“Труд news” разполага с анализ на Министерството на финансите, че таванът на надценката не работи

По данни на НСИ за период от 2 години цените на хляба и зърнените храни са нараснали с близо 10 на сто

За 2 години от средата на 2022 г. до средата на 2024 г. хлебната пшеница е поевтиняла с 45,5%, или близо наполовина, а според данни на НСИ за период от 2 години цените на хляба и зърнените храни са нараснали с близо 10 на сто.

През първите месеци на настоящата година цените на хляба остават почти без промяна, но пак има малко повишение - с 0,4% за първите пет месеца на годината, въпреки продължаващото поевтиняване на пшеницата.

В същото време проверка на “Труд news” показа, че ограничителната мярка за 15 процента таван на цените на най-масовите видове хляб - “бял”, “Добруджа” и “типов” не работи заради пропуски в законодателството. Таванът в цената на хляба беше наложен с промени в Закона за ДДС в края на 49-ото Народно събрание с аргументите, че “производствените цени на хляба са ниски, но търговската надценка е висока - между 40 и 55 на сто”. Така от 1 юли данъчната основа, посочена в данъчния документ, издаден от производителя или вносителя за доставка на бял хляб, хляб “Добруджа” и типов хляб, може да бъде увеличена с максимална надценка в размер до 15 на сто без данъка по този закон по веригата доставки до краен потребител.

В края на юни пред депутатите от 50-ото Народно събрание служебният министър на финансите Людмила Петкова заяви, че финансовото министерство, заедно с министерството на икономиката и на земеделието е изготвило анализ на мярката.

“За да може да се провери по цялата верига на доставка дали се спазват тези 15% надценка, тъй като тя е от страна производител-вносител до краен потребител, тоест включва и на едро и на дребно, ако остане мярката в този вид, трябва да бъде въведена разпоредба, която лицата да са задължени да посочват в дневниците за покупки и продажби, за да може да се засече цялата стойност на надценката”, каза министър Петкова.

“Труд news” разполага с анализа на финансовото министерство (виж карето, б. р.), от който става ясно, че народните представители трябва да решат дали да оставят да действа таванът на надценката, дали да не се модифицира, или съответно да се увеличи размерът на тавана на надценката. Пак от анализа на финансовото министерство става ясно, че загубата за бюджета от прилагането на нулевата ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно са в размер над 93 млн. лева по-малко приходи от ДДС за 2023 г. Проучване на КНСБ в периода 29.08-31.08.2022 г. след въвеждането на нулевата ставка (от 20% на 0%) показа намаляване на цените на хляба с между 1% и 11%. Белият хляб и хляб “Добруджа” в големите и в малките търговски вериги е поевтиня с близо 11 на сто. Типовият хляб в големите търговски вериги обаче поевтиня с 3,2%, а в малките - с едва 1,4 на сто.

Малките фурни фалират, банички и питки крепят хлебарниците

Малките производители обясняват, че оцеляват чрез продажбата на закуски.

Светлана Василева, Мария Кехайова, Труд news

Производството на хляб не носи печалба на малките производители. Голям труд за нищо, казват благоевградските хлебари. В рамките на няколко години познатите от миналото квартални хлебарници изчезнаха. На тяхно място се появиха обекти за производство и продажба на закуски. Големите вериги и липсата на добра държавна политика спрямо малките производители на хляб доведоха до това да няма никаква изгода от тази дейност, коментираха причините за “смъртта” на малките фурни търговци от Благоевград. Сега хляб има всякакъв пакетиран, най-много се продава евтиния от местния хлебозавод, който струва 1,80-1,90 лв. бройката. В Бургас частните хлебарници съществуват, благодарение на това, че продават закуски и питки. Милинките, баничките и кифлите се търсят много, през всички сезони. Тяхната цена не е ниска и благодарение на това не сме фалирали, твърдят търговци. Фурните работят дори в събота и неделя до обяд и имат голям оборот - закуските все не стигат за клиентите.

Иначе хлябът в частните фурни е разнообразен, макар и в по- малки количества от закуските и също се търси и се купува.

Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебарите и сладкарите в България, пред “Труд news”: Мярката „таван“ не проработи, но нулевото ДДС премахна сивия бизнес

Мярката за таван на надценката при хляба не проработи поради няколко причини - първата е, че тя бе приета под условие, не беше съгласувана с бизнеса и не бе направена оценка на въздействието є. Второ - трябваше да бъде направен анализ, който ние, като представители на производителите, не сме виждали. А така или иначе хлябът се продава с около и под 15 процента надценка, което от своя страна обезсмисля мярката. За да влезе в сила трябваше да бъде посочено кой е контролният орган, каква е методиката на проверките, какви са санкциите при нарушаване на тази мярка, да бъде променен Законът за счетоводството, за да има проследимост. С оглед на тези недостатъци министърът на финансите Людмила Петкова коментира, че мярката има административна невъзможност да се прилага. Що се отнася до нулевото ДДС, то извърши една огромна работа по отношение на бизнеса - освети хлебопроизводството и в момента при хлебопроизводството и при мелничарството няма бизнес на сянка, тоест нямаме сива икономика. Косвените данъци се събират почти на 100 процента, завишени са печалбите. Това, което се губи са не повече от 20 млн. лева ДДС за хлебопроизводителите, но всъщност много повече се събира през останалите данъци. За потребителите ползата от нулевото ДДС е най-висока, защото те купуват и потребяват ежедневната храна на своята трапеза без да плащат 20 процента допълнително отгоре. Нашето очакване е тази мярка за нулевото ДДС да продължи и да стане постоянна.

Към момента ситуацията на пазара със зърно е спокойна, не е прибрана цялата житна реколта - очаква се много добра като количество, а още по-добра като качество продукция. Зърнопроизводителите от новата житница на България - Тракия, защото не Добруджа, а Тракия вече е житницата на България, казват, че от десетки години не са имали пшеница с толкова високо протеиново съдържание. Това е добра новина за стокооборота.

Елка Иванова, собственик на пекарна и магазини “Хляб и приятели”: Производството на хляб е без никакъв финансов ефект за фирмата

Стойността на ръчния труд при производството на хляб се увеличава.

Веселина Ангелова, Труд news, Велико Търново

При нас всичко е ръчен труд, чиято стойност непрекъснато се увеличава. Въпреки това не съм вдигнала цената на хляба, който предлагаме и производството е без никакъв финансов ефект за фирмата. Това сподели пред “Труд” Елка Иванова, собственик на известните пекарна и магазини “Хляб и приятели”.

Тя е категорична, че продукцията на пекарната се харесва заради това, че многообразието от хляб и хлебни изделия е от пълнозърнести брашна без подобрители и консерванти.

“Вероятно при производството на масов хляб ситуацията е по-различна, защото едно е да пуснеш машината и тя да разтегли, да меси, да формува и да пече. Друго е, когато се касае за ръчен труд-разтегляне на суровини, месене, втасване в месали, поръсване с брашно и т. н. Това е изключително дълъг и трудоемък процес. В същото време има огромна конкуренция, която в повечето случаи е нелоялна. Най-големият проблем пък е с кадрите”, коментира още Елка Иванова.

„Труд news“ публикува части от анализа на Министерството на финансите за надценката от 15% на хляба

Не са предвидени специфични разпоредби в Закона за ДДС

- В Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) не са предвидени специфични разпоредби относно датата на възникване на данъчното събитие при доставки на хляб и брашно и същото възниква съгласно общите правила на закона.
Посочената разпоредба регламентира, че данъчната основа, посочена в данъчния документ, издаден от производителя или вносителя за доставка на бял хляб, хляб “Добруджа” и типов хляб, може да бъде увеличена с максимална надценка в размер до 15 на сто без данъка по този закон по веригата доставки до краен потребител.

В Закона за ДДС да се изясни понятието “надценка”

- В националното законодателство легална дефиниция за надценка се съдържа в допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията, съгласно която надценка е разликата между действително платената цена и цената, която е била определена при липса на нарушение на правото на конкуренция. Следва да се отбележи, че тази дефиниция е с акцент нарушение на правото на конкуренция и същата не е приложима в конкретната хипотеза, тъй като параграф 15д, ал 9 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДДС (за 15 процента надценка, б. р.) са посочени изрично стойностите, които се съпоставят за формиране на надценката.

Необходимо е да бъде въведена в ЗДДС дефиниция за понятието “надценка”.

Не са предвидени органи за контрол

- При въвеждането на ограничението за максимално допустима надценка в цената на хляба не са предвидени изрично органите, компетентни да осъществяват контрол по отношениена спазването на законовата разпоредба. Доколкото мярката е предвидена в ЗДДС, контролът по нейното прилагане следва да се осъществява от органите на приходите на Националната агенция за приходите.

Загубата за бюджета от нулевата ставка е над 93 млн. лева

- Въз основа на информацията от регистрите по Закона за ДДС и от данните при внос е възможно само да се оцени ефектът върху приходите от ДДС в държавния бюджет от прилагането на нулева ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно.
Изчисленият ефект е загуба за бюджета от прилагане на мярката в размер на около 93,3 млн. лева по-малко приходи от ДДС за 2023 г.