Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ)

Заплащането на жените е по-ниско, но за последните 10 години разликата намалява

Повече жени са наети в преработващата промишленост, търговията и образованието  

Преброяването на населението през 2021 г. показва, че от общо 5,6 млн. души над 15-годишна възраст лицата, които предлагат труд (работната сила) са 2,9 млн. души. Делът на мъжете в работната сила от общия брой мъже в населението е значително по-висок – 57,1%, докато за жените този дял е 48,8 на сто. Въпреки че по-малка част от жените са икономически активни, делът на заетите е по-висок, а на безработните по-нисък. Това означава, че сравнително по-малко жени искат да работят, но сред тях заетостта е по-висока. През 2021 г. заетите жени са 90,7% от работната сила (спрямо 89,5% при мъжете), а безработните – 9,3% (спрямо 10,5% мъжете). 

Най-голям брой жени са наети в преработващата промишленост (221 хиляди), следвана от търговията (200 хиляди), образованието (134 хиляди), здравеопазването и социалната работа (120 хиляди), държавното управление (76 хиляди), хотелиерството и ресторантьорството (60 хиляди). В тези шест икономически дейности са наети общо 72% от жените, докато в останалите 13 сектора те са под 5%. Минимален брой от наетите жени (под 10 хиляди, или под 1%) работят в добивната промишленост и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива. 

Огромни са разликите и при дела на жените сред наетите в различните икономически дейности. Жените са над 80% от наетите лица в образованието. Близо толкова е и делът им в здравеопазването и социалните дейности. Те преобладават и в секторите на финансовите и застрахователни дейности, държавно управление, хотелиерство и ресторантьорство. На другия полюс - с под 20% наети жени - са традиционно доминираните от мъжете сектори като строителството и добивната промишленост. Данните показват, че в секторите, в които е необходим личен контакт и работа с хора, са заети предимно жени, а в тези, в които се изисква основно физическа сила и работа с тежка и специализирана механизация, преобладават мъжете.

На най-общото ниво на класификацията също се наблюдават значителни дисбаланси в разпределението по пол между различните видове длъжности. Мъжете имат значителен превес в относително нискоквалифицираните професии, а жените – при услугите, администрацията и специализираните дейности. На пръв поглед това разпределение влиза в противоречие с представеното по-долу неравенство в дохода между мъжете и жените, доколкото очакваната зависимост е, че колкото по-висока квалификация изисква дадена професия, толкова по-високо се очаква да бъде нейното заплащане. 

Заплащането на жените остава значително по-ниско от това при мъжете. През 2021 г. средната брутна годишна заплата на наетите жени по трудово и служебно правоотношение достига 16 900 лв., а при мъжете тя е 20 500 лева. През последното десетилетие се наблюдава стабилен и постоянен ръст на заплатите и при двата пола, а разликата намалява. Докато през 2000 г. възнаграждението на жените е с близо 25% по-ниско от това на мъжете, през 2021 г. разликата е под 18%.

През 2021 г. броят на регистрираните безработни жени е 102 хиляди - значително по-висок от този на мъжете (79 хиляди регистрирани безработни), или 56% от всички безработни в страната. Това обаче отразява най-вече въздействието на ковид-19 върху пазара на труда, като през 2020 г. най-силно бяха засегнати икономически сектори, в които работят преимуществено жени, най-видимо в хотелите и ресторантите. Това е и причината, поради която в хода на възстановяването през 2021 г. безработните жени намаляват значително по-бързо - с почти 35 хил. на фона на 25 хил. по-малко безработни мъже.

Често посочвана пречка пред интеграцията на жените на пазара на труда е грижата за деца и домакинския труд. Тази теза намира потвърждение в данните на Евростат за заетостта според характеристиките на домакинството (виж графиката). Наличието на деца в семейството води до относително по-ниски коефициенти на заетост при жените, независимо от образованието им. Разбира се, различното ниво на образование има значително по-голям ефект върху заетостта - от около 40% заетост при жените с до основно образовани до над 90% при тези с висше. Наличието на деца в домакинството обаче намалява коефициента на заетост на жените висшисти с 3 процентни пункта; аналогично е отношението и при тези с ниско образование. Прави впечатление, че при жените със средно образование разликата е дори по-голяма – почти 6 процентни пункта.

Докато при жените децата в семейството водят до по-ниска на заетост, то при мъжете е точно обратното – децата увеличават коефициента на заетост, независимо от образованието. Средната разлика е почти 7 процентни пункта и е по-отчетлива при мъжете без висше образование. Очевидното обяснение за противоположния ефект на децата е в разпределението на ролите в семейството, като по-често жените избират да се грижат за децата и домакинството без да търсят формална и пълноценна заетост, а при мъжете изглежда е точно обратното - те се нуждаят от работни места, за да издържат домакинството. Разбира се, възможно е и друго обяснение, според което работещите мъже, и съответно тези със сравнително по-високи заплати, по-лесно намират партньор, с когото да създадат семейство и деца.  

(Със съкращения)