Красимир Каракачанов за евроизборите: Няма да се учудя, ако някой е замислил подобен сценарий на този в Костинброд

Проф. Огнян Греджиков: Не виждам нищо нередно в срещите на президента с магистрати

Германският външен министър Хайко Маас ще се срещне с президента Радев и Екатерина Захариева

Владимир Зеленски встъпва в длъжност като президент на Украйна

Тръмп отмени митата върху стоманата и алуминия от Канада

Камион се запали в движение и изгоря на магистрала „Тракия“

Google преустанови договорите си с Huawei

Жертва и над 60 ранени след автобусна катастрофа в Германия

11-и ден продължава издирването на Стоян Зайков

Десетки мигранти слязоха на брега на остров Лампедуза въпреки забраната на Салвини

Тръмп заплаши Иран с унищожение

Седмицата започва с дъжд и гръмотевици, възможни са градушки

В навечерието — грешките ще решат вота В употреба вече влязоха и врачките, и астролозите, и нумеролозите

Себастиян Курц: Левите и крайнодесните партии заплашват съществуването на ЕС

Защо януари е най-българският месец В двуликия Янус се срещат езичество и християнство

Малцина знаят, че Иван означава Бог е милостив

Йордан Радичков нарече януари най-българският месец. В неговия „Януари“ прозорците на селцето са изрисувани със скреж. Под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка порта стърчи по една сврака.

Във всеки кладенец живее по един воден дух, някъде и по два, та е трудно да се изчисли колко се падат на глава от населението. Вълци прокарват сватбарски пъртини. Хората се повдигат на пръсти да надникнат отвъд тях и се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата.

Двуликият Янус дава името на януари. Той е от най-древните римски богове, има две лица. Пазител е на вратите и проходите, на заминаващите и завръщащите се. Заклинател е на всяко начало и всеки край.

Прабългарите наричали този месец Алем – главен, начален, първи. Заради режещия студ славяните го именували Голям сечко.

В първия ден на януари древните почитали Янус. Слагали на вратите венци и извършвали жертвоприношения. Християнството възприема календарното име, но изковава от Янус символ на лицемерие и фарисейщина. На първи от месеца Църквата отбелязва Обрезание Господне и чества св. Василий Велики.

По еврейската традиция младенецът Исус е обрязан на осмия ден след рождението. Василий е богослов и писател от IV столетие с големи заслуги към вярата. Негов е Васильовден, наречен и Сурваки. Както двуликият Янус, у нас този празник е изграден двойнствено. От християнска догматика и езически обичаи.

На първи януари имен ден имат Васил, Васко, Веско, Веселин, Васила, Василка, Веселина, Весела. Коренът на думата е „царски“, „царствен“. Василевси са титулувани византийските императори.

Сурваки иде от тюркското „сура“ – мощ, сила. Сурвачката е била обреден инструмент на прабългарските шамани. По-късно влиза във фолклора с обичая сурвакане.

С дрянова пръчка, най-жилавото дърво, сурвакарите наричат живот, здраве и благоденствие през годината. Пече се баница или пита с дрянови късмети. На софрата се слагат орехи, мед, жито, кромид и ошаф. Всичко се прекадява с тамян.

Залъкът с късметите момите и ергените слагат под възглавницата си. Когото сънуват, той ще им бъде половинката в живота.

Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството. Кромидът нарязват на дванадесет колелца, слагат сол и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват. Ако солта се е стопила, този месец ще бъде дъждовен. Ако не, времето ще е ясно и сухо.

Кихне ли някой, това е добър знак и неговото име се дава на първото родено напролет домашно животно.
Народът нарича Богоявление Водици. На този ден Исус е кръстен във водата на река Йордан. Небето се отворило, Светият дух слязъл като гълъб и рекъл: „Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение“.

На 6 януари празнуват Богдан, Йордан и всички производни на тези имена. В реки и езера се хвърля кръст. Този, който го извади, е благословен. Служи се тържествена литургия, наречена Велик водосвет.

Обновява се светената вода в храмовете, която миряните носят вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата.

На Йордановден се месят три ритуални хляба със старата светена вода. Единият е за дома, вторият за гостите, третият се оставя пред вратите на дома с бакър вино за минувачите.

Върху желязо се изгарят чемширените китки от предишното Рождество. Пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесена от църквата свещ се запалва с нов огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки.

Ако на Йордановден времето е студено и сухо, годината ще бъде добра и плодородна. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, пак ще е здрава и берекетна.

Сега Богоявление или Йордановден се празнува по стар стил на 6 януари. Преди е отбелязван по новия календар на 19-и същия месец. През 1942 г. премиерът Богдан Филов записва в дневника си:

„Богоявление. Обикновеният парад при сняг и студ 11? под нулата. Като нововъведение отидохме след това в двореца заедно с жените, дето след обичайните песни и хора, сервираха в долната трапезария сандвичи и шампанско. Присъстваха и децата.“

Става дума за престолонаследника Симеон и княгиня Мария-Луиза. „Получих повече от 1000 поздравителни телеграми. Царят ми връчи в двореца подарък копчета за ръкави“, добавя именикът Филов.

Малцина знаят, че Иван означава Бог е милостив. Името е форма на гръцкото Йоан. На италиански е Джовани. Когато италианската принцеса Джована Савойска става българска царица, започват да я наричат Йоана.

Ивановден е на 7 януари с патрон св. Йоан Кръстител. Над 300 хиляди празнуват на този ден. Името е второ по популярност след Георги, третото в класацията е Димитър.

Народът вярва, че Кръстителят е покровител на кумството и побратимството. В този смисъл обредното къпане на Йордановден продължава и на Ивановден. Къпят се младоженците от кума или девера. Ергените също поливат момите, къпят се и имениците.

На Ивановден се гостува на кумовете. Кумците носят кравай, месо и вино. Прави се обща трапеза.

Януари е най-българският месец. С бели преспи, сватбарски пъртини и по един воден дух във всеки кладенец. Някъде и по два.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.