтаични централи у нас, без да се интересуват от непрекъснато растящия ръст на риска от срив на енергийната система.
- Г-н Хиновски, според Вас, в България икономически изгодно ли би било да се строят електроцентрали работещи с природен газ, като по-екологично гориво?
- Категорично да. Поради подценяване на този приоритет от предишни правителства - а той не е свързан само с екологичния ефект от приложението на природен газ, а по-скоро в повишената маневреност на тези централи в режимите на регулиране на мощността и честотата на електроенергийната система - България е принудена да внася такава върхова енергия от Гърция. Електроенергията, произведена от газови ТЕЦ, е много по-скъпа на борсите от базовата, защото се произвежда за кратки периоди от време, в режими на дефицит на енергия след „залязването“ на фотоволтаиците.
- Отдавна се говори за разширяване на газохранилището в Чирен, като този въпрос през последните 1-2 години изглежда още по-актуален. Как върви реализирането на този проект?
- Разширяването на газохранилището е задължителен проект за българската газопреносна мрежа. Преди години беше направен един опит, но за жалост по административни причини той бе прекратен. В момента се готви нов проект, но все още съществуват технически неясноти по технологията, която трябва да се приложи.
- Г-н Хиновски, необходима ли е реформа в българската енергетика и в каква насока би могла да бъде тя?
Това е изключително важен въпрос! Само преди няколко месеца екип от водещи специалисти - членове на нашата организация Български енергиен и минен форум и външни лица - извършихме задълбочен анализ на развитието на отрасъла и предложихме документа „Енергетика+“, който представлява вид „кратка енергийна стратегия“, но в който има редица дълбоки реформи и законодателни промени в отрасъла. В него са идентифицирани 25 области и направления на промени и реформи, голяма част от които са тежки и непопулярни. Една част от предложенията са в интерес на социално слабите домакинства, обаче друга част удрят интересите на енергийни олигарси, а трети решават отдавна отлагани реформи и внасят справедливост в обществото.
- Във Вашата програма „Енергетика+“ предлагате дълбока пазарна реформа на „Топлофикация София“ и решаване на проблемите ù. Какви са основните елементи на тази реформа?
Първо, трябва да подчертая, че това е единствено възможния път за оздравяване на това дружество, въпреки че мнозина политици и енергийни стратези няма да го разберат. Реформата се състои, първо в рекапитализация на дружеството чрез два механизма - приватизация на активи и пренасочване на част от средствата от раздутия Фонд за саниране на еднофамилни жилища. Второто направление е преструктуриране на дружеството във вертикално интегриран холдинг, при което в базовото дружество „Топлопроизводство“ се организира производство на топлинна енергия на пазарни принципи, която да се изкупува от търговското дружество „Топлоразпределение“ чрез търгове. А „Топлофикация София“ ЕАД влиза в Български енергиен холдинг (БЕХ) и в срок от 2-3 години изплаща дълговете си към „Булгаргаз“.
- Бихте ли споделили какви са актуалните теми, по които работи в момента Български енергиен и минен форум (БЕМФ) чийто председател сте, и какво предстои като събития - конференции, форуми, проекти?
- В момента подготвяме три международни конференции: Петата международна ядрена конференция на 1-2 октомври 2026 г., както и Международна конференция на тема „Редкоземни минерали, уранодобив и добив на природен газ на сушата в България“ на 22-23 ноември 2026 г. Върви и подготовката за провеждане през 2027 г. на тържествена юбилейна конференция, посветена на 30 години от началото на пазарните реформи в енергетиката на България и 25 години от основаването на нашата организация БЕМФ, в която ще вземат участие представители на правителството и държавници от посочения период, създали условията за този важен етап от развитието на българската енергетика.
Работим и по проекта за трансформация на комплекса „Марица изток“ в енергийно-индустриален холдинг, с което се решават всички негови проблеми. Подготвяме и проект в рамките на програмата „Just transition“ за изграждане на малки модулни реактори във въглищни региони.
Иван Хиновски е председател на Българския енергиен и минен форум. Заемал е редица отговорни държавни постове: член на държавната пускова комисия на АЕЦ “Козлодуй”, директор на ядрена дирекция в “Енергопроект” (1998-2001 г.), изпълнителен директор на Националната електрическа компания (НЕК), зам.-председател на Борда на директорите на АЕЦ “Козлодуй” (1999-2001 г.). Бил е консултант на световни компании като “Уестнгхаус”, “Сименс”, “Фраматом”, “Газ дьо Франс”, както и ЕБВР. Иван Хиновски има над 40 години професионален опит в управление на проекти в енергетиката.
