Защо жителите на източните области на Украйна приеха руската спецоперация без ентусиазъм? През последните 8 години Одеса и Харков бяха подложени на най-жестоките репресии.

В Одеса, както си спомняте, още през 2014 г. всички активни участници в съпротивата срещу държавния преврат са изгорени живи.

В Харков бяха убивани или арестувани повече или по-малко активните противници на режима на Майдана. Аваков, който ръководеше МВР, с произход от Харков, лично се ангажира с формирането на нацистки групи, занимаващи се с тероризъм. Сигурен съм, че в Харков има съпротива срещу тези групи. Но населението е уплашено, страхува се да каже и дума.

Дори и в тези градове, които бяха освободени от властта на тази хунта, хората също се страхуват, защото – а какво, ако се върнат?

И сега, след началото на горещата фаза на конфликта, започна беззаконието. Арестуваха например Елена Бережная - известна украинска активистка за правата на човека, която изпращаше доклади в Съвета за сигурност на ООН, в Бундестага на Германия, ОССЕ и др. Навсякъде говореше за тези репресии, нарушения на човешките права. И сега тя е затворена, обвинена в държавна измяна. И има много такива хора: политологът и публицист Дмитрий Джангиров, лидерът на социалистическата партия Василий Волга - мога да изброявам още много дълго.

И какъв е смисълът да се забранят всички опозиционни политически партии?!

А колко души загинаха без съд и разследване? Например, участникът в първите руски преговори Денис Киреев, бивш банкер, просто го взеха и го разстреляха.

(От фейсбук, заглавието е на редакцията)