Залогът за Венецуела е оцеляването на US империята

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Но вероятният изход не е обещаващ за Вашингтон

Русия изнася за Венецуела ноу-хау за ефективна капиталистическа икономика

След обявеното изтегляне от Сирия във Вашингтон се наложи виждането, че САЩ губят Близкия изток. Не се развиват добре нещата и в Югоизточна, и в Южна Азия. В Европа съдбата на НАТО е несигурна. В Африка влиянието на Китай и Русия почва да изтласква западното.

В такива региони паническите действия на Тръмп – като неотдавнашния му туийт за признаването на окупирания сирийски Голан за израелски – водят до по-бързо затъване. Туийтът, изненадал всички и в САЩ, дори да помогне на затъналия в скандали за корупция Нетаняху да се спаси от затвора, ще обедини Сирия, Ливан, Иран, Хизбула и широката ислямска общественост в още един общ фронт срещу американския империализъм и ще донесе нови невъобразими бедствия на американците по света. А и как отсега нататък да претендираш за Крим, щом даваш на Израел да анексира насилствено Голан?

Но тези места са далече от САЩ, а Латинска Америка се смята за техен заден двор. Но през миналото десетилетие победите на Уго Чавес във Венецуела, Лула да Силва и Дилма Русеф в Бразилия, Ево Моралес в Боливия, Мишел Бачелет в Чили, Хосе Мухика в Уругвай, Фернандо Луго в Парагвай, Рафаел Кореа в Еквадор, сем. Киршнер в Аржентина, връщането на Даниел Ортега в Никарагуа, пък и дълголетието на братя Кастро в Куба, и неотдавнашната победа на Лопес Обрадор в Мексико създадоха впечатление, че и в „задния двор“ американската хегемония приключва. Според проучване на „Галъп“ за 2018 г. одобрението на политиката на САЩ в Латинска Америка е средно 31%, а неодобрението – 53%.

САЩ предприеха отчаяни действия в духа на „най-добрите“ традиции да обърнат тази неприятна тенденция. Парламентарният преврат срещу Дилма, довел на власт корумпирания Мишел Темер, вече употребен и захвърлен, както и дългогодишните опити за сваляне на чависткото правителство във Венецуела, са само върхът на айсберга.

Във Венецуела бяха изпробвани всички познати средства за смяна на режима, само мащабна военна агресия засега се изключва от Пентагона. Но самозванецът Гуайдо, както признават и в САЩ, няма реална власт и влияние, нито дори може да организира що-годе значително протестно движение два месеца след незаконното си назначаване за президент.

Изваден бе от нафталина военопрестъпникът Елиът Абрамс, водещ аферата „Оръжие-пари-контри“ за свалянето на сандинисткото правителство в Никарагуа по времето на Рейгън, уличен в лъжа пред Конгреса на САЩ. Изпробван бе сценарият с хуманитарната помощ и нейното запалване, разобличено като инсценировка и във в. „Ню Йорк Таймс“. Саботажът срещу венецуелската енергетика, кибернетичен и физически, се оказа стар американски инструмент, изпробван месец преди преврата срещу Алиенде в Чили.

На развалините на създадената в 2008 г. в Бразилия от тогавашните леви лидери регионална група „Унасур“ Вашингтон акушира нова организация – „Просур“, която през март се събира в Чили, но без Венецуела, и която явно е предназначена за борба с чавизма, след като Организацията на американските държави не можа да послужи на Тръмп да изолира Мадуро. Новата група е предназначена и за натиск срещу Куба и Никарагуа, и за противодействие на влиянието на Русия и Китай на континента.

Последното е особено болезнено за САЩ, след като международното отделение на венецуелската държавна нефтена компания PDVSA бе преместено от Мадуро от Лисабон в Москва, а финансовото й обслужване бе поето от руски банки. С помощ от мастити международни адвокати от московското „сити“ венецуелската вицепрезидентка Делси Родригес започна действия за защита на държавната си собственост зад граница – Венецуела има блокирани само в САЩ активи и интереси на PDVSA за седем милиарда долара, в западноевропейски банки също са замразени нейни сметки, а Bank of England

отказва да й предаде златния запас от 1,2 млрд. долара.

Всичко това може да изпрати твърде неизгоден за Запада „сигнал“ към развиващите се страни, стремящи се към повече независимост, къде да си държат авоарите и с кого да правят бизнес в бъдеще!

Помощта на Русия обаче не се свежда само до адвокатстване – и до засега символичното й военно присъствие в Карибите. Времената се промениха коренно – докато Америка сега се занимава с износ на (контра)революция, саботаж и експроприация на чужди активи, Русия изнася за Венецуела ноу-хау как се прави ефективна капиталистическа икономика. По съвет от руски икономисти, командировани дългосрочно в Каракас, Мадуро например премахна външното управление на най-голямата частна банка в страната, Banesco Banco Universal C.А, въведено в 2018 г. за незаконни тогава операции с валута, и фактически отмени забраната за обмен на валута, в сила от много години. Отвориха врати първите два пункта за свободен обмен на валута в Каракас и скоро се очакват още във всички големи градове.

САЩ изобщо получиха шанса да пробват да свалят популярното и подкрепяно от армията чавистко ръководство само заради погрешната му икономическа политика досега, която то явно обаче вече има сериозно намерение да изправи.

А капиталистическа Русия е уникално квалифицирана да й окаже нужната помощ. Тя например има голям опит в провеждане на твърда макроикономическа политика за бързо преодоляване на инфлацията, в която Венецуела бе тласната от желанието на чавистката власт да залее нуждаещите се с нефтени милиарди, а след поевтиняването на нефта – да пусне печатницата за пари, да фиксира цени и забрани обмена на валута.

Русия в последно време се научи да работи и в условията на западни санкции и враждебна международна среда, да печели дела в западни съдилища и арбитражи. А също вече единствена изглежда ще може да предложи алтернативни на западните финансови инструменти.

Така че Венецуела може да се окаже изключителна победа за Русия, ако успее да докаже, че може да дава не само военнополитическа подкрепа на съюзниците си, което направи в Сирия, също противно на западните очаквания, но и икономическа и финансова помощ – да конкурира успешно западните финансови институции.

Последното ще е решаващо в дългосрочен план, защото въпреки всички чавистки грешки най-голяма роля за венецуелската криза имат американските санкции. Венецуела беше и все още е нефтена монокултурна икономика, традиционно разглеждана от САЩ като отрасъл на тяхната икономика, напълно зависима и подчинена на американските нефтени корпорации и големи банки и неспособна да функционира без тях и особено при условията на американски санкции.

Дори след като се намери заместител на американските нефтени корпорации за техническата преработка на нефта и се появят алтернативни финансови пазари и инструменти за венецуелския дълг, ще остане структурният проблем да се диверсифицира икономиката от монокултурното си състояние.

Но и в това отношение Русия също има какво да предложи, тъй като тя самата се бори със същия проблем и вече постига известни успехи. Венецуела например може също да са научи сама да си произвежда основните храни и потребителски стоки.

Всички тези реформи обаче не бива да се съпровождат с остеритет в стил МВФ, с приватизация на стратегически активи и с разрушаване на националната икономика. И чавистите, и Русия разбират добре това. Чавизмът се крепи на симпатиите на мнозинството бедни венецуелци и техните синове в армията. Ако това се осъществи, то може да стане обединително звено за нов латиноамерикански икономически съюз, в интерес на националните икономики, независим от Големия брат от север.

Това ще е полезно и за прогресивна Америка, която не желае американските корпорации (американски само по име, а всъщност глобални) да ограбват народите на Латинска Америка, също както и самите американци.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи