Защо изчезват съдебните заседатели

Разиграват ни на лотария, казва Юлий Цветков, един от тях

Кой сте вие, г-н съдебен заседател? Гласът на народа в съдебната зала? Или по думите на един адвокат - „някой от ония дядовци и бабички, които дремят до съдията?“

Юлий Цветков отговаря: „И едното, и другото е вярно. Според чл. 66, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) съдебните заседатели и съдиите имат еднакви задължения и права От друга страна, аз мога и да мина за дядо, защото имам внук, макар да съм на 57 години, в разцвета на силите си. Позволете ми да отбележа само, че възрастта невинаги е порок, но въпреки това за съдебните заседатели има възрастово ограничение - от 21 до 68 години, каквото няма за адвокатите например. А относно дрямката - да, виждал съм колега да дреме в зала. По-лошото е, че с последната промяна в ЗСВ, влязла в сила миналия август, дрямката се поощрява.“

Юлий Цветков е от най-опитните хора, избрани да представляват обществото в Софийския районен съд (СРС). Електротехник е по професия и близо две десетилетия дава своя принос в наказателното правораздаване - така както е уредено в чл. 123 от конституцията и Глава İV, раздел İİ на ЗСВ.

Институтът на съдебните заседатели навършва 139 г. Той е въведен у нас още през 1878 г. с „Временни правила по углавното съдопроизводство в общите съдилища“. В миналото бил безспорно уважаван, но напоследък е далеч от признанието.

„Несправедливо е да се обобщава, че съдебните заседатели са изкуфели старци, които проспиват делата. Мнозинството от нас са честни граждани, дали клетва и спазващи правилата. За да станеш заседател, минаваш през две-три сита - трябва да те одобрят общинските съветници, после съдиите на общо събрание. Нужно е поне средно образование, чисто минало, добро име в града и квартала. Ние не сме съдии, но сме равноправни членове на състава, който осъжда или оправдава. По наказателни дела за престъпления, наказуеми с над 5 години лишаване от свобода, съдебният състав се състои от един  съдия и двама  съдебни заседатели. Ако предвиденото наказание е не по-малко от 15 години или доживотен затвор, съставът е от трима заседатели и двама съдии. В съвещание ние се изказваме и гласуваме преди съдиите, всеки от нас има право да особено мнение, което мотивира. Съставите се произнасят с обикновено мнозинство, всеки от нашите гласове тежи колкото на съдията и неведнъж делата се решават от нас.“

Това добре. Проблемът е, че от известно време насам хората не щат да представляват народа в съдебните зали. През януари шефът на спецсъда Георги Ушев обяви, че на „Черковна“ спират да гледат новопостъпили дела, защото трябват 160 съдебни заседатели, а няма. В Столичната община набирали кандидати, но за месец се явили само 30 и не всички ставали.

Цветков има обяснение за това.

„С промените на ЗСВ в частта за съдебните заседатели стана беля. Изглежда ги е правил някой, който не е стъпвал в съдебна зала. С тях ни превърнаха в момчета и момичета на повикване. По стария закон всеки от нас работеше в определен състав. В СРС има около 60 наказателни състава, по четирима заседатели бяха прикрепени към всеки от тях. Тогава бяхме над 240. Сега сме под 150 и се топим. Умре ли някой, няма кой да го замести... Преди промените аз работех в 95-и състав със съдия Парпулова - прекрасен юрист, а преди това с други съдии - Дечев, Желев, Ангелова, всички бяха перфектни, пораснаха в кариерата. Но какво стана? Както знаете, делата отдавна се теглят на лотариен принцип и се пращат в съставите. И някой гений измисли съдебните заседатели също да се разиграват на лотария. Ако целта на реформата е била хаос, постигнаха я. Аз например днес съм с 95-и състав от 9 часа. Като ме врътнат на тотото, в същия ден ми се пада дело в 16-и състав от 11 часа. Заседанието не е ученически час, та звънецът да удари за междучасие. Разпитват се свидетели, на някои им вадим думите с ченгел. Вместо в 11 часа първото дело свършва в 12. Аз не се явявам навреме на второто, то се отлага и процесът се разтяга като локум и затова. По-рано имах програма със заседателните дни на състава - вторник и четвъртък, знаех в колко дела ще участвам тогава, вземах си отпуск или си разпределях електротехническата работа със знанието на началника. Сега всеки момент ми звънят и казват: „В сряда си на еди-кое си дело с еди кой-си състав, на тотото си се паднал така.“ И аз какво? - на работното си място трябва да кажа: шефе сюрприз, утре на мен не разчитай! Ами той ще ме уволни! А как е при учителите заседатели? План за седмицата не могат да си направят, как така ще рекат: утре ви разпускам, деца?! Затова напускат, бягат. Заседателите и председателят на състава уж сме с равни права, но по НПК той глобява всички в залата - от 50 до 1000 лв. Ако отсъстваме без болничен, командировъчно и т.н. - плащаме. Нормален човек в работоспособна възраст ще се навие ли на това?!“

Може би ако постоянното му разположение на съда се заплаща подобаващо.

„Възнаграждението е малко, с него не можеш да се изхраниш - отсича съдебният заседател. - То е от бюджета на съдебната власт - 1/22 на ден от 50% от основната заплата за районен или окръжен съдия. Обявиха, че ще го увеличат, вдигнаха тия 50% на 60% и извадиха тарифа някаква - 7 лв. и 52 ст. на ефективен час заседание. И какво стана?! Отивам в 10 ч, подсъдимият болен, делото се отлага. Пишат ми 15 минути, но по новите правила вземам не по-малко от 20 лв. за деня. Обаче аз следобед имам още две дела - по 3 часа всяко. И ми дават 23 лв. сумарно - как го изчисляват, нямам представа. По-рано беше ясно: за ½ ден - половин надница от 20 лв., за цял ден - 40 лв. Така ни стимулираха, че на практика ни ощетиха.“

Има и друго. Времето извън зала, в което заседателите четат дела и пишат мотиви, не се плаща. Цветков пояснява:

„Ако аз съм на мнение, че трябва да оправдаят един подсъдим, а съдията и другият заседател смятат обратното, трябва да мотивирам особеното си мнение. То помага на осъдения да обжалва присъдата. И аз чета, водя си бележки, правя справки в НК - става дума за съдба! А когато осъдят някого по наше решение, пък съдията е на особено мнение, пишем мотиви към присъдата - не е лесно, а за това не получаваме и лев. Е, добре, защо ми е да се захващам с тази трудна безплатна работа, като мога да дремя вместо това? И мнозина го правят. А вие казвате: баби и дядовци дремят до съдията. Да, при новите условия бягат активните хора и като заседатели остават главно пенсионери по болест или трайно безработни, които гледат да изкарат някой лев. Свиват си ушичките, траят си, не участват в разпити и винаги са съгласни със съдията, когато вдигне папката и пита примерно: Да одобрим ли тоя иск от 200 000? Да одобрим. Да го отхвърлим? Както искате. За пенсионера 20 лв. са много пари..."

Купуват ли се съдебните заседатели?

„Фантазии!Четири мандата по 5 години съм заседател и никога не съм вземал, и не са ми предлагали. Няма уличен в корупция съдебен заседател.“

Пази боже продажник да е призван за морален коректив на съдията!

Според Цветков другаде е бедата - в обучението на гражданите, призвани да правораздават.

„През 2003 година - казва - като нов съдебен заседател минах 4-седмичен курс, слушах лекции от светила в съда и адвокатурата. Получих сертификат. И „Наръчник на съдебния заседател“. След туй курс като този не съм видял. Има курсчета - в два следобеда по два часа. От него какво ще научат инженери, техници, пенсионери, детски учителки! Някои хабер си нямат от НПК, нито пък четат делата. Защо да го правят? Стимули нямат. И наръчници нямат, нямало пари да напечатат!“

И това да е само!

„Съдебен заседател не се става с 4 лекции, а и с 40 даже. Опит трябва. А т.нар. законодатели намалиха мандатите от 5 на 3 години и до два в един съд. Тъкмо се научиш, тръгваш си и идва някой, който гледат НК като теле календар. Друга новост е, че искат бележка от ДС: ако си работил в икономическото разузнаване, не ставаш, а портиер ако си бил - да“, възмущава се Цветков и заключава: „Години наред бях горд, че съм съдебен заседател. Сега се притеснявам да го кажа.“

Ще продължи ли с този и следващ мандат? Той е искрен:

„Колебая се. Но сигурно ще продължа. Джуркат ме, не джуркат ме в тотализатор, ще представлявам народа в съдебната зала. Без правосъдие държава нямаме. Аз съм от дебелите глави, от тия, дето ще останем в България каквото ще да става и ще гледаме да си я оправим.“

Снимка: Съдебният заседател Цветков разказва: „Дразня се като чуя - „Ние ги хващаме, съдът ги пуща“. Веднъж водят в залата подсъдим за измама, а той вика: „Не съм откраднал колелото, бате!“. Какво колело?! Казвал се Иван Иванов, а не Димитров като някой си, та дознателят разменил имената“.

Коментари

Задължително поле