Жеферсон, бразилската звезда на ЦСКА, ексклузивно пред „Труд“: Заради Европа първенството остана малко назад

Жеферсон е вторият бразилски футболист в ЦСКА, викан в националния отбор на „селесао“ и тренирал заедно с Неймар. Защитникът бе смятан за един от най-талантливите защитници в Страната на кафето, когато играеше за „Интернасионал“. Беше на крачка да попадне в състава за Копа Америка през 2015 година, но след тона блясъкът му се загуби. А пътят го доведе до България.

Жеферсон даде ексклузивно интервю за „Труд“.

- Вече почти две години си в ЦСКА. Адаптирахте ли се към живота в България?

- Вече съм бил на много места и винаги съм се адаптирал. Тук също всичко мина добре и се приспособих към живота и работата. Харесват ми нещата вкъщи и спокойствието. Външният свят не ме привлича толкова, колкото домашният уют. Трудно бих могъл да разкажа за нещо, което не ми харесва в България, защото всичко е наистина перфектно. Има неща, които ми напомнят за времето, в което играх в Порто Алегре. Градът не е огромен, но в същото време има много история и хората са приветливи.

- Научихте ли малко български език?

- Уча се. Неща, които ми помагат, докато играя със съотборниците ми. Но езиците не са силната ми страна.

- Откакто сте в ЦСКА, отборът за първи път за толкова дълго време е четвърти в класирането. Защо стана така?

- Отделихме много внимание на евротурнирите и българското първенство малко остана на заден план. Настройката на отбора и на състезателите беше, че Европа ще бъде основната ни цел. Сега трябва да наваксваме в първенството. За да го постигнем, трябва да работим здраво. Правим го, но ни трябва още време. Нуждаем се от повече мощ в атака и повече сработване на защитата. Липсват ни и повече голове.

- Притеснява ли ви, че напоследък често не си титуляр?

- Не съм притеснен, но ми липсва играта. В началото не беше така и затова сега ми е по-трудно. Давам всичко от себе си в тренировките, за да съм готов да помогна на отбора във всеки момент.

- Откакто сте в ЦСКА, отборът има проблеми с победи в дербитата. Каква е причината?

- Дербитата са много различни. Всички гледат тези мачове под лупа. Просто трябва работа – особено върху заучените и статичните положения. В дербитата са важни дори и най-дребните детайли.

- При загубата от „Лудогорец“ с 2:3 през 2018 година получихте червен картон и след това отборът допусна обрат. Защо се случи този момент и вярно ли е, че са ви глобили за този картон?

- Така е, но според мен този картон беше малко пресилен. Целта ми не беше да атакувам противниковия играч. В мачовете се случват такива неща.

- На два пъти ЦСКА отстранява „Лудогорец“ за купата, но след това не успява да я спечели. Какво не достига и какво се случваше в тези мачове?

- Може би след успехите срещу „Лудогорец“ настъпва успокоение, а това не трябва да е така, защото в турнирните сблъсъци всяка среща е оспорвана. Трябва да си вземем поука от това и да бъдем по-добре организирани и концентрирани.

- Само през 2019 година ЦСКА имаше петима треньори. Как се отразява това?

- Нормално е, ако нещата не вървят, да се смени треньорът. Това е най-лесното решение. То помага също и за подобрение на играта, защото футболистите, които не са на 100 %, се стараят още повече, за да покажат резултати пред новия треньор. Научих много от всички треньори досега, но като че ли най-много получих от първия, когато дойдох тук – Нестор Ел Маестро.

- Може ли фактът, че често сте резерва да ви накара да потърсите ново предизвикателство извън ЦСКА?

- Аз работя и давам всичко от себе си, за да отговоря на очакванията на ръководството и публиката ни. Ако наставниците обявят, че няма да разчитат на мен, едва тогава ще е нормално да се опитам да намеря друг отбор.

- Бил сте част от националния отбор на Бразилия през 2015 година. Какво е да тренираш със звезда като Неймар?

- С Неймар е прекрасно, но там бяха и Тиаго Силва, и Фелипе Луис, и много други звезди. Прекрасен момент от живота ми. Научих толкова много от Неймар. Дано някого да мога отново да играя за „селесао“.

- Как гледахте мачовете от последната Копа Америка, която Бразилия спечели?

- Бразилия си е Бразилия. От отбора винаги се очаква да стане световен шампион и да спечели всички първенства, в които участва.

- Леонел Меси каза, че съдиите са корумпирани и са помагали на Бразилия. Вие какво бихте му казали, ако го видите?

- Че това не е вярно. Всеки има право на мнение. Съжалявам, че това е начинът му на мислене.

- Като човек, който е тренирал с Неймар и е бил с него в един отбор, можете ли да ни разкажете какъв човек е той извън това, което ние знаем като странични наблюдатели?

- Той живее за играта. Повечето хора го оценяват по поведението му на терена, но извън него той е наистина добър приятел и прекрасен човек. Мисля, че може да даде още много на Бразилия не само с играта си, но и с добрия си и разбран характер.

- Започнал сте във „Витория“ (Баиа) само на осем години. Има ли бразилско момче, което да не е закърмено с футбола?

- Това не е възможно, независимо от всички нови технологии, социални мрежи и други развлечения. Сега е по-различно разбира се. Аз израснах в едно време, в което първото нещо, което баща ни ни даде беше футболната топка. Нищо друго не ни интересуваше.

- През 2011 година подписахте с „Интернасионал“. Това е много голям клуб за цяла Южна Америка. Кое беше най-голямото ви постижение там?

- Много успехи в първенството, Купата на Бразилия, много силни мачове в клубното първенство на Южна Америка за Копа Либертадорес. Много победи, които нося в сърцето си.

- Какво е да се играе на стадион „Маракана“?

- Това е свещеният храм на бразилския футбол. Достатъчно е да видиш хората как коленичат, когато влизат вътре. Още като дете гледах мачове по телевизията на този стадион и си мечтаех един ден да изляза на терена там.

- Участвал ли си в дербито на Порто Алегре между „Интернасионал“ и „Гремио“?

- Много пъти и като юноша и като професионален играч. Беше наистина уникално усещане, което винаги ще помня. Има много неща, които ми напомнят за българското дерби ЦСКА - „Левски“. Например „Интернасионал“ е в червено, а „Гремио“ в синьо. Хората в Бразилия изживяват мачовете с голяма страст. Такава страст има и тук, но е различно. Представете си как при един такъв мач не само запалянковците, но и целият град замира напълно. Страстта на бразилците към футбола не може да бъде описана. Когато отборът им губи, животът им сякаш е свършил. Хората са толкова тъжни, че отказват да отидат на работа. И обратно, когато отборът им победи радостта е невиждана и води до огромни празненства.

- Бихте ли играли за друга държава? Например за България.

- По-скоро не. Бразилец съм и обичам страната си. Обичам и България с цялото си сърце, но родината си е родина. Това би била една трудна и сложна ситуация, но не и невъзможна. Никой не знае какво го очаква в бъдеще. Ако остана тук достатъчно дълго.

- Темата с расизма е много популярна не само в България напоследък. Има ли расизъм тук?

- Това се видя на мача с Англия. Така се случи. Благодаря на Господ, че с мен никога не се е случвало такова нещо. Според мен това е изолирано явление и не е валидно само за България, но и за други страни. Колеги са ми разказвали за подобни неща в Украйна. Сложно е, когато подобни явления се появяват на мачове. Странно е, защото играта наистина обединява и прави братя хората независимо от расата, пола, националността и убежденията им. Това се отделни хора и заради тях не бива да страда цялата страна.

- Битката с расизма може ли да бъде спечелена във футбола?

Разбира се! Футболът е такава огромна сила, която пленява милиарди по цялото земно кълбо. Ако всички сме единни като братя, може не само да се борим, но и да го победим. Като цяло страните, в които има такива явления, са много малко. Футболът е създаден за радост на хората, а не за да ги разделя и противопоставя. Надявам се всички заедно да имаме успех. Аз идвам от семейство на чернокожи и се надявам всички да бъдем братя и да се радваме на футбола, а ние да правим хората щастливи с играта си, а не да трябва да се страхуваме от отношението срещу нас на стадиона.