Президентът Радев поздрави културни дейци и представители на българската общност в Москва по повод 24 май

Лондон си затваря очите за мръсни пари Депутати зоват Мей за мерки срещу активи на Кремъл на Острова

Хасан Рохани: САЩ не могат да решават за Иран

Главният архитект на София Здравко Здравков пред “Труд”: Волята на съда е да наруша закона НАГ не позволява да се строи небостъргач върху градинка в “Стрелбище”

Лавров: Наесен се очаква да започнат преговори за създаване на зона за свободна търговия между Евразийския икономически съюз и Индия

Любо Пенев отпадна за пост в ЦСКА

Сръбският премиер заяви, че целта на страната й е да се присъедини към ЕС въпреки призивите на министъра на отбраната за промяна на политиката

Италианската популистка коалиция предлага юриста Джузепе Конте за премиер

Лесбийка президент на САЩ? Засега само на кино Политическа комедия на “Нетфликс” вкарва Дженифър Анистън и гей секса в Белия дом

Премиерът Зоран Заев не се отказва от името “Илинденска Македония”

Вижте акцентите от броя на “Труд” във вторник, 22 май 2018

Словенската полиция е намерила трима нелегални мигранти, скрити в български камион

Джина Хаспъл положи клетва като директор на ЦРУ

Възрастни съпрузи починаха в един и същи ден след 61-годишен брак

3,7 млрд. лева държат инвестиционните фондове Местните управляват 1,34 млрд. лева

За вътрешното съдийско (пред)убеждение

В българския Граждански процесуален кодекс е записано, че съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Твърде често обаче това съдийско убеждение служи като обикновено прикритие за порочни практики, които са толкова „юридически“, колкото би могло да бъде „юридическо“ и вътрешното убеждение на току-що записан студент първи курс на правния факултет.

Когато беше назначен на поста председател на Софийски градски съд, Калоян Топалов декларира, че най-големият окръжен съд в страната – Софийски градски съд, ще започне да работи нормално, без натиск и ще осигурява на гражданите и фирмите бързо и качествено правосъдие. Броени седмици след тези красиво звучащи думи, действията на Топалов показаха, че декларациите му нямат нищо общо с действително случващото се в СГС. Започна безпрецедентна кадрова чистка, като десетки съдии, съдебни помощници и обикновени служители бяха уволнени или преместени на друга работа. Това отвори пред Топалов пространство за нови назначения, този път на хора, „проверени“ от него и от шефа на ВКС Лозан Панов. По тази схема Търговското отделение на съда беше попълнено почти изцяло с близки на семейството на Топалов съдии, предимно от Софийски районен съд. Без какъвто и да било опит в търговските дела, но лоялни към новия председател.

Ще попитате кому обаче е нужна подобна лоялност, когато съдиите принципно, а и по закон,трябва да решават делата си по вътрешно убеждение и да са независими?Та нима няма доказани професионалисти, които не са кумове, кумици, роднини или просто близки до овладелия ръководствата на СГС и ВКС грантово зависим Съюз на съдиите? Има разбира се. Но лоялността в тези среди става крайно нужна, когато юридическите аргументи отстъпват пред повелята да се реши едно дело „правилно“ – т.е. в полза на страна, която няма нужните юридически тези в процеса, но има добре работещите лостове на влияние – парични, властови или просто приятелски. Каквато и да е конкретната причина, именно в тези зависимости се крие истинската нужда от съдебна реформа – не в личната война на един или друг провален политик или обвиняем олигарх с прокуратурата, а в нуждата от нови, подготвени и образовани хора, с нов морал в съдебната система. Те ще донесат и бързо правосъдие, и решаване на делата според смисъла и духа на закона, върху които трябва да се гради и вътрешното им убеждение. Дотогава обаче обществото трябва да бъде информирано за това какво в действителност се случва в правосъдната ни система. А понякога случващото е толкова брутално, че отговорност трябва да понесе не само конкретния съдия, а и хората от които е зависело назначението му.

На 21 февруари съдията от СГС Мариана Георгиева, постановява толкова скандален съдебен акт, че в която и да било нормална правова държава, това би послужило като повод за незабавното й отстраняване от съдебната система. Георгиева е от личните назначения на Топалов, изключително близка до съпругата му. Преди постъпването й в Търговското отделение на СГС е била заместник-председател на Районен съд – София и ръководител на Първо гражданско отделение. Т.е. има биография, която предполага поне определен минимум от правни познания и опит, макар и не в сферата на търговското право. Част от биографията й обаче е и обстоятелството, че преди да стане съдия,е работила в една от фирмите на подсъдимия за укриване на 63 млн. лева данъци олигарх Огнян Донев. Разбира се това обстоятелство не е и не може да бъде определящо за едно или друго нейно или на началника й Топалов действие, но при толкова много събрали се случайности, възниква най-малкото основателно съмнение в нейното „вътрешно убеждение“.

В началото на годината, на 5-ти януари, Мариана Георгиева спира регистърно производство по вписване на новото управление на най-големия български телекомуникационен оператор „Виваком“. Инициатор на спирането е чуждестранно юридическо лице – „Емпрено Венчърс“, което е под контрола на свързания с Цветан Василев руснак Дмитрий Косарев. Тази фирма твърди, че оспорва решение на люксембургското дружество-майка на БТК, което е взело решението за смяна на управлението. По всички правила на подсъдността, подобен иск в България е недопустим, но въпреки това Георгиева се произнася още същия ден в полза на избягалия от правосъдието олигарх Василев. Следва логичното прекратяване от българския съд на основното производство по недопустими иск на „Емпрено Венчърс“, както и надлежната отмяна на акта за спиране на Георгиева от Апелативен съд – София. Решението на САС, което е окончателно, е от 17.02.2017г. и е публично – публикувано е на страницата на съда в интернет. То трябва да се обяви и в Търговския регистър, но тъй като е пуснато по пощата, вместо да се заяви по електронен път, това дава възможност на „Емпрено Венчърс“ да подаде веднага абсолютно аналогичен иск, отново пред СГС, както и нова молба за спиране на вписването на новия управител в Търговския регистър.

От тук нататък фактите трябва да бъдат много внимателно проследени не от друг, а от Висшия съдебен съвет и Инспектората към него, защото разкриват очевидна зависимост, клиентелизъм, а може би и обикновена корупционна практика. В същия ден в който е депозирана новата молба, делото е разпределено отново на съдия Мариана Георгиева, която след броени минути постановява напълно идентично определение на вече отмененото й два дни преди това от Апелативния съд, с който съдебен акт спира повторно регистърното производство. Въпреки че много добре знае фактологията по това дело, знае за отмяната на предходното й решение и знае, че това решение на САС всеки момент ще бъде вписано по партидата на „Вива Телеком България“ в регистъра. Георгиева знае много добре и обстоятелството, че така нареченото „преюдициално“ дело, е недопустимо по българския закон, по който въпрос също има пространни мотиви от САС.

Докато обаче последици за съдиите, постановяващи „по вътрешно убеждение“ тези и подобни на тях съдебни решения няма, няма да има и истинско правораздаване, да не говорим за реформирането му. Защото погазването на основните правила на правовата държава именно от хората, призвани за осъществяват в името на народа правосъдие, както и чувството им на безнаказаност, породено от „лоялността“ им към ръководството на съда, е предпоставка за създаване на устойчив порочен модел.

А закрилата на тези действия – мълчаливо или дори открито, от председателя на съда Калоян Топалов и от стоящия над него Лозан Панов, несъмнено също е основание за незабавното им отстраняване.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Има огрООмна рaзлиka между спpaведливocт и пpaвocъдиe!!! И колкото повече пари имаш (и бyтнeш на съдията), толкова повече правосъдие получаваш!!!! За kokoшkа – няма прошка, за милион – нямa зaкoн!!!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.