Залутан в илюзии и чужди схеми

Президентът Радев се изказа не навреме и не на място, ако е срещу ЕС, да си го каже

Идеята за нов политически проект вероятно ще се окаже свързана с фонд „Движение“ на Стив Банън в САЩ

Срещу партия му трябва партия, остава да си я измисли, за да компенсира с нея твърде скромните си правомощия

Президентът Радев излезе с отчет по повод две години от дейността на администрацията му, смъмри по навик управляващите. Очевидно му се искаше да впечатли народа, но не се получи. В такива „боеве със сенки“, щом не печелиш, рискуваш да загубиш. В политиката не е като в бокса, където удари в празното се броят за тренировка. Президентът у нас по определение не е поставен в една плоскост с партиите и правителството, има много редки изключения за пряк сблъсък.

Срещу партия му трябва партия, остава да си я измисли, за да компенсира с нея твърде скромните си правомощия. При случай и да я размаха като заплаха срещу пренебрегващите го правителство и парламент. Това правеха и други преди него. Несъстоятелният като политик и партиен водач Желю Желев си въобрази, че създадената от компартията коалиция СДС го има за Създателя и Водача, провалиха го злобно седесарите.

Партията СДС на Иван Костов прецака „своя“ президент Петър Стоянов за втори мандат. Беше разпоредено да се награди Георги Първанов за погрома над БСП в началото на 1997 г. и за поставянето на Сергей Станишев за партиен шеф. Докато тежко травмираната партия все още го припознаваше за свой, взе и втори мандат. Амбициите преливат в него, но няма партия, АБВ може да успее, но задължително без него. Чужд за ГЕРБ беше и си остана безхаберният „парашутист“ Плевнелиев, затова и не посегна към втори мандат.

„Парашутист“ като кандидат на БСП беше и Румен Радев, Корнелия Нинова лично го наложи. Яко рамо му сложи Бойко Борисов с изваждането срещу него на „майка на нацията“ вместо силен противник. Доказано Радев притежава впечатляващи лични качества за ролята на пълноценен държавен глава, но те остро недостигат. Към липсата на съответстващи за длъжността правомощия се добавят политическото му дилетантство, отсъствието на приличен екип и особено на здрава партийна подкрепа.

БСП не става по няколко важни външни и вътрешни причини, Нинова вече по-скоро му пречи с хъса си да прави лидерски образ за негова сметка. Всеки военен в някаква степен е кариерист. Амбиции Радев има много, не се долавя да са болезнени, разумни и частично обосновани са. Но само частично, само доколкото са негови лични. Затова сега Румен Радев изглежда залутан в илюзии и чужди схеми. Много трудно е, ако въобще е възможно, да се квалифицираш в областта на напълно чужда професия, в която внезапно си попаднал на висок пост.

Щял президентът да подкрепи политически проект, ако работел за модернизацията на България. Има обаче проект с такива претенции, визия като слънце според позитанските модернизатори предлага БСП! Радев обаче от упор не го забелязва, с ГЕРБ изключва партньорство. Щял да подкрепи принципно нова партия, отговаряща на неговите ценности, ориентирана към „радикална промяна на политическата среда и на стила на “управление“.

За целта Съвет за стратегическо развитие ще създава. С интелектуалци и големи специалисти в него, които ще раждат инициативи, несъмнено стратегически, на икономическия и идейния застой в страната. Да не е забравил Радев, че стратегически сме в Евросъюза, където други икономически и идейни алтернативи не се толерират? Едва ли. Американски човек е той, това го пише в „Труд“ още преди да си го хареса председателката Нинова.

Оттам е идеята и вероятно ще се окаже свързана с фонд “Движение” на Стив Банън, наричан в САЩ „идеолог на американските “алтернативни десни”. Този сътрудник на Доналд Тръмп в предизборния му период заработи из Европа с цел отхвърляне на системните партии и създаването на проамерикански партийно-политически структури. За повехването на политическото лидерство в ЕС и провалите на традиционните леви и десни партии има по-важни обективни причини, но се долавя и приносът на идеолога Банън.

Той не крие, че избирателната му технология е довела до появата на Матео Салвини на властовия връх в Италия. Вече твърди, че ще проработи другаде в Евросъюза, за да се разрасне “Италианска лига” до “Лига на лигите” в Европа. Като пъкнат на светло стратезите от Съвета на Радев, ще се види дали предположението ни е точно. Но вече звучи многозначително проамерикански бурната активност на вицепрезидента Йотова в подкрепа на Истанбулската конвенция и глухото мълчание в президентството по повод Пакта за миграцията.

На 17 септември миналата година „Труд“ в „Политическият маразъм завършва с фалит“ писа, че партиите у нас фалираха, фалира и политическата система. Но няма какво да се направи, докато другаде не се роди нов политически модел, който да внесем у нас. Такава е съдбата на малката страна, а дотогава се налагат снишаване, спасение в ръжта, разместване на събираемите. Конкретно за сегашната маразматична ситуация у нас се е очертала скрита или явна широка коалиция от наличните в парламента партии. В редица случаи дори прозира как действа.

Три месеца по-късно почетният председател на ДПС Доган предложи същото - създаването на програмно правителство, за да не „претърпят управляващите вътрешнопартийна имплозия“. Изборът е между лошото и много по-лошото. Борисов и ГЕРБ не стискат панически кормилото на властта, с прикрито удоволствие биха хвърлили горещите картофи в ръцете на БСП и ДПС. Позитанците и Нинова само позират, че се натискат за властта, особено в напълно компрометираната формула с ДПС. На Движението и така си му е добре.

Така става ясно, че президентът Радев се изказва не навреме и не на място. За повечето му призиви времето е отминало, за някои още не е дошло. За люта борба срещу корупцията, бедността и беззаконието може да се призовава всеки ден, никой не е против. Радикална промяна на политическата среда и създаване на нови политически проекти всъщност е нещо съвсем различно от досегашния “най-прогресивен проект на човечеството” – Евросъюза. Ами да си го каже направо! Вашингтон неприкрито работи срещу ЕС, не се седи едновременно на два стола.

Коментари

Задължително поле