Съд в Киев призна за виновен Виктор Янукович

Спипаха рецидивисти след обир в Търново Единият от гастрольорите от Търговище е с 13, а другият с 25 криминални и съдебни регистрации

Военен подари козичка на баба Дора, тя я кръсти Радка

Изпращат електронни писма от името на богати сирийски вдовици, за да точат лични данни Все още не са спрели фалшивите имейли от банки и НАП

Осигуряване след пенсиониране и облекчения за деца

В 1015 училища днес няма да се учи заради грипа

Болница „Лозенец” вече да не е към МС, решиха на първо четене депутатите

ВСС прие единодушно увеличението на заплатите на всички магистрати и съдебни служители с 10% от 1 януари

СДВР към родителите: Говорете с децата си за опасните селфита

Горя „Ауди” на мъж от Вършец, заминал във Великобритания

Половината българи са “за” законови промени в полза на зимния туризъм Над 50% не одобряват действащите ограничения, 60 на сто са "за" втори лифт в Банско

Премиерът Борисов: Спазихме обещанията си към българите с увреждания, продължаваме с реформата в ТЕЛК

Ким Чен-ун започва подготовка за втората среща с Тръмп

Адвокат Марковски: Много държави дават възможност за гражданство срещу инвестиции, те са жизнено необходими

Антон Кутев: Обвинението срещу Елена Йончева е най-нескопосаното, което съм виждал

Захари Стоянов: Средство да нямаш врагове Защо ни са на нас, българите, народ вчерашен, шест министерства

Колко да са мъдрите глави, които управляват съдбините на нацията. Според летописеца 80 депутати стигат

Той първи пита за числеността на парламента през 1886 г.

Броят на депутатите виси със страшна сила в общественото пространство. Колко да са мъдрите глави, които управляват съдбините на нацията. Хората искат половината да захванат друга родолюбива дейност. Те обаче са се хванали за креслата и опълченски се бранят.

Захари Стоянов първи поставя този въпрос през далечната 1886 г. Тогава заседава Четвъртото обикновено народно събрание. Първо депутатите са 195, след Съединението предишната година са добавени още.

„Ами на 250 души дава ли се джувап?“, тоест излиза ли се насреща. Това пита Захари и правилно отбелязва: „Се ще се намери някоя крастава коза, която да ги оскверни.“

Сегашното депутатско братство е от 240 по-първи люде. По времето на Захари сме били около 5 милиона, днес сме пак толкова. В ония демографски условия, каквито са и настоящите, летописецът предлага да имаме 50, най-много 80 народни избраници.

Статията „Средство да нямаш врагове“ излиза през август във в. „Независимост“. Първата мишена в текста са министрите, които също тежат на бюджета. Тогава са били 6 заедно с премиера Петко Каравелов. Сега са 20 плюс Бойко Борисов.

Днес ние тържествуваме, че сме приготвени вече да обадим на родолюбивите си читатели наш един план, който ни най-малко не се боим да наречем оригинален. Дошле сме ние до убеждение, че работите в България биха тръгнали много с по-бърза стръмнина, ако се направеше в централното управление една коренна реформа.

А именно, как би погледнал българский народ, неговите народни представители, особено „видните“, ако господа министрите се ликвидираха in corpore1, т.е. ако от шест, както са днес, останеха само един? Тоя един само по себе си се разбира кой трябва да бъде: премиерът. Пази Боже, ако ние сме помислили даже да даваме предпочитание на друго някое министерство от останалите. Не, не! Не желаеме ние на стари години да си почерняме хубавото име.

Силни са нашите мотиви и съображения, които са ни побудили днес да предлагаме тая реформа. Най-напред нашата народна философия, още от незапамятни времена, е въстанала против всяки колективни учреждения, които за нищо и никакво не чинят. На всинца ни е позната пословицата: „Много баби, килаво дете.“ Защо ни са на нас, българите, народ вчерашен, както доказа г. Белов, шест министерства, шест души министри с по 1000 лева на месеца? Не можем ли да си намерим такъв един саморасъл българин, който да дръпне браздите на управлението с мъжка ръка, който да олицетворява в себе си и шестимата, било в работата им, било в атрибутите им?

Моля ви се, какви са тия министерски съвети, тия протоколи, мнения, отговорности, свои ведомства, вишегласия, особени мнения и пр. Шест души, които си събрал от улицата от немай-къде, можеш ли да ги вразумиш и дисциплинираш, щото едно да мислят, а най-главното и най-важното, да не му мислят много-много, но на един път да го отрязват? Търпи ли държавната машина такива лигавяния?

Какво ще каже то: „аз мисля“, „моето мнение е“, „отговорен съм пред народа и събранието“ и не знам що си още? Бе, чоджум2, че като се боиш да се съгласиш и да подпишеш, защо не си стоиш у вас? Кой те е карал да станеш министър? Хората ти направили добро, да те избавят да пишеш прошения в някое дюгенче или да си блъскаш главата с неправилните глаголи, а ти си седнал да го усукваш… Не, това не е за търпение вече! Где е да си човек сам. Станеш заран, не си се умил още, половинката на чая не си прихлебил, а от всичките учреждения се натрупали на стълбите ви млади, пресни и подчинени вам службаши, с вързоп писма под мишница. Наредиш ги напреде си като почетен караул и се захванеш за работа.

„Какво е това?“, питаш едного, да кажем от министерството на вътрешните дела, което тогава няма да бъде министерство, но проста секция. „Околийский и мировий се сбили в канцеларията на последния“, отговаря служителят. „Първият да се арестува на седем деня, а вторий да се отчисли“, отговаряте вие. „Слушаме“, ще повторят служителите един подир други и ще си излязат, нещо което ще да трае около час-два.

Ама колко ще бъде добро! Няма интриги тогава, няма криза, няма разцепление. Ние вярваме, че някои бъдъщи и настоящи министри сто пъти биха предпочели да се являват с книги в ръката при едного, отколкото да се потят и дават мнение. Па е и мъчно да се намерят хора, аркардаши3, които да мислят и работят заедно, без задни цели. Защо не може досега да се намери още човек за министерството на вътрешните дела, ей го на, става вече повече от година? Днес го гледаш много добър човек, сладък и гладък, но уверен ли си, че утре няма да ти вирни нос и поиска да има свое мнение. Светът сега е дявол.

Ще ни възразят мнозина, че министрите тряба да бъдат двама, защото гражданско лице не може да управлява и военните дела. Лъжете се. Съвременният ни историк и на тоя въпрос може да отговори удовлетворително. Например г. Каравелов не можа ли да се обхожда и справлява, както тряба с военните по време на войната? Нямаха ли те нуждните почести и дисциплина към него, макар да нямаше той мундир? Попитайте пиротский и софийския коменданти във време на войната. Първий от тях влиза при г. Каравелова гологлав и тамам посегнал да се ръкува, тоя последний му извикал: „Под козирог!“4. Ама не може, това е против дисциплината, и нам що си още, г. Каравелов, който желае нова реформа във всяко ведомство, вика: „Под козирог!“.

А софийский комендантин влиза при г. Каравелова, върви човекът палдър-кюлдур5 и тамам поискал да кацне върху стола, първий му извикал „Във фронт!“6, „Доклаждай като на началника си“. Комендантинът следва: „Г. министре, дойдох“ и пр. „Ха сега наляво“, повтаря г. Каравелов, и „Марш из вратата“. Значи може това ведомство да бъде в едни ръце.

На мнение сме, че и по други браншове тряба да се направи икономия и реформи. Търновската конституция, „святиня“, „святиня“, но май че захвана да омръзва на партията. Защо ни са на нас толкова депутати, от кол и въже хора, които не са ни в клин, ни в ръкав? За черни очи ли са в камарата: Видю Моневци, Кръклисийски, Иванчо Фарисеина, Стоица Тавалички, Духовников и други? Ако бяха по-малко, избрани измежду нашите приятели, можеш да се споразумееш за всичко. Освен това, за да бъдем последователни, трябва щото като направим министерството еднолично, същий вятър да вее и из камарата. 50, най- много 80 депутати като си имаме, било с тупкание по гърба, било с други някои средства, ще можеш да ги окоткаш. Ами на 250 души дава ли се джувап? Се ще се намери някоя крастава коза, която да ги оскверни.

Излиза, че освен горните 60 000 лева икономия, като се съкратят депутатите на 80, ще капне още 150-200 000. Това за парата. Ами колко по-скоро, по-успешно и по-съгласно ще се вършат работите? Тия добрини можем да направим ние на българския народ, стига нас да спомни и постави на държавното кормило.

1 Вкупом.
2 Момче.
3 Побратими.
4 Козирувай!
5 Джаста-праста.
6 Мирно!

 

Смъртта

Отровиха го на път за Париж

Далеч от родината са покрити следите на отровителството на Захари, най-вероятно с гибелна пастърма от софийска бакалница

Парижкият хотел, в който умира Захари Стоянов.
Парижкият хотел, в който умира Захари Стоянов.

Авторът на „Средство да нямаш врагове“ има много врагове. Това са душителите на свободното слово, които кроят да го затрият. Удобен случай се открива през 1889 г., когато Захари Стоянов заминава за Париж.

Летописецът умира внезапно на 2 септември в „Отел дьо Суез“. Освен версията за перитонит от преяждане с пастърма циркулират още няколко съмнителни диагнози. Има хипотеза и за изпита чаша бира с надробени стъкла.

През 1978 г. трите ковчега с тялото на Захари са отворени от комисия в Русе. Според д-р Йордан Йорданов аутопсия на трупа не е правена. Той намира всички вътрешни органи по местата им. „Главният мозък се бе свил в размери до орех, бъбреците бяха като топчета. Малко по-запазен ми се видя черният дроб – колкото мъжки юмрук“, изрежда патоморфологът.

Д-р Тотко Найденов също е убеден, че тялото на Захари Стоянов не е изследвано. Далеч от родината са покрити следите на отровителството. Най-вероятно с гибелна пастърма от софийска бакалница.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (17)

  1. Захари Стоянов е доста неясна фигура от нашата история. Може да е написал „Записките…“, но около тях и други писания на неграмотното селянче Джендо, витаят доста слухове и мистика. Дори за предателството и убийството на великия Бенковски. Няма да пиша повече, всеки който иска може да издири много. Ако предателят наистина беше онзи нещастник овчар дядо Вълю, при когото са се скрили преди да преминат по злокобното мостче, едва ли Вазов щеше да напише онези силни думи за предателството на Бенковски в стихотворението си “ 1876″ ! Доста показателно е също, че много от четниците оцелели след Освобождението, не са искали да виждат З. Стоянов до края на живота си…

  2. О! Да Тартаковер него го ненавиждаха много
    българи,служители на руския император. Тези
    престъпници, които начело с търновския
    метрополит играеха български хоро в София
    в чест на преврата срещу княз Батенберг . Тези ,
    бягащи от възмездието на Стамболов . Тези ,
    за които руския император крещеше да Бога ….
    Отговора на този голям българин към императора
    бе “” ниме ще ви дадем всичката тая паплач. но
    Вие ни дайте само един,Чернишевски”…. цитирам по памет

  3. И само „Записките…“да е написал,е достатъчно да е голям българин. Захари Стоянов е казал,че 80 депутата са достатъчни в НС,ама нашите са три пъти повече.

  4. И Мишо бирата и съпругата му, здрави и прdlи, така скоропостижно се поминаха. Нищо ново!

  5. И Мишо бирата и съпругата му, здрави и прави, така скоропостижно се поминаха. Нищо ново!

  6. И по Захари ли плюете,бе мекерета?Той е един от малкото истински БЪЛГАРИ!!!С активен принос както за Априлското въстание,така и за Съединението през 1885г.

  7. Моите уважения към Захари Стоянов, но всеки с времето си. Държавите и икономиките им се развиват – това е неспирният прогрес, който няма спиране. И с възникването на нови индустрии, процеси или обществени формирования, идва нуждата от министерства и т.н. Но не тук е основният въпрос. А той е имаме ли държавническа среда и традиции, които да определят стратегическите отрасли на държавата днес, както и иновационните такива за утре. Както знаем, България профука базата си за електроника и компютри, след като беше проядена и корумпирана от хиляди голи задници, които тръгнаха да си тъпчат воняшите гуши. И тия, бивайки директори, държавни чиновници в отрасъла и т.н. превърнаха перспективни формирования в складове за китайски джапанки. А една никаква Финландия завладя телекомуникациите в света. И тая хайдушка страст уби интелекта на нацията – днешните младежи искат да учат в чужбина и после да въртят синджирчета като менажери. И да чакат китайците на направят и произведат. Та хич не е от значение размерът на едно правителство – важно е пипето им и ако го имат, нека им плащаме като в Америка.

    1. Стоянов говори за миналото, не за сега… а 240 толума с какво повече допринасят в напрегнатото ежедневие?

  8. Моите уважения към Захари Стоянов, но всеки с времето си. Държавите и икономиките им се развиват – това е неспирният прогрес, който няма спиране. И с възникването на нови индустрии, процеси или обществени формирования, идва нуждата от министерства и т.н. Но не тук е основният въпрос. А той е имаме ли държавническа среда и традиции, които да определят стратегическите отрасли на държавата днес, както и иновационните такива за утре. Както знаем, България профука базата си за електроника и компютри, след като беше проядена и корумпирана от хиляди голи задници, които тръгнаха да си тъпчат воняшите гуши. И тия, бивайки директори, държавни чиновници в отрасъла и т.н. превърнаха перспективни формирования в складове за китайски джапанки. А една никаква Финландия завладя телекомуникациите в света. И тая хайдушка страст уби интелекта на нацията – днешните младежи искат да учат в чужбина и после да въртят синджирчета като менажери. И да чакат китайците на направят и произведат. Та хич не е от значение размерът на едно правителство – важно е пипето им и ако го имат, нека им плащаме като в Америка.

  9. Важна е бройката но по-важно е какво имат в главата управляващите а ние от край време си падаме по тикви, кратуни и каскети и искаме те умно да управляват съдбините на държавата,. Те естествено така я управляват че тя държавата ни е последна в Европа, нацията изчезва , калпавия матрял предизвика БРЕКЗИТ, свестните българи вече са на Запад, а тук само престъпността ни е на ниво. А депутатите и министрите колкото и да са много по-важното е че всички вкупом са за затвор или разстрел и конфискация. Ама няма кой да ги провери и да им потърси сметка, а те пишат законите …. До там сме се докарали комунисти и бивши комунисти да се правят на управляващи и опозиция , а ние си ги знаем че са за разстрел….Но къде са хората със съвест и морал наричащи се магистрати ?

  10. труд яко се труди против демокрациятъ (недопускъ мнения:давъ идиотски обяснения и etc):скоро нямъ дъ ви имъ нъ сергиятъ лъжидемократи и лайняни баааатибойковчетъ:съ вашия цинизъ по вашити лайняни глъви сееелене съ селене

  11. захари един цървууул представен зъ тръндъфор: (нъпълно съгласен съ тартаковеръ)

  12. Захари Стоянов е спорен по много причини , но в случая аз за пръв път чета в подзаглавието – „…ние българите , народ вчерашен…“ – това е направо обидно и издава не особено високата му ерудиция . Отец Паисий Хилендарски е много по-просветен и патриот , въпреки че повече от век е писал „История славяноболгарская“ . Доказано е , че ние , българите , сме не „вчерашен“ , а древен народ !

  13. И мъртвите , борещи се за независима България,
    са опасни за вас, със заразените мозъци от
    бацила на руския фашизъм. Краино време е да
    обвинявате и Левски , и Ботев, и Раковски за
    не целесъобразен патриотизъм. Не хващат декиш
    вече следните трикове. Фалшивата телеграма
    на Ботев до паришката комуна . Ботев комунист!
    Забранените статии на Раковски и стихотворения
    на Вазов за зверствата на руския империализъм
    срещу българите!!! За това , че в България има на
    всяко кюше пометник на коварния Игнатиев , не можете да скриете неговата злокобна роля за съдбата на .България. Поставянето на нова паметна плоча в София, вие отново напомняте
    на българите за обесвенето на Левски ,дирижирано
    от този бългамтазец . Краят ви наближава и затова
    хапете жестоко…

    1. levski vodi goreşti sporove s Botev Zahari v ODESA …proti e Rusiya…“kakva razlika ima mejdu turskiya fes i ruskiya kalpak…razlika nema…“ i po kısno e predaden ot Zahari…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.