Спортисти и авантюристи ни славят в Гинес Най-любопитните постижения в Книгата на рекордите

Затягат правилата за билбордовете край шосетата

Икономиката ще загуби 2,2 млрд. лева заради недостиг на шофьори Бранша чакаа поне 2000 водачи от българските диаспори

Калоян Паргов: Предсрочни догодина избори са неминуеми

Предупредителен код заради очакваните валежи в 20 области утре

Дубайските полицаи се качват на летящи мотори (ВИДЕО)

Риалити звезда се сгоди за милионерски син Пенелопе каза “да” на Иван Динев

Филмът за Силвио Берлускони препуска към екрана Режисьор е майсторът Паоло Сорентино

70 задържани на протест заради климатичните промени в Лондон

Георги Мамалев: Протестите няма да доведат до нищо добро

Сергей Лавров: „Турски поток“ може да мине през България и Сърбия

Последният ръководител на Комсомола: Промените през 89-а тръгнаха от самата БКП

Националните недоволни от съдията срещу Кипър: Трябваше да ни даде още две дузпи Според тях, шведският рефер е трябвало да отсъди поне още две дузпи

Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява още два мандата Разполагаме с информация, че БСП участва в организацията на протестите, каза депутатът от мнозинството

Държавата готви нови мерки за безопасност на асансьорите

Заплати, доходи и дисбаланси Икономическият растеж замаскира нуждата от така необходимите тежки структурни реформи

Преди няколко дни правителството обяви намерение да увеличи нивата на заплащане в държавната администрация с 10%. Мярката се очаква да влезе в сила от първи януари 2019 година, като по първоначални разчети тя ще струва на всички нас данъкоплатците между 800 млн. и 1.1 млрд. лева. Това със сигурност е прекрасна новина за всички държавни служители, но за всички нас, които се интересуваме по какъв начин държавата харчи обществения ресурс, тази новина повдига няколко тревожни въпроса.

На първо място това намерение показва, че политиците ни все още не са наясно с това как функционира пазарната икономика. Бизнес цикълът е неизменна част от всяка една съвременна икономика и икономическите кризи са неизбежно следствие от него, особено в условията на постоянни интервенции от страна на централната банка. В Европа вече над 10 години не е имало сериозна икономическа криза, което означава, че следващата криза неминуемо ще пристигне по-скоро отколкото по-късно. Нейната дълбочина ще бъде функция на това, колко дълго ЕЦБ ще поддържа лихвените равнища на непазарно ниски нива. Колкото по-дълго продължи този процес, толкова по-тежка ще бъде следващата икономическа криза.

В момент като сегашния на висок икономически растеж, когато лихвите са на достатъчно ниски нива, а високият брутен вътрешен продукт нараства устойчиво вече близо десетилетие, е лесно да се харчат пари. Нещо повече, този икономически бум замаскира нуждата от така необходимите тежки структурни реформи в редица области от националното стопанство, в които изтичат милиарди всяка година. Проблемът тук ще настъпи, когато неизбежната криза дойде. Тогава събираемостта на данъчни постъпления ще намалее и свиването на БВП няма да позволи на държавата да продължи поддържането на този постоянен тренд на величаене на публичните разходи. Тогава ще трябва да предприеме редица действия.

Първото, което трябва да направи държавата, за да избегне генерирането на дефицити, е да прибегне към съкращения на работни места и намаляване на заплати в държавния сектор. Това обаче ще доведе до политически негативи, които по правило политиците избягват. Второто и най-логично нещо, което ще се случи, е опит за увеличаване на данъчната тежест, за да могат да се задържат нивата на публични разходи отпреди кризата. Обаче това в условията на икономически кризи е невъзможно, защото по правило събираемостта на данъците спада, а увеличаването на данъчната тежест върху бизнеса точно в тази фаза на бизнес цикъла само ще забави процеса на възстановяване. В крайна сметка ще се формират бюджетни дефицити, които държавата ще трябва да финансира с дълг и то на високи лихвени нива.

На второ място, не стана ясно на каква база ще бъдат изхарчени тези пари. Увеличение на работната заплата е икономически обосновано само когато то кореспондира с пропорционално увеличение в производителността на труда, иначе то е непазарно и винаги води до генериране на дисбаланси в дългосрочен аспект. Тоест, за да бъде обосновано увеличението в заплащането на администрацията, всички ние, гражданите, трябва да сме усетили осезаемо увеличение в качеството на услугите, които администрацията ни предоставя.

Политическите подбуди зад това решение са логични и разбираеми. През 2019 година предстоят минимум европейски и местни избори и няма нищо по-логично от това управляващите партии да искат да подсилят подкрепата за тях. В този конкретен случай, обаче липсва каквато и да било икономическа аргументация и обосновка. Със сигурност синдикатите и управляващите ще се обединят в лансирането на тезата, че заплащането в публичния сектор изостава спрямо това в частния сектор. Това обаче е изключително повърхностна икономическа теза, защото игнорира разликите в производителността на труда в частния и държавния сектор на икономиката ни и най-важното, че заплатите в публичния сектор идват от всички нас данъкоплатците и като такива имаме право да знаем на каква база се увеличава тяхното ниво, докато в частния сектор предприемачите формират нивото на заплащане на база своята печалба.

Разумната (дясна) фискална политика, която кабинетът би трябвало да води в момента, е когато толкова години подред поддържаме висок икономически растеж, всякакви бюджетни излишъци, които държавата успява да реализира, да бъдат заделяни във фискалния резерв, за да може икономика ни да бъде по-добре подготвена, по-устойчива и стабилна при настъпването на следващата икономическа криза.

Това, че в момента формираме бюджетен излишък, не е аргумент за неговото моментално изхарчване, защото не отговаря на трудните въпроси, като на каква база се осъществява това харчене и какво ще се случи, когато икономическият растеж се забави и вече няма достатъчно ресурс за поддържането на раздутите публични разходи.

 

Кога ще настъпи следващата криза

Прогнозирането на това, кога точно ще настъпи следващата икономическа криза е трудно начинание. Затова и не мога да се ангажирам с прогнозна кога точно ще настъпи тя. Важният момент тук обаче, е да сме напълно с ясното съзнание, че нейното настъпване е въпрос на „кога“, а не на „дали“ и за съжаление поне към момента изглежда, че управляващите не осъзнават този факт.

*Авторът е член на управителния съвет на „Експертен Клуб за Икономика и Политика” (ЕКИП).

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Хайде всички да започнат да се осигуряват на това което взимат а не на минималните прагове!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.