Хаосът в Първа лига

Новият сезон в Първа лига чука на вратата, а феновете на футбола у нас трябва да си дадат ясна сметка още преди началото на 1 кръг, че (и) тази година не бива да очакват чудеса, зрелище и някакво по-сериозно качество. Редица събития след края на последната кампания подсказват, че все още сме адски далеч от онези, с които искаме да се съревноваваме. И ракета от тези на Илон Мъск не са в състояние да ни пратят към момента в посока Западна Европа. Не е необходимо да минат мачовете на родните отбори в евротурнирите, за да прозрем тази истина и да стигнем до горчивото заключение. Тук сякаш само на думи опитваме да бъдем силни, а действията крещят за хаос и по-скоро аматьорски, отколкото професионален статут на клубовете ни. Иска ни се модерен футбол, но желанието е (спорно) едно, а възможностите…

И тъй като говорим за нашата си Първа лига, най-добре е в тази материал всички имена да бъдат заличени. Да си представим, че всяка прилика със събития е напълно случайна, въпреки че не е. И не е от някакъв страх и предпазливост, просто в тази сфера хората са изключително тънкообидни и критиката им е все така чужда. 

Новият сезон в Първа лига стартира с отбор, в който хаосът върлува от месеци насам. Треньор бе назначен едва в началото на юли, въпреки че официално представяне все още няма. За сметка на това едва 48 часа преди старта на кампанията ФИФА вдигна забраната за трансфери. Засега обаче селекцията е меко казано спорна, а всички основни футболисти от последния сезон вече избягаха. В сайта на клуба последната новина е от…пролетта на 2024 година. В социалните мрежи също липсва актуална информация освен призиви за финансова помощ към феновете.

В друг роден клуб пък бе направен опит за представяне на нов генерален спонсор. Оказа се обаче, че същият отбор има действащ договор с досегашния си за още…12 месеца. Получи се леко неловко, но някак ситуацията бе овладяна. 
И за да бъде затвърдено впечатлението, че нещата не са както трябва, един от основните играчи си събра багажа по средата на лагера и се прибра у дома без да предупреди ръководство и треньор. Писнало му вече и искал трансфер, ако не – спира с футбола. Нищо, че е национал и само на 26 години. Нищо и че вече е прибягвал до този номер в предишния си клуб под претекст, че отива да учи в друг град…

Пак през това интензивно откъм подобни истории лято президент на друг наш емблематичен клуб даде пресконференция. Очакваше се посланието му да е позитивно след разочароващия сезон, а вместо това изтърси, че нямал пари, но можел и без тях. Ужас! Пари няма, но лафове – бол. Ама футбол с шеги не се прави. Същият клуб дотук представи 11 нови, остави и треньора, въпреки че доверието към него е на санитарния минимум. Под този праг обаче е това на привържениците към собственика и те прекратиха последната контрола на отбора преди старта на сезона. Искат главата му и нищо друго.

Пак по високите етажи на футболната пирамида у нас отбор реши да махне вратар, който използва в първите си две контроли, но някъде около третата прецени, че може и без него и му посочи вратата. Договорът му за още 2 години бе скъсан, за да се покаже нагледно, че нещата в този клуб се случват от днес за утре. За негов заместник покани друг, който не е играл футбол през 2025 година, а силните години във футбола сякаш са безвъзвратно отминали. На него му връчи контракт за 2 години. Същият клуб махна, продаде или даде под наем общо девет футболисти и взе трима, за да опита да направи…пробив в Европа. Пак там първо обявиха, че ще се съобразят с новото правилото на БФС за използване на четирима българи в стартовия състав и поне един на пейката, а 14 дни по-късно се отметнаха от това си решение и си дадоха време да решат окончателно. 

В друг роден клуб властваше хаосът, а после се настани оптимизмът и това бе от наистина добрите новини. Цялостната ситуация със смяната на собствеността обаче не бе на ниво футбол от Европа. Сделката ту бе пред финализиране, ту пред провал, а рекордът за декларации в един момент бе счупен от трите страни, взели участие. Такива имаше сутрин, обед, вечер и след полунощ, а феновете се чудиха какво се случва.
Щастливата развръзка доведе до ударна селекция, която към момента е и може би най-добрата и стойностна от всички отбори, което също подсказва за цялостното ниво.

По-малко от месец преди старта на новия сезон обаче не се знаеше дали същият този отбор ще стартира, а над първенството бе надвиснала опасността да бъде с намален състав от 15 или дори 14 клуба.
Един от новаците пък имаше амбиция да прави осветление, но се реши на подобна стъпка едва в навечерието на новия сезон. Дотогава чакаше реверанс и мачове по светло, за да не си прави труда да спазва правилата…

По традиция обаче селекцията остава отворен процес за всеки един от замесените в тази приказка с измислени лица и събития. Генерално нито един от претендентите за челните места, ако изобщо има повече от един, не убеждава, че е надгражда. 
Новият сезон идва, а старите проблеми са си все така тук, появяват се и нов. Никой обаче не иска да решава своите, а само да посочва тези на другите.
А тези редове само обобщават впечатлението, че нищо по-различно не чака клетия футболен фен у нас без значение от вече направените реформи. Те са безсилни заради безсилието на клубовете. Жребият за новия сезон бе изтеглен със специален софтуер, но това си остава едно от малкото звена, в които се доближихме до Европа. Затова и не бива да се очакват чудеса, само още от същото…