С 1/3 са повече парите от МК за знакови обекти на РИМ Варна

Археологическо лято 2018 край морето започна с разкопките в крепостта „Кастрици“ в правителствената резиденция „Евксиноград“.

Това е единственият и уникален обект по българското крайбрежие, който е охраняван от НСО, не е застрашен от прокарване на магистрали и не е бил засегнат от последващо строителство.

Общо 6 са знаковите места във Варненска област, които ще проучват този сезон археолозите. Финансирането е близо 90 000 лева, осигурени от Министерството на културата, които са с 1/3 повече в сравнение с миналото лято. Парите са повече и за повече обекти, обясни за „Труд“директорът на Регионалния исторически музей /РИМ/ във Варна Игор Лазаренко. Освен в крепостта Кастрици разкопките ще продължат в късноантичната и средновековна крепост Петрич кале до Аврен, в раннохристиянската базилика в местността Джанавара, в римския и късноантичен град Марцианополис, сега Девня, в халколитното селище в местността Корията край Суворово и в княжеския манастир „Св.Богородица“ в местността „Караач теке“ край Варна.

Проучването продължава и в още два обекта-ранновизантийската крепост „Св.Атанас“ в Бяла и халколитното селище в местността Бобата край Аврен, също с държавно финансиране, но средствата не минават през РИМ, договорите се сключват с общините или с Националния археологически институт към БАН.

В годината на Европейското културно наследство Варна се вписа с последните си открити съкровища и артефакти, които показа в уникална експозиция в зала „Юг“ на Археологическия музей в града. Посетителите могат да видят невероятните открития от археологическия резерват „Одесос-Варна“, в който са намерени фрагменти от хиоски амфори от VI-V в. пр.Хр., копчета от калкан, използвани за мъниста. Истинска сензация са находките от Третия варненски халколитен некропол, разкопан м. г., в който, както в първите два, са открити злато, пръстени, гривни, колан от мъниста и огърлица от средиземноморската мида Спондилус и от серпентинит. Заслужено място в изложбата намират откритията от крепостта Св.Атанас край Бяла и най-вече изящната мраморна олтарна маса от местната раннохристиянска епископска църква, открита точно на Кръстовден през 2009 г. Представени са находките от праисторическото селище при Суворово, от раннохристиянския манастир в местността Джанавара, от Кастрици и Петрич Кале над село Разделна. Експозицията е отворена до 30 септември и провокира туристите да потърсят през лятото и археологическите обекти, откъдето са находките.

„Кастрици“ е типичен средновековен пристанищен град с тесни улици, но с големи къщи и складове. За няколко сезона тук са открити над 2500 монети, между които златни от времето на цар Иван Александър, съкровище от 52 монети на византийските императори, сечени след Йоан Дука Ватаци, много керамични съдове, метални сечива, накити и др. За последните години е изследвана повече от половината от крепостта, която се шири на площ от 15 дка. Разкрити са площади, улици, две църкви, гъсто застроени сгради . Намерихме една патрица от бронз за изчукване на релефно изображение на Св. Йоан Кръстител или Св.Йоаким, още не можем да бъдем категорични, каза Игор Лазаренко, който заедно с Мария Манолова са научни ръководители на обекта. Открита е и оловна плочка с изображение на конник. Този сезон ще се опитаме да разберем има ли обитаване през 12-13 век, тъй като попадаме на някои керамични фрагменти, които показват влияние на късните номади, вероятно печенеги или узи, допълни Лазаренко. Според него населението в крепостта е било вероятно смесено от гърци, българи, генуезци, венецианци и всякакви др., имало е и татари във връзка с доставките на жито по цялото Черноморие към Средиземноморието. Археологическият обект може да бъде наблюдаван обаче само от държавниците тук, но те нямат голям интерес към миналото и историята, както и от групи при организираните турове в резиденцията. Иначе свободният достъп в нея е забранен.

Една от най-интересните и уникални раннохристиянски църкви в България е открита в местността Джанавара край Варна, която е проучвана още в началото на миналия век от братята Херман и Карел Шкорпил. Още тогава е открита основата на мраморен амвон, под него зидана тухлена гробница, в която е бил погребан възрастен мъж. До него е имало мощи на неизвестен светец, увити в сърмена тъкан и поставени в малко дървено ковчеже. В специално иззидано скривалище преди няколко години бяха открити три мощехранителници, поставени една в друга-мраморна, сребърна и златна, украсена със скъпоценни камъни. Най-ценни са мозайките от пода на църквата. Базиликата е интересна с това, че няма нищо общо с архитектурата на Константинополската школа, нито с тази от Гърция и Мала Азия. По-скоро композицията е типична за ранносредновековните храмове в Сирия и особено в Армения, като за пример се дава базиликата в Ереруйк. Все още никой не е разгадал тайната на Ереруйк, но там някъде е скрита и историята нашия храм, посочва археологът Александър Минчев, който е публикувал свое проучване за историческия паметник.

Разкритията, че край Варна се е зародила една от най-древните цивилизации, се допълват от както от най-стария град Провадия Солницата, така и от халколитното селище в местността Корията край Суворово. Въпреки че имаме богат халколитен некропол с откритото най-старо обработено злато на света, ние не знаем къде са живели тези хора, погребани тук, казва шефът на РИМ. С халколитното селище в Суворово, което е на близо 7000 години, вече има още един обект с жилищна сграда с интересна архитектура, където се предполага, че те са живели.