ЖП проекти за над 3 млрд.лв. буксуват заради липсата на индексация

Има опасност България да загуби финансиране за модернизиране на железниците

Железопътни инфраструктурни проекти за близо 3,4 млрд. лв. буксуват заради липсата на индексация. Забавянето на всички законодателни и нормативни процедури носи рискове за най-големия обем строителство в момента, както и за всички други обекти, възложени от държавата или общините.

По данни на Национална компания железопътна инфраструктура (НКЖИ) в момента в България се изпълняват 7 проекта на обща стойност 3,399 млрд. лв., от които 2,172 млрд. лв. са европейско финансиране, а 1,226 млрд. лв. национално съфинансиране.

До момента разплатени са едва малко над 10 на сто или 465 млн. лв.

В плановете за развитие на железопътните трасета е предвидено до 2024 г. в България да има 525,82 км релси, по които влаковете да се движат със скорост от 160 км в час.

До края на 2027 г. дължината им трябва да стигне 583,99 км, а до 2031 г. - 728 км. НКЖИ има спечелено финансиране и по механизма “Свързана Европа”.

Изпълнителите на проектите споделят, че по всички проекти има забавяне, а основните причини са настоящите цени на строителните материали и липсата на индексация. През последната близо година от браншовите организации многократно са поставяли въпроса пред официалните власти, но решение все още няма.

В частност за жп проектите основният възложител е НКЖИ. Предприятието, чието задължение е да изгражда и поддържа железопътната инфраструктура, е правило опити да реши проблема. Бившият министър на транспорта Николай Събев е уведомен за възникналите сериозни рискове при изпълнението на тези важни инфраструктурни обекти. Въпреки това обаче той заяви в публичното пространство, че не е допуснал индексация на цените в никой от действащите договори, че изпълнителите са оптимизирали дейността си спрямо това изискване и проектите вървят с пълна сила.

Думите му не се подкрепят от действителното изпълнение на проектите. Напротив, министърът е уведомен от НКЖИ, че продължават да постъпват уведомления от изпълнителите по сключени договори за възникналите обстоятелства и идентифицираните рискове. Приложени са и близо 30 писма, които са върнати с коментара, че всяко изменение или допълнение на договор следва да се извършва при спазване на приложимото законодателство.

Наистина, към момента, в който е изказана тази позиция, няма законова възможност стойността на сключен договор да се преразглежда. Законът за обществените поръчки дава възможност за до 10% непредвидени разходи по всеки договор, но това в сегашната ситуация не е достатъчно. Защото изграждането на жп инфраструктура логично изисква жп релси, а тяхната цена покрай скока на металите се увеличи със 110%, а средното поскъпване на материалите, които се ползват в жп проектите, е 68%.

Реално подобна законова възможност все още не съществува, независимо че през февруари бе създадена междуведомствена работна група, начело с експертите от финансовото министерство, която трябваше да изготви и приеме методика за индексация на строителните договори. Макар и закъсняла, работната група осигуряваше надежда сред всички изпълнители с оглед факта, че средното поскъпване на материалите още в края на миналата година беше около 50%, а за някои материали и много повече.

В крайна сметка от Камарата на строителите в България подпомогнаха експертно изпълнителната власт в изготвянето на методика, която разделя строителството на 6 основни категории и във всяка се предлагаше да се вземат предвид с различен дял цените на различните материали.

От Министерството на финансите обаче сложиха таван от 15% за увеличение на стойността по договорите – ограничение, което не се приема нито от строителите, нито от НСОРБ. Това предложение също не просъществува, заради разпада на коалицията.

Освен това едва в последния работен ден на 47-ото НС бяха приети промени в Закона за обществените поръчки, с които да се даде „зелена светлина“ на правителството да приеме самата методика. Така очевидно служебното правителство, назначено от президента Румен Радев, ще има нелеката задача да одобри методиката с постановление на Министерски съвет. Дали тя ще запази своя изработен вид или ще претърпи промени, предстои да разберем. Едно обаче е сигурно - много е сериозен рискът проекти за над 3 млрд. лв. само в жп инфраструктурата да спрат, а на България да се наложи да връща на ЕС над 2 млрд. лв. еврофинансиране.

По жп проектите, в консорциуми с български компании, работят и множество чужди фирми, сред които са турската “Дойгу”, гръцката “Терна”, австрийската “Щрабаг” и други.

Консултантите по жп строителство са категорични, че компаниите не желаят да прекратяват договорите си, а напротив, но в сегашната ситуация, това става все по-трудно, дори и невъзможно.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Икономика