На 10 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 10.12.2019

Тихият талант, в който всички припознават Пирло

Мишел Бачелет: Глобалното затопляне може да предизвика кризи в сферата на човешките права

Трансджендър лудост в Холивуд

Кола се преобърна и падна в коритото на Старата река в Казанлък

Москва вдига ракетен купол над Арктика

Жълт код за мъгла в 13 области утре

Две деца и двама възрастни с опасност за живота

Премиерът Борисов: Винаги съм щастлив, когато има добри данни за българската икономика

България е 52-ра по човешко развитие Лидери сме на Балканите, изпреварваме и Турция

Нараства интересът към къщи край Бургас Най-скъп е кв. “Братя Миладинови”

Две деца пострадаха при челен удар в Шумен

Запечатват заведения на фирми бушони Трупат задължения за 1-4 млн. лв., но не ги плащат

Изкуствен интелект довършва 10-ата симфония на Бетховен

Житие и страдание на един гостоприемен домакин

Този занаят се работи 24 часа и 365 дни в годината

При категоризиране трябвало да се иска и съгласие на поне 50% от съседите

От 25 години работя туризма – 8 години като комплексен управител на хотели и 17 като собственик на категоризирани апартаменти за краткосрочно настаняване в центъра на София. Обичам и харесвам работата си много. Ама наистина много. За мен е удоволствие да посрещам непознати гости и да ги изпращам доволни и вече станали мои приятели. Говоря отлично 4 чужди езика и това много ми помага в отношенията ми с туристите. Чувстват се поласкани, че някой, който ги посреща говори на родния им език и така много бързо се печели доверието и приятелството им.

Започнах да се занимавам с този бизнес плахо и абсолютно рисковано. Имах желанието да изтегля кредит и да си построя хотел, но уви, банката не ми отпусна кредит за хотел, но пък ми даде кредит за един апартамент. И така започнах този бизнес. Първата ми работа беше да категоризирам апартамента, защото всички туроператори работят само с категоризирани обекти. Регистрирах се и в полицията и започнах да нося адресни карти. Всеки месец ходех да подавам на хартиен носител справки за реализирани нощувки в ОП „Туристическо обслужване“. Внасях и туристическа такса. После тур. таксата стана туристически данък, а справките за реализирани нощувки започна да се подава по интернет. Сега вече имаме и ЕСТИ /единна система за туристическа информация/. Дигитализация, дигитализация… развиваме се, напредваме в технологиите… Е само в полицията все още носим на ръка адресни карти, но се надявам и там да огрее някога дигиталния прогрес.

В зората на „прохождането“ на този вид туристическа услуга, клиентите бяха преди всичко хора, които пътуват по бизнес в София, имат фабрики или офиси в и около столицата и предпочитат удобството на домашния уют. Престоят им беше от 7 до 10 дни. После незнайно защо тези хора изнесоха бизнесите си в Румъния, Турция и Гърция и аз бях на ръба на фалита. Но слава на Бога, Booking.com започнаха да работят с категоризирани апартаменти за краткосрочно настаняване. Подчертавам дебело „категоризирани“ и преди да ме одобрят и включат в платформата си, им изпратих удостоверението за категоризация на апартамента ми. След включването ми в Booking.com дойде и първата ми проверка от ОП „Туристическо обслужване“. Видели, че предлагам частен апартамент в резервационната система и дошли да видят дали съм „законен“ или не. Бяха страшно учудени, че имам категоризация, която те са ми издали преди 2 години. Голям смях падна, но в „аналоговите години“ е нормално да стават такива недоразумения.

После се включих и в AirBnB. В този портал обаче не ми потръгна много. Въпреки отличните отзиви на гостите, резервиращите чрез тази платформа търсят преди всичко най-ниската цена, а аз не мога да продавам под себестойност / т. е. ежемесечна вноска по кредита + режийни + „и аз ям и имам нужда от обувки“ /.

Сега вече работя и с много други on-line портали и резервационни системи. Бизнесът ми е 100% дигитален. Резервациите от туроператори и агенции за недвижими имоти са почти символични. В общи линии това, че имотите ми са категоризирани ми дава много възможности за работа с В2В платформи. Плащам си данъците, осигуровките и не съм в „тежест“ на държавата. 17 години работя абсолютно на светло.

Ммм, да… всичко изглежда „цветя и рози“ докато тази пролет 2019 г. от Министерство на туризма не ни поканиха да ни разяснят включването на всички категоризирани обекти в ЕСТИ. На това обучение разбрах от колеги, че са въведени промени в изискванията за категоризиране на частни апартаменти. Вече при категоризиране трябвало да се иска и съгласие на поне 50% от съседите, че са съгласни ти като собственик на твоя си апартамент да настаняваш хора краткосрочно. Чудо ! Ха познайте това как ще се случи ? Един от колегите ни беше подал документи за категоризиране на нов апартамент и му бяха върнали документите за да приложи към тях протокол за съгласие на съседите в кооперацията. Тръгнал човечеца да търси съгласие и ударил на камък. Успял горкичкият само да събере изказвания от рода на:

„Оооу не! Не желая някакви си чужденци да ми се размотават тука!“.

„Да бе, да! Ти да печелиш луди пари, а на мен да ми се мотаят в краката.“

„Абе, да ми влизат и излизат тука някакви си непознати. Кой ги знае какви са? Дума да не става!“

Същевременно в същата тази кооперация има адвокатска кантора, която се занимава с криминални дела и познайте клиентите на кантората кой ги знае какви са. Има също така архитектурно-строителна фирма, която ежедневно е посещавана от строителни работници с работни облекла и обувки „с история“ по тях. Има и фирма, която внася и продава „зелени хранителни добавки“ и там разбира се е една върволица от хора, които никой не ги знае какви са и от къде са, но проблема за съседите е само в „чужденците за краткосрочно настаняване“.

Е, колегата не се е отказал да работи. В момента работи без категоризация /по „вина“ на съседите/ и каза, че ако дойдат на проверка и му съставят акт ще настани в апартамента за дългосрочен престой ромско семейство в кон и каруца – каруцата паркирана пред кооперацията, а коня по стълбите и на 4-тия етаж на терасата. Да се смееш ли…? Жив да го ожалиш ли…? Някой иска да работи законно, а общината с поднормативни актове му пречи. За едни собственици няма изискване да търсят съгласие за да си настанят в частния имот фирма, кантора и строител, при които е върволица от хора, а за друг собственик, които регистрира в полицията всеки един прекрачил прага на жилището му има изисквания да ходи и да се моли, за да може да работи законно и да плаща данъци законно. За едни частната собственост е неприкосновена, а за други зависеща от хатъра на съседите. Е, явно аз нищо не разбирам от конституционни права ! Язък ми за магистратурата по „Политология, дипломация и национална сигурност“, която имам!

Използвам случая да информирам всички „притеснени съседи“, че ако в тяхната жилищна сграда има категоризиран апартамент за краткосрочно настаняване на туристи, то задължително тези хора са настанени там и пребивават със законна регистрация на личните им документи в полицията, има платен туристически данък за всяка една нощувка на всеки един гост. Тези туристи не са опасни и колкото по-любезно се държите с тях, толкова повече имиджа на България е по-положителен извън пределите на родината ни. Този тип настаняване в частни апартаменти е предпочитан от много туристически блогъри, които за да пишат за преживяванията си по време на поредното пътуване в дадена държава, говорят със съседите в кооперацията, с продавача на зеленчуци, който има магазинче в същата кооперация и т. н. Моля бъдете любезни, възпитани и усмихнати.

Искам да се обърна и към всички собственици на недвижими имоти, които имат намерение да отдават апартаментите си за краткосрочно настаняване:

1. За този занаят се искат знания. Човек трябва да е ходил на училище и да е учил за хотелиер, по душа да е гостоприемен, да обича да работи с хора и да се съобразява и изпълнява всичките им капризи.

2. В момента пазарът е пренаситен от такива имоти и цените на нощувките не са това, което бяха преди 10 години.

3. София е дестинация за бедни туристи. Търсят възможно най-евтиното, да е супер луксозно, да е в идеалния център на града и почти винаги кацат на Летище София с „low cost“ полетите след 23:0 часа, така че настаняването е винаги посред нощ. Стоите, будувате и ги чакате за да ги настаните. Дъжд, вятър, студ, виелица…. Това е положението. Чакате ги.

4. Този занаят се работи 24 часа и 365 дни в годината.

5. Може и да имате резервации, а може и да нямате. Не си мислете, че като регистрирате апартамента си във всички всевъзможни резервационни системи и ще сте със 100% заетост. Всички искат това, но реалността е „студен душ“. За сезон 2018 – 2019 г. лятото е с 60% заетост, есента 46%, а зимата и пролетта карате на мускули и плащате кредитите си от това, което сте успели да заделите през лятото. През зимата няма какво да предложим на туристите в столицата. Нито минерални извори има в София, нито ски писти на „Витоша“. Пълна скука и за това и не идват.

Исках да напиша тази статия за да информирам обществеността за трудностите и усилията на собствениците на категоризирани обекти за краткосрочно настаняване. Да информирам съседите на такива апартаменти, че по никакъв начин в етажната им собственост няма как да се настани терорист или незаконно пребиваващ защото всеки един гост се регистрира в полицията. Да информирам Столична община, че чрез наредбата за търговска дейност прави невъзможно категоризирането на частни апартаменти за краткосрочно жилищно настаняване и тласка занимаващите се с този бизнес или към фалит и към преминаване в „сивия сектор“. То хубаво, че г-жа Менда Стоянова и г-н Валери Симеонов предлагат всички да се категоризират и всички да плащат данъци, но след като не можеш да се категоризираш дори и да искаш, то кой ще ги плаща тези данъци ? Предполагам, че доста хора не са категоризирали обектите си точно поради тази причина. За едни частната собственост е неприкосновена, а за други зависима от „благословията“ на съседите.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.